Психологическите манипулации в църквата – как да ги разпознаем и какво да правим

9059 0

Автор: Наталия Скуратовская
Източник: pravmir.ru
Превод: Силвия Николова

„Всички ние тук работим за слава Божия!”, „Вие какво, ще спорите с благословението?!”, „Къде ви е смирението?” …

Психологическите манипулации в Църквата не са рядкост. Те бият по болното място – та, нали, хората очакват от Църквата искреност, подкрепа. След сблъсък с манипулацията следват само разочарованията от Църквата, като такава. Други се смиряват с необходимостта да жертват постоянно своите интереси и да изпитват чувство за вина от това, което им е вменявано. А някои дори усвояват манипулативните трикове като „норма на църковния живот” и самите те започват да ги прилагат. Но, има и друг път – да се разпознават манипулациите навреме и човек да им се противопоставя своевременно, да им противостои адекватно, като не провокира конфликти. На този проблем и произтичащите от него въпроси беше посветена лекцията на психолога Наталия Скуратовская „Психологическите манипулации в Църквата – как да ги разпознаем и какво да правим”.

jena

Наталия Скураторская е психолог, психотерапевт, преподавател по практическа пастирска психология, водещ на тренинги за свещенослужители и църковни работници. Специалист в оказване на помощ на жертвите на психологическо насилие, директор е на консултантската компания „Вив Актив”.

 

Сайтът „Богоносци” ви предлага текста на лекцията със съкращения, и с надеждата, че ще даде отговор на много въпроси, които и вас са смущавали или смущават в периода на Вашето въцърковяване, че и след това.

 

Темата „ Психологическите манипулации в Църквата – как да ги разпознаем и какво да правим” не възниква случайно, а по мотиви на много лични истории, разказани от вярващи, от много разочаровани.

 

Разбира се, свободата е нещо много важно, но не по-малко важна е любовта, която всеки човек очаква да срещне в Църквата. Прочитайки Евангелията, разбирайки, че Бог е любов, човек се устремява с чисто сърце да срещне тази любов, тази свобода в Христа. Често пъти обаче това, което се случва, не е това, което той е очаквал. Но не, защото Църквата, сама по себе си, е лоша, а защото хората, които се спасяват в нея, са хора с всички присъщи на човешкия род слабости. Тези слабости не всякога се изкореняват с годините, някои от тях дори се задълбочават.

 

Манипулациите са обичайният фон на човешкото общуване. Ние, някак си, сме готови да се примирим с тях. Да допуснем, че пазаруваме на пазара, тогава очакваме да се примирим, ако ни ударят в кантара, или поне, очакваме да ни измамят. Погледнато в деловия спектър, в преговорите, например, се предполага, че всяка страна ще се старае така да манипулира другата, че да извлече за себе си максимална полза. Но, има и ситуации, в които по вътрешно усещане манипулациите за нас са приемливи – това е семейството, но това е и Църквата. Защото в нашия живот трябва да има места, в които ние можем да бъдем самите себе си, където можем да бъдем открити. Манипулаците, разбира се, често пъти могат да наранят много тежко, но в същото време всички ние, така или иначе, манипулираме другите. Манипулация е всяко действие над друг човек, с цел да му се вмени чужда воля, да бъде накаран да направи това, което искаме ние, без да отчитаме, какво точно самият той би искал да стори. Подчертавам, въздействието е скрито. Защото, ако властта заповяда, човек може да се подчини. Той може да е недоволен, но ще го направи. Ако ние зачитаме неговите интереси, ще се споразумеем с него – възможно е той да се предаде доброволно по отношение на това, което ние искаме от него.

