КРИЗАТА НА ПУБЕРТЕТА

443 0

Автор: о. Василий Термос

Подготвил: Константин Константинов

Плаках толкова много, че очите ми се зачервиха. Тъжна съм и разстроена и дори не знам защо. Искам да спра времето, да бъда далеч. Прилича ми на път  с етапи, като на всеки етап има награда. Но ако се скапиш”, няма да я получиш.

Аз се „скапах“. Изпитвам болка да мисля, да живея, боли ме толкова много, че не мога да си вдъхна кураж, да се успокоя. Трудно е, много трудно, омръзна ми  животът. Въпреки това го обичам” (Ирен, 15 годишна)

При обсъждането на пубертета неизбежно трябва да се засегне въпросът дали той е болестно състояние. Немалко родители и други хора, работещи с тийнейджъри, си задават този въпрос, сблъсквайки се с толкова много напрежение и странности. Но и самите тийнейджъри се питат, бидейки неспособни да си обяснят тези странни и болезнени промени, които се случват с тях. Тази възраст е станала толкова непопулярна, че някои, които работят с младежи, говорят за нейното „заклеймяване”.

Очевидно особеностите на тази възраст са били наблюдавани отдавна, както се вижда от древните текстове, (както и днес!) в които се казва, че младежите са се отдавали на нравствено падение. Например Хезиод пише: „Нашите младежи днес изглежда обичат разкоша. Имат лоши нрави и презрение към авторитета. Не уважават възрастните и прекарват времето си в клюки тук и там… Готови са да се противопоставят на родителите си, да монополизират разговора в компанията, да ядат лакомо и да измъчват учителите си.”

По-късно Аристофан отбелязва: „Младежите обикаляха пазара и  баните, имаха лоши нрави, не ставаха от местата си, когато по-възрастните се приближаваха, държаха се лошо с родителите си, посещаваха танцьорки, нахално се отнасяха към бащите си и се подиграваха на възрастта им, бяха чревоугодници, грабваха от масата каквото видеха пред себе си, смееха се с писъци и седяха с кръстосани крака…”. И Сократ: „Не виждам никаква надежда за бъдещето на нашия народ, ако то зависи от лекомислената младеж на нашето време, тъй като всички млади хора са толкова несмислени, че не може да се опише.”

Накратко, преди 4000 години в библейския град Ур бил възникнал следният надпис: „Нашата цивилизация е обречена, ако позволим да продължат нечуваните досега действия на младите поколения.”

Накрая ще цитираме описанията на св. Йоан Златоуст, че „младостта е като развълнувано море, пълно с бурни вълни и опасни ветрове”, или „като огън, който се разпространява бързо и изгаря всичко наоколо”.

Подобно единодушие през вековете и в различните цивилизации предполага общо преживяване на една необичайна и болезнена ситуация, но по-скоро ни отдалечава от вероятността за „заболяване”. Не би било възможно болестното състояние да се запази стабилно във времето, точно както не би било възможно Бог да е поставил един болестен етап в развитието на човешкия живот.

Наистина всеки от нас би могъл да възкликне: „Ако можех отново да съм млад!”, но ако ни попитат каква точно възраст имаме предвид, всички ще посочим 20-те и 30-те си години, а не пубертета. Това е свързано с раздразнението и страданието, които изпитваме през пубертета, но е нужно да разберем защо това е така.

Причината да се питаме дали пубертетът е болест е, че той често остава непонятен и болезнен. Той съдържа толкова много противоречия, че ни е трудно да го съчетаем с душевното здраве. „Пубертетът е етап от нашето развитие, който напомня за израза на Дикенс: „Беше най-доброто време, беше най-лошото време, беше времето на мъдростта, беше времето на лудостта…”. Невъзможно да живееш с тях и същевременно е радост да ги имаш около теб.”

Разстроено е поведението не само на юношата, но и на родителите му. „Влизането на децата в тази възраст може да постави семейството в ужасен смут. Взаимодействието с непокорен или поставящ всичко под съмнение тийнейджър може да накара родителите да преосмислят целта и посоката на живота си… За някои възрастни пубертетът на децата им се превръща в повратна точка в брака им. Възможно е да се скарат, понякога за първи път, за това как да се справят с децата си. Възможно е да започнат да смятат, че не си подхождат.”

Разговорът за пубертета изисква преди всичко да го разбираме и да познаваме причината за неговото съществуване. Със сигурност това не е  каприз  на природата или на Бога. Често родителите търсят съвет от специалист или духовник за това как да се справят с един или друг  въпрос в отношенията с тийнейджърите. И тук винаги съществува опасността да търсим рецепти. Много пъти искаме да решим проблема, без да го разберем. Още от самото начало трябва да уточним, че това е напразен труд. Справянето с проблемите на подрастващите не е въпрос на техника.

Какво е тогава? Това е въпрос на разбиране. И само тази дума може да отчая някои родители или учители, които, след като са се сблъскали с многобройните прояви на юношеското поведение, са се убедили, че никога повече няма да разберат този особен (думата е снизходителна) етап от човешкия живот. Представям си как сега си мислят: „Възможно ли е някога да разберем тези непокорни деца?”.

