Автор: отец Джордж Морели
Източник: http://store.ancientfaith.com
Превод: Людмила Грибнева
Суета и лъжа отдалечи от мене,
Сиромашия и богатство не ми давай – Храни ме с насъщния хляб, да не би, като се преситя, да се отрека от Тебе и да кажа: «кой е Господ?» и да не би, като осиромашея, да почна да крада и да употребявам името на моя Бог напразно. (Притчи 30:8- 9)
На пръв поглед, разглеждането на храната в контекста на православната духовност и практики може и да изглежда неуместно. Но един по-близък преглед показва всъщност по-скоро интимна, съдържателна връзка между тях. Можем да разберем за това от цитата от Притчи Соломонови в началото на настоящото есе. Трябва да ядем „насъщния ни хляб”. Правейки нещо различно от това ние ставаме уязвими за две духовни опасности.
Проблемите с храната като духовно разстройство
Първата духовна опасност е, че можем да станем толкова съсредоточени в храната като цел сама по себе си, че да се разсеем от това, което трябва да е истинската ни цел: Господ. В най-основната и първа от заповедите, Бог ни казва: „Аз съм Господ, Бог твой… да нямаш други богове, освен Мене.” (Изход 20:2, 3). Тази заповед се повтаря от Иисус: „възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед.” (Мат. 22:37,38).
Кое е нашето съкровище – Бог или храната? Както нашият Бог ни казва: “защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.” (Лук. 12:34). Както казва и нашият свети старец отец Паисий от Атон: „Ако искате да отнемете някого от Господ, дайте [му] изобилие от материални предмети. . . [той] веднага ще Го забрави завинаги” (Ageloglou, 1998).
Втората духовна опасност са греховете против другите и себе си. Това може да е малко по-трудно за проумяване. Нашият преподобен отец свети Доротей от Газа разбирал тази опасност много добре. Той пита: “Ако на някого е предложена прятна храна [може ли той] да не вземе от нея? [Може ли човек] да бъде внимателен и да не надхвърли . . . и да вземе повече от [неговия] дял? Ами ако храната е вече разделена на проции?” Има ли желание “да се вземе голяма порция… и да се остави по-малката порция?” (Wheeler, 1977).
Духовният корен на тази опасност се вижда лесно в контекста на втората най-важна заповед дадена ни от нашия Бог: “възлюби ближния си като себе си” (Марк 12:31). Нашият преподобен отец свети Теолипт казва на монасите: “Когато влезете в трапезарията не се оглеждайте, за да видите колко храна ядат братята ви и така да накъсате душата си с грозни подозрения. Гледайте само това, което е пред вас… Подхранвайки тялото и духа си по този начин, с цялото си същество можете истински да славите Него, Който прави така, че „насища с блага твоето желание” (Псалом 102:5) Опасността тук е не само липса на милосърдие, но също и издънките на алчността, завистта, чревоугодието и гнева.
Св. Григорий Синаит ни е дал една от най-задълбочените проповеди за това как да приемаме храната. Той проницателно отбелязва: „Както отците са посочили, телата много се различават в нуждата си от храна. Един човек се нуждае от малко, друг от много да за поддържа физическата си сила, всеки според способността и навика си.” Говорейки на тези, които са се отдали на набожен живот, св. Григорий продължава като казва, че такива съсредоточени в Христос личности „трябва винаги да ядат прекалено малко и никога прекалено много. Защото когато стомахът тежи, интелектът е замъглен и не можеш да се молиш непоколебимо и с чистота.”
Интересно е, че светецът препоръчва и действително меню. Характерните храни и количества са приспособени към манастирския живот и не са особено приложими за отдадените християни, живеещи в света.Това, което е важно и приложимо, обаче, е че той препоръчва план и характерен списък от храни. От гледна точка на отдадеността ни на Христос, св. Григорий посочва: „Въздържането от определени видове храни е най-благотворно.”
Проблеми с храната като медико-психологично разстройство
За тези, които имат нормално отношение към храната, съветите от Библията и отците, дадени по-горе, може да са достатъчни, за да им позволят да се хранят по угоден Богу начин. Все пак, в обществото ни, хранителните разстройства стават все по-обичайни. Хората с хранителни смущения се нуждаят от по-задълбочен подход към проблема – комбиниращ духовна, медико-психологична и практическа намеса, за да им се помогне да се научат да се хранят правилно.