 

Манипулацията не е заповед, не е и честен договор. Това е обръщане към слабостите и уязвимостите, които всеки от нас има, за да бъде оказана над човека някаква власт. Манипулацията може да бъде насочена към различни неща. Могат да бъдат контролирани постъпки, да бъдат контролирани чувства. Всички вие в своя живот сте се сблъсквали с това колко лесно се манипулират чувствата. Честно казано, точно защото имаме чувства, ние ставаме лесна плячка на манипулаторите. Просто, защото сме живи. Затова след лекцията няма да станем напълно неуязвими, ние няма да живеем в скафандри, защото това не би било живот. Просто, аз се надявам да започнем да преценяваме такива ситуации отрано, да ги предотвратяваме, да не попадаме в тях, навреме да излизаме от такъв контакт или да обръщаме ситуацията по такъв начин, че тя да бъде равноправна, честна. Най-дълбокото ниво на манипулацията е да бъдат променени нагласите на човека, да бъдат подменени неговите цели, да бъдат управлявани неговите житейски намерения, да бъде преориентиран неговият живот в тази посока, която манипулаторът смята правилна за същия този човек. Може намеренията му да са най-благи. Например, когато ние възпитаваме децата, прибягваме редовно към манипулации. Молим ги да изядат една лъжичка за мама, за татко – това също е манипулация, защото изядената лъжичка няма да се отрази с нищо на мама и татко, освен с душевно спокойствие. От манипулациите в детството произлизат доста неща. Когато детето е свикнало с нея у дома, впоследствие лесно й се поддава и извън дома. Манипулацията в повечето случаи не е задължително осъзнато злонамерено действие, с което ние искаме да заробим нечия воля. Тя, по правило, първо, не се осъзнава, и второ, се явява за човека толкова обичайна, че той просто не знае как да общува по друг начин. Тъй като така с него е общувано в детството, той е свикнал, придобил е опит още от детските години: такива прийоми работят, а такива не работят. Ако аз хленча, че съм болен, например, мама ще ми разреши всичко. Затова по-нататък аз ще се преструвам на жертва и ще манипулирам нейната слабост.

 

Ако ние се срещаме с манипулации, това не е повод за агресия или конфронтация, за да дадем решителен отпор. Това е повод за съчувствие. Силните, уверените в себе си, спокойни и добри хора рядко се нуждаят от манипулации. Затова, ако някой се опитва да ви манипулира, съжалете този човек, като начало – това е и по християнски, и психологически ще бъде първата правилна крачка, за да се справите с манипулацията. Защото, гневът не е добър съветник в такива ситуации.

 

Бог ще те накаже – това е обичайният капан.

 

Манипулациите са осъзнати и неосъзнати. С осъзнатите, особено в църковен контекст, ние се срещаме по-рядко, отколкото с неосъзнатите. Неосъзнати са не само тези, които човек осъзнава смътно, но и транслацията на тези манипулации, на които човек сам се подхвърля. Ако човек е искрено уверен, че ако не спазвате определен набор от предписания, ще попаднете в ада, той искрено иска да ви спаси от това. Например, ако сте дошли в църквата без кърпа на главата, ще попаднете в ада. Или, ако вие изберете за спътник в живота не този човек, за който ви е посъветвал вашия духовник, няма да видите спасение, и двамата ще погинете. Този, който прилага такава манипулация, в повечето случаи не пресмята хладнокръвно: „Аха, ако аз ще контролирам сферата на личните отношения, ако аз ще контролирам кръга от познанства и всички аспекти на моите пасоми, те ще бъдат напълно в моята власт”. Такива кошмарни манипулации са все още малко. Обикновено това се прави от представители на някои изкривявания в духовния живот, в дадения пример – този на пастира.

 

Ето и конкретен пример от опита на човек, който ме е търсил за психологическа помощ. В църквата идва майка, изгубила детето си. Жената не е въцърковена, просто е отчаяна. Първото, с което тя се сблъсква е една „добра” жена, която започва да й разказва, че тя е изгубила детето си, защото с мъжа си не са се венчали, Господ ги е наказал и, ако тя иска да не умрат и другите й деца, трябва да направи това и това. „Добрата” жена говори всички тези неща не защото така я е научил свещеникът, а защото тя има такава представа за света. В нейното съзнание живее такъв Бог – Бог, който изтребва деца. Особеност на такава манипулация е несвързаното съобщение. Бог изтребва децата от всички невенчани бракове или само на тази жена не й е провървяло? На този въпрос също има стандартен отговор – тези, които Бог обича, тях и наказва. Ето Господ те е избрал, решил е да те спаси. Тези изрази също са част на стандартните манипулативни въздействия.