Добре е да не подценяваме нашите възможности. Както се казва, „не е нужна сила, а изкуство”. В голямо проучване, проведено в САЩ сред 10 467 родители, те трябвало да подредят по значение шестнадесет ценности; на първо място в крайна сметка те поставили „да съм добър родител” и „да имам мъдрост (зряло разбиране, самоанализ)”. С други думи, те искали да разберат по-добре децата си.

Това желание е голям капитал в техните усилия. Половината от тях обаче заявяват: „Не съм толкова добър родител, колкото трябва да бъда.”

Френската девойка, цитирана по-горе ясно показва, че пубертетът за повечето млади хора е период на страдание. Разбира се, степента на страдание е различна при отделните хора и в различните фази на пубертета. Някои не могат да го понесат и се самоубиват или се разболяват психически. Други го преживяват толкова повърхностно, че дори не го осъзнават. Като цяло, въпреки че 80% от тях понякога изглеждат раздразнителни и непредсказуеми, само 1 от 5 тийнейджъри изпитва значително психическо страдание, което се превръща в източник на болка за него самия и за околните. Но и при тези, които са просто тревожни и „проблемни”, ние, по-възрастните, не разбираме защо страдат или се държат странно, а понякога самите тийнейджъри правят всичко възможно, за да не разберем тяхното затваряне или тяхното безочливо и предизвикателно поведение. „Съвременният тийнейджър е преди всичко едно същество с много странности. Той иска да бъде напълно самостоятелен, но в същото време иска от родителите си различни неща в ежедневието. Той изказва някои абсолютни и вечни истини, но в същото време дълбоко се съмнява в себе си, в тялото си и в другите. Често е изключително алтруистичен, но в същото време може да бъде и невероятен егоист. Постоянно се смята за индивидуалист и в същото време става част от една група или мода, които го правят неразличим от връстниците му. Можем да кажем, че пубертетът е онзи период, в който индивидът преживява противоречията, абсурда и болката, свързани с него.”

Противоречивостта на подрастващите, съчетана с невежеството и с характерните особености на родителите, води до объркване, в резултат на което се срещат двете крайности: някои родители стават авторитарни по отношение на децата си, „които са разглезени и имат всичко, за разлика от нас тогава”, докато други казват „Да” на всичко, прибягвайки до онзи популизъм, който ще ги направи симпатични и ще ги освободи от притесненията.  Тоест някои смятат, че „днешните лоши деца” имат просто лукса да страдат, а други помнят собственото си потисничество в юношеството и затова отказват да натиснат децата си дори за най-малкото нещо.

Очевидно е, че истината не е в нито една от двете крайности. Въобще истината за човешките неща е по-сложна от „мъдрите“ изрази, които изричаме в хола и кафенетата. Приближаването към нея изисква системно изучаване и познание, използване на опита, напредване в самопознанието. Обикновено не можем да разберем другия човек повече, отколкото сме успели да разберем себе си.

Освен всичко това, читателят трябва да има предвид, че всеки тийнейджър е уникален, както и всеки човек, така че работата с него не може да се основава на стереотипи и рецепти. Както отбелязва детският психиатър Филип Греъм, „Типичен тийнейджър? Забравете!”.

Често говорим за криза на пубертета. „На китайски език думата „криза” се състои от два йероглифа, единият от които означава „опасност”, а другият — „възможност”.” Този факт е особено показателен. Посочва ни, че когато помагаме на един тийнейджър, ние не просто му помагаме да преодолее една криза в живота си, а да се развие в нещо още по-добро, за което кризата се превръща в стъпало. По този начин пубертетът се превръща в ценна възможност за реорганизиране на целия живот върху нови, по-здрави и по-креативни основи.

Кризата на пубертета може да се превърне в подарък, колкото и странно да звучи. Св. Йоан Златоуст отново ни напомня: „Точно както, ако някой, който не е занаятчия, намери скъпоценен материал (перла, раковина или друг подходящ материал) и го презре (защото не го познава), ще понесе голяма щета, така и ние, ако пренебрегнем природата си, ще я презрем; но ако я опознаем, ще проявим грижа за нея и ще извлечем голяма полза.”

Нашата способност като родители да съдействаме за това оползотворяване на кризата е от решаващо значение. Семейният психотерапевт Вирджиния Сатир пише: „Възрастните трябва да създадат подходяща среда за това развитие със същата грижа, с която изграждаме дома си, за да дава сигурност на малкото дете. Необходимо е това да става по такъв начин, който защитава достойнството на юношата, развива чувството му за ценност и му дава полезни насоки.

Чувала съм родители да се оплакват от своите деца в пубертет: „Никога не седят спокойно. Постоянно трябва да се занимават с нещо”. Това означава сила за пътя. Благоразумните родители приемат този непрекъснат смут и успяват да преодолеят с добро  временните изблици на бурята. С голямо внимание създават подходящите условия, при които пъпките ще растат и ще цъфнат. Така се получават добри плодове. В този период на голяма промяна всеки изглежда различно и родителите трябва да започнат запознанството си със своето дете отначало. Да се изправиш пред тази ситуация с любов, а не със страх, често гарантира успех.”

Така че болката от пубертета всъщност е родилна болка. И болката при раждане не е болест, а градивна болка. Тя допринася за появата на нов човек в света. Страданието в пубертета допринася за това човек да намери новото си лице. Тази болка обаче става все по-силна в днешния свят.