Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов
Много пъти бягството не е слабост, а благословение за теб и човеколюбие към другия. Когато няма място за теб, по-добре да си тръгнеш, за да се опразни мястото. Да го направим от любов и уважение, а не от злоба, омраза и упорство. Когато другият вече не те иска, не питай за причините и мотивите, ако не иска да ти каже. Просто си тръгни безшумно и с усмивка.
Някъде прочетох: „Не се задушавай там, където няма място за теб“. Колко истинно!
Не задържай грозни състояния и картини в себе си. Задръж красивото и се оттегли, но продължи молитвата за другия и за теб. Бог да просветлява сърцата и решенията.
Тръгни си от любов, защото тук за теб вече няма място. Може да е тъжно, но е една истина, която трябва да приемеш. Покойният Сисанийски митрополит Павел казваше: „Когато някой ми каза, че жена му искала да се разведат, му казах да седне и да ù приготви куфара, за да я улесни. Накрая това негово любящо отношение и постъпка я промениха и любовта процъфтя отново“. Ако греша, ще се поправя, ще се опитам да се преобразя, но ако не ме искаш, ще си тръгна.
Когато другият те е изкарал от пътеката на живота си, по-добре си тръгни, защото той чака нещо друго и със сигурност това не си ти.
Когато си щастлив без мене, няма причина да те притисна и да те принудя към каквото и да е.
„Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява”.
Ако не можем да култивираме тази любов, за да станем две красиви цветя, ще се превърнем в два кактуса в една връзка, пълна с пясъка на необятната безплодна пустиня.
Едно е да се разпнеш от любов към Христос, а друго — да разпнеш другия.
Ще претърпя заради Христос като избран съд на любов и свидетелство, но не искам да претърпя като кактус в живота на другия, ако не мога да стана цвете. Но ако другият е кактус? Ще го прегърна, но не мога да сторя това със собствените си сили без благословението и силата на Господ.
Много пъти нашето настояване може да е гвоздей в сърцето на другия.
Любовта насила не дава плод. Все едно да обичаш едно цвете и да го поливаш с един тон вода. Ще изгние. Ако моето присъствие става твоят кошмар, по-добре да си тръгна, за да стане моето отсъствие твой рай. Няма да настоявам, не искам да ме обичаш насила. Ще проявя търпение и ако не ме искаш, ще си тръгна от любов. След като моето присъствие е кактус в живота ти, ще си тръгна белким поникне някое цвете. Няма значение кой е виновен. От друга страна, кой може ясно да го различи?
Не се опитвай да промениш мнението на другия, ако не иска. Не можеш да говориш на един слепец за слънцето, защото няма да те разбере. Остави твоето молитвено мълчание да се превърне в отвод на злобата и омразата на другия и след това превърни тези уроци в духовно преобразяване.
Много пъти бягството е защита. В Патерика се казва: „Бягай и се спасявай!“. Бягаш от демоните, защото има опасност да те вербуват. Където има огън, не приближавам, защото мога да стана маслото, което да го разпали, ако не мога, в крайна сметка, да го угася. Едно благословено духовно състояние е да нямаме доверие на себе си. Нямам доверие, защото зная, че съм слаб. В духовните въпроси не го играя ербап, защото ще стана марионетка на дявола, по-добре да съм раб на Господа и да черпя сила от Него.
Не е нужно да вдигаме шум. Слънцето и светлината не вдигат шум, защото просто не е нужно. В крайна сметка, благословени са безшумните неща — молитвеното мълчание, погледът, прегръдката, светостта! Не е нужно да вдигат шум! Показват своето присъствие по безшумен начин! Молитвата („Господи Иисусе Христе, помилуй ме”) в много светци се синхронизирала с ударите на сърцето.
Съществува пламък, който стопля и пламък, който изгаря, в зависимост от това кой е източникът. Пламъкът на Христос преобразява, а пламъкът на дявола умъртвява и руши. Пламъка на Господ ще го прегърна, но пламъка на дявола няма да го доближа. Ще си тръгна. Да внимаваме с пламъците!