 

Манипулациите могат да бъдат вербални, т.е. словесни, с помощта на речта, но могат да бъдат и поведенчески – с помощта на действия, когато думите се явяват само допълнение. Например, ако ние обявим бойкот на човек, защото той не е направил нещо, това е манипулация. Ако всеки пък, когато членовете на семейството ни не правят това, което ние искаме, получаваме сърдечен пристъп и всички трябва да оставят всичко и да се въртят около нас. Това е дълбока невротична манипулация, която вече е преминала на психосоматично ниво. Такива неща се случват. Слабото здраве е отличен начин да се контролират обкръжаващите. Този подход се ползва от много хора. За да бъдем напълно неуязвими за манипулациите, трябва да сме мъртви, тъй като те опират до чувствата.

 

Първото и основно чувство е любовта. Базовите потребности на човек са храна и любов – това е необходимо дори на новороденото. Манипулацията на любовта е много проста – има любов безусловна, но има и любов с условия: ако ти не направиш това и това, аз няма да те обичам. Например, майката казва: „Ако получиш тройка, няма да те обичам”. А бащата продължава: „Ако не те приемат в университета, ти не си мой син. В нашето семейство не е имало глупаци”. Аз привеждам примери от детството, защото чувствителността към манипулациите се формира точно в този период от живота. Човек, чието детство е било изпълнено с безусловна любов твърде рядко се хваща на манипулации на тема любов, защото той има интуитивната сигурност, че е достоен за любов. Когато се обръщаме към църковния контекст, разбираме, че залогът е още по-голям. Заплашват те не само със загубата на любовта на обкръжаващите, но и с това, че Бог няма да те обича. Основната манипулация „Бог ще те отхвърли, ако ти не направиш това и това. Ако ти правиш това, което ние ти кажем, Бог ще те обича”.

 

Второ – „Няма спасение извън Църквата”. Ако ти не правиш предписания набор от действия, то ти не си православен и ние те отхвърляме. Човекът, който идва в църквата е неофит, той е открит за всичко. Призоваващата благодат и смутното търсене на Бога са го призовали в църквата, той е готов да вярва на всички. Ако в този момент той се окаже в мрежите на манипулациите, тези манипулации ще станат лайтмотив на целия негов духовен живот за много години напред.

 

Следващото – това е страхът. Манипулацията със страха е проста и очевидна – разбираш от какво човек се страхува най-много и започваш да го плашиш с това. В църковния контекст мизата е пределно висока – това е спасението, възможността да бъдеш с Бога. Към това, за съжаление, се прилепва и понятието страх Божий.

Страхът Божий – това не е страхът от наказващия Бог, който следи дали не извършваме неправомерни действия само и само, за да ни въздаде за тези наши „заслуги”. Това е страхът от нашето собствено несъвършенство, осъзнаването на това, че пред лицето Божие ние се откриваме такива, каквито сме.

От една страна, Бог ни обича и в това няма никакво съмнение. От друга страна, усещането за това, достойни ли сме за тази любов. Страхът да не оскърбим Бога е точно страхът Божий. Но, твърде често трактовката е съвсем друга, буквална: трябва да се страхувате.

 

Следващото е чувството на вина, което много лесно се провокира у човека, особено, ако той е свикнал към това от детство. Ако, например, майката не е успяла да направи кариера, тя казва: „Целият си живот съм живяла и живея заради семейството, заради вас”. В скърбите се подразбира, че вие трябва да отработите това пожизнено. Чувството за вина често пъти се провокира в съпружеските отношения, защото: „Заради теб аз не получих това и онова, и още това и това, заради теб аз не се възползвах от тези и тези възможности”. Човек, на когото се предлага да се почувства виновен, е принуден да се оправдава и, някак си, да търси начин за изкупването на своята вина. При прехода в църковния контекст нашето чувство за вина става безкрайно, защото никой от нас не е безгрешен. Важно нещо в нашия духовен живот се явява покаянието. Границата между покаянието, което е „метаноя”, т.е. промяна на самия себе си с Божията помощ, и безпросветното чувство за вина, когато разберете, че каквото и да направите, все ще е зле. За съжаление, точно така се е развила нашата съвременна православна субкултура. Чувството за вина се експлоатира активно, понеже го има у всеки един човек, и всички ние знаем за ползата от покаянието.

