УМЕРЕНОСТ В ХРАНЕНЕТО: ВЕЛИКИЯТ ПОСТ

476 0

Автор: протойерей Василий Ейдън

Източник: blogs.ancientfaith.com

Превод: Павел Стефанов

Думата на деня е „ям“. В навечерието на Неделя Месопустна в апостолското четиво (1Кор. 10:23-28) ние чуваме учението на св. апостол Павел за яденето на идолски жертви. На пръв поглед този въпрос не ни касае. Неговият принцип обаче е все още в сила. Апостолът пише: „Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно”. Тази максима се отнася за „полезността”, за изграждането на нашия духовен характер. От този съвет ние научаваме, че това, което ядем и това, което  вършим, трябва да принася полза на другите. Въпреки това, имайки предвид, че през тази седмица постът ни започва с отказа от месо, в следващите коментари ще приложим този принцип към самите нас.

Нашето отношение към храната

Хората в нашето общество имат противоречиво отношение към храната. Храната е толкова достъпна и изобилна, че „контролът на теглото“ е предизвикателство за мнозина от нас. Харесваме удоволствието от яденето, но не харесваме това, което това удоволствие причинява на тялото ни.

Повечето от нас вярват, че това, което ядем или не ядем, е нещо лично. Ние вярваме, че решенията относно храната са наш избор. Въпреки това сборникът с текстове за духовния живот „Добротолюбие” ни учи: „Храната е създадена за поддържане живота на тялото и за изцерение. Тези, които ядат храна с някаква друга цел, различна от тези две, следователно падат в греха на самоугаждането, защото злоупотребяват с даровете, които Бог е дал за наша употреба”.

Чревоугодие и самоугаждане

Тази мисъл може да не ни допадне. Но не можем да отречем, че чревоугодието съществува. Книгата „Притчи Соломонови” ни предупреждава за този порок, като казва: „защото пияницата и който се пресища, ще осиромашеят, и сънливостта ще ги облече в дрипи” (Прит. 23:21). Еврейската дума за „сиромашия”, която е използвана в този текст, изхожда от идеята, че нещо се разклаща, когато се разхлаби. Това именно предполага, че чревоугодниците имат разхлабен характер: те нямат контрол върху себе си.

Зад тази разпуснатост се крие снизхождение към самите нас. Господ изобличава фарисеите, когато казва: „чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда“ (Мат. 23:25). Гръцката дума за „самоугаждане” се отнася за липсата на сила на волята. Тази слабост води до злоупотреба с излишната храна.

Как да се справим с излишното хранене (преяждане): чрез умереност

Как можем да избегнем изкушенията на чревоугодието и самоугаждането? Отговорът не е пълното въздържание. Гладуването на тялото само увеличава силата на неговите желания. Вместо това ние се нуждаем от мъдрост, за да се предпазим от преяждане. Св. апостол Павел съветва всеки: „не мислете за себе си повече, отколкото трябва да мислите; а мислете скромно наспоред вярата, каквато Бог е отмерил всекиму” (Рим. 12:3). Следователно трябва да се справяме с изкушението на преяждането чрез умерено въздържание, вземайки предвид нашите способности.

Отговорът на злоупотребата с храната е умереността. „Добротолюбието“ съветва: „Ако искаш да бъдеш справедлив човек, приписвай на душата и тялото си това, което е в съответствие с тях. Душата има ум, чувства и воля. На умната част на душата давайте духовно четене, съзерцание и молитва; на чувствената част давайте духовна любов, противоположна на омразата; на волевата част прилагайте умереност и самоконтрол; а на тялото — достатъчно храна и облекло, защото само те са необходими”. Този духовен съвет е ефикасен за преодоляване на невъздържаността, тъй като когато всяка част получава това, от което се нуждае, никоя няма да се стреми да надделее над останалите. Така всички части на душата (и на тялото) са в хармония и човекът е доволен.

Чрез умереността ние изграждаме своя характер и духовна сила. А начинът, по който се отнасяме към себе си и към нуждите на тялото си, става мощен пример за другите. Когато сме в мир със себе си, другите са привлечени от нас и от нашия начин на живот.

За размисъл

В Неделя Месопустна Великият пост започва плавно и постепенно. Оттук нататък ние се въздържаме от месо, макар че млечните продукти са разрешени през следващата седмица. Борбата против чревоугодието и самоугаждането трябва да бъде особено усърдна през Великия пост. Чрез въздържание от определени храни ние се научаваме да контролираме телесния си апетит. Ядем и пием това, от което имаме нужда, а не онова, което желаем. По този начин се учим също и на умереност. Усвояваме способи за избягване на невъздържаността и угаждането. Изграждаме духовни навици, като пренасочваме вниманието си към живота в Духа.

Освен това, когато постим заедно, ние се подкрепяме взаимно. И така се назидаваме един друг. Грижим се за другите и насърчаваме доброто в тях така, както се грижим за самите нас.