Неделя Сиропустна

128 0

Автор: Ирина Костова

Беше събота срещу Неделя Сиропустна. Тази вечер по изключение трябваше да се съберем семейството, за да си вземем прошка, както го правим всяка година и както повелява християнската традиция.

Но мен ме беше обхванала Всемирната тъга от известно време породена от самотата, която изпитвах, защото нямах спътник в живота от известно време. Обикновено не ме мъчеше много тази мисъл последната година, но онзи ден не беше така. Представих си как вечерта ще видя щастливия ми брат с прекрасната му съпруга и невероятния ми племенник, с който ме дариха и които обичам безкрайно много, и малката ми сестричка с нейния приятел, а аз най-голямата в семейството щях да съм отново сама. Бях изнервена и се скарах с мама и татко.

И тогава ме нападнаха бесовете. Приготвих си раницата, обадих се на бившия ми приятел и тръгнах към него. Той не беше лош човек, просто не се разбрахме. И така се озовах при него. Той ме чакаше на спирката на селския автобус. Напазарувахме всичко необходимо за една грешна нощ. Напуснах го, защото беше влюбен в друга жена. Надявах се с времето да я забрави, но това не се случи. Имам навика да се връщам назад към миналото понякога, явно защото миналото е голямо изкушение, както веднъж ми каза о. Ж. Когато се прибрахме той запали печката с дърва, сипахме си по чаша вино и даже запалихме свещ. В този момент дори и не подозирах как ще се почувствам на сутринта. Когато се събудих тя му се обади по телефона, а той ме помоли да съм тиха. Разплаках се, изпаднах в истерия. Изпитах отново болката, която той ми причини, когато бяхме заедно.

В този момент чух камбаната на селския храм да бие. Облякох се набързо и тръгнах към него. Вече беше Неделя Сиропустна. Светата литургия започна и аз не спрях да плача през цялата служба. Не можех да си простя това, което направих. В онази зимна утрин един-единствен въпрос беше заседнал като буца лед в гърлото ми, и на който търсех отговор: „Боже, как да простя на себе си този грях.“ Не помня друг път да ме е измъчвал толкова силно и болезнено този въпрос. В Свещеното Писание пише да прощаваме на ближните и на враговете си, но как , Боже, да простим на себе си! Понякога е ужасно трудно! Изчаках хората да се разотидат, изповядах се и си поговорихме със свещеника. Олекна ми!

След това поех обратно към дома. Прибрах се при любящото ми семейство, за да им кажа:“ Мамо, тате, простено, прости!“