 

Следващото е неувереността в себе си. Когато някой не е уверен в себе си е лесно да бъде докаран до безпомощност. Представете си, идва в църквата такъв човек, търси духовно напътствие. В дадения случай човекът е инфантилен, той е научен на безпомощност. Той ще си намери духовник, който ще решава всичко вместо него. В „идеалния” вариант това ще е някой младостарец. За него това е идеалният енориаш – сам нищо не решава, не знае нищо, страхува се от своите желания, бои се дори да се довери на самия себе си, иска благословение дори да се изсекне.

 

Другият лост за манипулация е съжалението. Не го бъркайте със съпреживяването. Съпреживяването е качество, което, според мен, трябва да притежава всеки християнин. Защото, това е нашата способност да споделим болката с друг човек и да му помогнем. Съжалението всякога е ориентирано от горе надолу. Ние се чувстваме силни и намираме слабия. Ако ни манипулират с помощта на съжалението, това означава, че апелират към нашата тайна гордост: „Той е слаб, а аз съм силен, аз мога да му помогна, аз съм малък бог за еди-кой си.” Манипулацията от съжаление се отличава от реално сложните жизнени ситуации по това, че човек сам нищо не е готов да направи за себе си. На него му е необходимо да направят за него всичко.

 

Какво да правим, когато се сблъскаме с манипулацията? Можем да манипулираме информация, емоции или поведение. Най-разпространено в нашия църковен контекст е да се смесва информацията с мнението. Това се проявява дори в догматическите въпроси, когато догматите се смесват в теологумените. А понякога още и с всякакви измислици, към Преданието се прибавят традиции, често пъти лишени от християнски смисъл, но целият този коктейл се поднася за православие.

 

Когато имаме смесване на информация и мнения, изходът е един – да се съсредоточим върху фактите, т.е. да се научим да различаваме фактите и интерпретациите, какво е казано в действителност, какво се явява привнесено от нашия събеседник или още нещо.

 

По-нататък – прикритието зад авторитета, най-често прикриване зад авторитета на Бога, готовността да се говори от Неговото име. С авторитетите постъпваме много просто още повече, че в качеството на авторитети встъпват светите отци, Свещеното Писание. Като не оспорваме авторитета, ние можем да накараме събеседника да се откаже да говори направо от името на тези авторитети, защото обикновено това се прави с цел манипулация и в никакъв случай не отразява източника.

 

Специфичният език е професионална особеност. Ако чувствате, че използването на специални термини, дори те да са църковни, но не са много разбираеми за вас, целят да разберете, колко сте некомпетентен, опитайте вие и събеседникът ви да преминете на обичайния начин на изразяване. В такава ситуация, когато се опитват да ви пробутват несвойствен или не много разбираем език, преразказвайте предлаганото с други думи.

 

Подмяната на контекста е нещо, с което се срещаме много често. То, както и изваждането на цитат от контекста, и смесването му с обстоятелства или духовни свети, дадени на съвършено други хора в неподходящ за тях контекст, е трик на манипулацията.

 

Една от сложностите, с която ние се сблъскваме твърде често са духовните наставения, които се използват сега в съвременната Църква, но без да бъдат диференцирани адресно. Или нещо, което е било казано само за монашестващите. А какво, всъщност, се е говорело за конкретната ситуация? Когато си имаме работа с манипулация с помощта на изопачена информация, най-доброто, което можем да направим е, да се съсредоточим върху фактите, да уточняваме, да конкретизираме, да търсим до край какво точно как се нарича и да не чакаме то да ни удари в тила. Тук наши помощници са логиката и здравият смисъл. Например, ако ние знаем, че сме лесно раздразнителни, има различни начини да вземе раздразнението под контрол, включително и дихателни упражнения. Във всеки случай, основната стратегия е – не тръгвайте по този път на манипулация, по която опонентът се опитва да ви поведе. Не само информацията може да се манипулира, но и емоциите. Когато почувствате силен натиск върху емоциите, независимо какви са те – позитивни или негативни, това е верен признак, че е време да се съсредоточите върху фактите.

 

Ако се опитват да изтръгнат сълза от вас, ако се опитват да провокират гнева ви, ако ви ласкаят и вие изпитате гордост, кажете си: „Стоп! Някак си тази емоция не се появи току-така. Какво иска този човек от мен?” Това се явява основно противостоене на същите тези манипулирани емоции. Светите отци са казвали: „Изпитвайте всеки дух”. Затова всеки натиск върху емоциите е сигнал. Правим крачка назад, и търсим само фактите.

