Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов
Откривайки себе си, трябва да започнем да поправяме себе си. Ако установя, че съм нервен и рязък, ще трябва да се променя. Да стана кротък и сговорчив. Ако установя, че тая злоба и омраза към другите, ще трябва да се изцеля и да стана незлоблив и прощаващ. Ако установя, че завиждам на другите, трябва да оставя завистта и да вложа простотата в живота си. Да престана да гледам другите със завистливо и лукаво око, а да ги гледам с простота, готов да ги подкрепя в болката или в радостта им. Ако установя, че лесно осъждам и клюкарствам, стигайки много пъти и до клевета, трябва най-накрая да взема мерки. Да спра да дружа с онези хора, които също осъждат и клюкарстват. Да укротя езика си, но и ушите си. Да внимавам вече какво слушам и от кого го слушам. Защото ако не чуя нещо и нямам любопитство да науча, и аз на свой ред няма да клюкарствам.
Важното е да придобия покаяние. Ако имам съзнание за моите грехове, падения и духовно състояние, тогава за никого няма да посмея да говоря с унизителни думи. Сърцето ми ще е съкрушено и смирено и няма да се противи на другите бурно и жестоко.
Ако установя, че моят християнски живот е сведен просто до отбягването на някакви грехове, трябва да изляза от тази статичност. Духовното преуспяване не идва, когато отбягваш някои грехове, а когато човек се опитва да култивира в себе си и да живее добродетелен живот.
Добродетелният живот не означава просто да отбягваш някои грехове, а да упражняваш всекидневно добродетелите. Не означава просто да не крадеш — само това липсваше, да крадеш — а да си милостив и човеколюбив.
Добродетелният живот не означава да не удряш другия, а да го прегръщаш; не означава да не вредиш на другия, а да му състрадаваш и помагаш. Не означава да се въздържаш от храна, а да сдържаш своето его, да гладуваш за Бога и ближния.
Не просто да живееш като човек, а да станеш ближен. От безразличието да преминеш към грижата за другия. Да станеш опора за страдащия, за онеправдания, за твоя скърбящ брат. Но в същото време да останеш ближен на този, който те онеправдава, хули, клевети, разпва. Не допускай егото да те обърне срещу него. Защото в богоугодния живот не просто спазваме Божието слово, но ако някой не го спазва спрямо нас, оставаме християни, постъпваме както е постъпвал Христос.
Някои казват: „Никого не съм онеправдал”. Да, човече, това оставаше, да си онеправдал. Тоест искаш небесна награда за самопонятното? Помисли обаче върху следното: Господ няма да те попита дали си онеправдал някого, а когато са те онеправдали, какво си направил, когато са те обидили, как си се отнесъл, когато са те похулили, какво си отвърнал.
Там се вижда духовното ни състояние: не когато пазим някакви външни правила, а когато другият ни дава кръст и принизяване. Тогава какво правим? Грабваме възможността да се смирим, да замълчим, да се упражняваме в търпението, молитвата, прошката, любовта или използваме случая да покажем великата идея, която имаме за себе си, казвайки на този, който ни е принизил: „Знаеш ли кой съм аз?”.
Тогава се вижда доколко сме християни. В клевета, когато ще замълчим. В неправдата, която ще понесем. В обидата, която ще претърпим. В предателството, което ще понесем. Ще пребъде ли любовта ни или ще стане омраза? Ще останем ли мирни или ще поискаме отмъщение? Ще се самоизобличим ли, за да видим дали и ние не сме сгрешили или тозчас ще обвиним другите?
Мисля, че всички разбираме, но не искаме да приемем, че не сме чак толкова добри. Отказваме да погледнем в очите нашия хал. И това е проблемът ни. Големият ни проблем не е, че сме грешни. Големият ни проблем е, че не признаваме, че сме грешни и че правим грешки.
Въпросът не е какво е отношението на другите към нас, колко са съгрешили спрямо нас, а какво е нашето отношение към тях. Да не ни е грижа какво правят другите. Ще отговаряме за това, което ние самите сме направили. Ще отговаряме пред Христос. Той е нашият образец за живот. Не са нито нашите роднини, нито нашите приятели, нито това какво прави мнозинството.
Преди да направиш нещо, виж как е постъпил Христос. И преди да реагираш на нещо, което са ти сторили, виж как е реагирал Христос.