Според Диагностичния и статистически наръчник за умствените заболявания на Американската психиатрична организация [APA] от 2000 г., има два свързани с храненето проблема:
- Анорексия нервоза – определя се като неподдържане на нормално минимално телесно тегло (85% от очакваното тегло). Често се съпътствува от силен страх от напълняване и крайно погрешно възприемане (надценяване) на действителното тегло.
- Булимия нервоза се разпознава по повтарящите се епизоди на преяждане. Има два вида: прочистващия се тип проявява опасни за здравето действия като предизвикано прочистване (повръщане), прекомерна употреба на диуретици, клизми и лаксативи; и непрочистващия се тип, който не показва подобно поведение.
И двете заболявания са свързани с пола, срещайки се много по-често при жените. Има данни, че за появите на тези заболявания могат да допринесат както биологични, така и социални фактори.
Затлъстяването се определя като прекомерна пропорция от цялостната телесна мазнина, при което действителното тегло на човека е с 20% над нормалното за неговия пол и височина. Може би е изненадващо, но затлъстяването не е регистрирано като хранително заболяване. Това е защото хранителните разстройства логично се свързват с дисфункционални психологични и поведенчески синдроми, модели или характеристики (като посочените по-горе). Затлъстяването се счита по-скоро за „общо медицинско състояние” (APA, 2000). Ясно е, обаче, че психологичните фактори често са свързани с причината и развитието на затлъстяването.
Медико- психологични съображения при хранителните растройства
Медицинските последствия от хранителните разстройства са критични. Анорексия нервоза се съпътствува от сериозни медицински смущения като анемия, завишени нива на кръвна урея, отслабнала функция на черния дроб, намалена функция на щитовидната жлеза, намалена невроендокринна функция, нередности в работата на сърцето и мозъка, и смърт. Свързаните психологични проблеми са депресия, социално отдръпване, безсъние, намален сексуален интерес, обсесивно-компулсивни признаци, социални страхове, лош контрол над импулсите, нужда за контрол, и злоупотреба с алкохол и/ или наркотици.
Съпътствуващи булимията (при прочистващия се тип) могат да бъдат: загубата на калий, водеща до мускулна слабост и прескачане на сърдечния ритъм, задържането на течности, водещо до гадене, повръщане, главоболие и физическо неразположение. Рано или късно могат да се появят объркване, забавени рефлекси, конвулсии и/или изпадане в кома. Също свързани с този тип са и значителната и постоянна загуба на зъбен емайл, нащърбените и износени зъби, увеличения брой кариеси, увеличените жлези, сърдечната и скелетната миопатия, и хранопроводните и стомашните руптури (разкъсвания). Жените (90% от диагностицираните с това заболяване) също имат и нередовен менструален цикъл. Съпътвуващите и двата типа булимия психологични проблеми са смущения в настроението (депресия) и злоупотреба или зависимост от алкохол и/или наркотици.
Някои психологични вмешателства
Следните техники не се препоръчват за анорексчни пациенти. Анорексията почти винаги изисква лечение в болнична среда, където лекарите предоставят наградите за повишаване на теглото (Craighead, Craighead, Kazdin & Mahoney, 1994). Тези техники обаче може да се окажат полезни за пациенти с булимия или затлъстяване.
Метапознание. Това е мислене за нашето собствено мислене – знание и опит, които имаме за нашия собствен мисловен процес. Казано по друг начин, това е да контролираме мисленето си за храненето. Човек, който има хранителен проблем може да си заповяда: „Преди да хапна каквото и да било, трябва първо да погледна хранителния си план.” Последваща стъпка от тези контролиращи инструкции може да бъде: „Преди да ям, да отворя бележника си за контрол над храната, да проверя кое време от деня е, да погледна храната и количеството, което трябва да приема. Да взема точно тази порция от списъка. Да седна на масата. Да се отстраня от всякаква храна след ядене и да се върна към предишното си или планирано занимание.” Открито е, че колкото и просто да звучи, тази метапознавателна процедура на „говорене на себе си” стъпка по стъпка, помага на пациенти с предишни проблеми с регулирането и/ или контрола. (Meichenbaum, 1986).