 

Следващият срещащ се трик е емоционалното зареждане. Известно е, че емоциите са заразителни. Добър начин за манипулации е да се държите в такова състояние, че то да е заразително или да изобразява достоверност. Това може да бъде възторг, той се предава на всички – и вашите думи ще бъдат приети с доверие.

 

Емпатиите, например, много лесно се заразяват от чуждите емоции. От една страна, това е добра възможност да бъдат разбрани чуждите емоции, а от друга – постоянен риск, че ще гледат на теб като на досадна хлебарка. Да се радваш на чуждата радост, да плачеш с чужди сълзи – това е нормалното естествено състояние на човека, надарен с емпатия. А да се страхуваш с чуждите страхове? …

 

Накрая, въздействието върху поведението. Контролът върху поведението е много мощен похват, особено когато той произлиза неосъзнато, на ниво „не седи там”, „не стой там”, „не стой така”, „не гледай натам”, „прави това”, „не прави онова”. Опасно е, когато това е замаскирано. Да речем, казват ни: „Нали няма да те затрудни, ако останеш след службата. Нали знаеш, утре идва архиереят, целият храм трябва да се изчисти и да започне приготвянето на трапезата – някакво изискано блюдо, че утре сутринта няма да успеем”. Това може да бъде нормална молба, но може да бъде и манипулация. Всяка манипулация може да бъде и молба, текстът на думите е един и същ. Единствената разлика е дали ви оставят място за избор или не. Когато ви помолят, вие можете да откажете с думите, че това може да направи още този и този или, че вие можете да направите това заедно с еди-кой си или еди-кои си.

 

По-нататък – активизирането на стереотипите. В религиозните съобщества това е най-любимото нещо, защото това е различието, основано на принципа „ти си наш” или „ти не си наш”. „Истинският православен трябва ….”, „ние сме руснаци (респ.: ние сме българи, б.пр.), ние сме православни” – това е апелация към стереотипите. От една страна, гордост, а от друга – страх: ако ти се държиш не като наш или посмееш да кажеш, че не всички руснаци (респ.: българи, б. пр.) или не всички православни правят това, ние няма да те признаем за руснак (респ.: българин, б. пр.) и православен. Значи ти си таен евреин и католик.

 

Когато се сблъскате с това да ви приписват към някаква общност, за да ви накарат да действате в съответствие с формални „закони”, веднага отстъпете крачка назад, казвайки си: „Стоп”. Наистина ли всички православни, например, трябва да посещават всички служби в храма, дори ако те са всекидневни?

 

По-нататък – натискът на статуса. В йерархическа структура, каквато е Църквата, тя е нещо естествено, още повече, че има определени традиции. Отношението към свещения сан, отношението между различните нива на църковната йерархия. Но дори общуването да е построено от горе надолу и от долу нагоре, това не е маркиране само на „ти” – „вие”. Така се маркира, например, че аз мога да изисквам от теб, но ти от мен не можеш да изискваш. Аз мога да те нагрубя, но ти мен не. Има много статусни маркери, които закрепват отношенията от долу нагоре и от горе надолу. От тях може да се излезе само, ако се отдели статуса от смисъла на изказването. Лека препратка към транзактен анализ: Най-простото, но не най-ефективното е, ако ние трябва да общуваме с този човек регулярно, да съкратим контактите до възможния минимум.

 

Когато се говори за послушание, също имайте предвид смисъла на думата. Под послушание сега често пъти се разбира изпълнението на нещо, което ти не искаш да направиш, но си длъжен.

Попаднеш ли в жестока манипулативна система, понякога е по-просто да не се опитваш да я преодоляваш, а просто да излезеш от нея, доколкото възможностите за духовно ръководство не са ограничени само до едно-единствено място.

 

Ако под духовната грижа на някой, вместо да чувствате, че ставате по-силни, че се приближавате повече до Бога, получавате повече любов, вие чувствате все повече и повече несвобода, това е верен признак, че трябва максимално бързо да излезете от затворения кръг и да се посъветвате с някой друг, авторитетен за Вас свещеник.