Контрол на стимулите. Всяко лечение на хранителните разстройства или затлъстяването изисква програма за контрол на стимулите. Хората реагират на стимулите по рефлекс, без дори да мислят. Например: минавам покрай хладилника, отварям вратата. Съвремените психолози-изследователи препоръчват смяна на стимулните материали чрез използване на отчетливи сигнали като местоположение, размер, цвят и сетивна модалност (MartinandPear 1992). Например, може да се сложи тиксо на вратата на хладилника или килерчето за храна, за да се промени стимулния материал. Един цветен надпис „Първо помисли” или голям ярък X може да послужи със същата цел. Вкъщи, човек може да ограничи яденето си до една определена стая, за предпочитане по-скоро седнал на кухненската маса, отколкото носещ кутия с храна от една стая в друга, или седящ на дивана и гледащ телевизия. Човекът с хранителен проблем би могъл да подготви храните за консумация в разделени по порции пакетчета или контейнери и да ги постави на специално място, отделно от общите семейни храни.
Управление на поведенческия отговор. Колкото по-трудно е да отговорим на някой стимул или колкото по-сложен е отговорът, толкова по-лесно е да се блокира. Един прост пример: Посягането към фъстък е по-трудно ако купичката е в другия край на стаята, отколкото ако е на една ръка растояние. Други полезни техники за отговор са: храната да се постави в мъничка чинийка, вместо в голяма чиния, да се използват съвсем малки прибори, приборите да се поставят върху чинията след всяка хапка, хапките да се прекъсват с глътка вода, или направо ставане от масата. Може като изискване преди ядене да се попълни и таблица: да се попълни датата, часа, мястото, храната и количеството. Това може да бъде започнато и като метапознавателна стратегия, както беше споменато по-горе.
Техники за затвърждаване (възнаграждаване). Булимиците и пациентите, които преяждат могат също да направят списъци с дейности, които харесват да правят. Тези дейности могат да служат както за заместител на неподходящото хранително поведение, така и за награда за спазване на здравословната хранително праграма. Открил съм, че съчетанието на дневни и седмични възнаграждения работи добре. Една пациентка с наднормено тегло намираше за възнаграждаващо в края на деня да си вземе вана, ако е спазила хранителната си програма. Ходенето на театър или концерт с мъжа й през уикенда беше наградата й за спазването на програмата през цялата предходна седмица.
Подходът на Църквата към хранителните разстройства
Вземайки предвид тежкия характер на медицинските и психологични последици от хранителните разстройства, пациентът, който страда от едно от тях, не би трябвало да се опитва да се самолекува. Семейството или духовниците, които знаят за човек с такива проблеми, трябва да го насочат към опитен, дипломиран лекар или психолог, специализиран в работата с такива болести. (Моля, имайте предвид, че личният лекар или клиничният психолог не е задължително да са специалисти по хранителни разстройства.) За нас, православните духовници и миряни, подобно насочване е установена традиция в общността ни.
Св. Максим Изповедник казва, че “благодатта използва като основа естеството” (grace builds upon nature – благодатта надгражда, въздига над мярата на естеството но действието й не може да бъде външно или насилствено). (Morelli, 2006). За православния християнин това означава, че нито духовната, нито физическата страна на човешкото съществуване се пренебрегват. Един енорийски свещеник трябва да бъде особено наясно, че много от проблемите, които му представят миряните, имат психологични съставни части, и че духовното изцеряване на човека много често включва и психологична динамика, която изисква помощта на хора, специализирани да се занимават с тях и да ги лекуват. Дръзко и опасно е да се предполага, че всички поведенчески и познавателни проблеми имат единствено духовна основа. Както казва св. Василий, медицината също трябва да бъде взета под внимание в процеса на лекуване на хората. Трябва да вземем думите му присърце.
През четвърти век различни лечебни центрове са открити и ръководени от православната църква, включително болници и домове за бедните, сираците и възрастните (Demakis, 2004). Многооттезицентровебилисвързанисманастирите. Здравни работници—тогавашните лекари, медицински сестри и психолози—често били самите монаси. Св. Василий Велики бил образован по медицина и е описано, че е работил с монасите в обслужването на болните и немощните. Св. Йоан Златоуст, като архиепископ на Констатинопол, използвал богатствата на църквата, за да открива болници и други филантропски институции, което му спечелило голямата любов на хората. За по-малко от два века, бързият растеж на тези центрове вече изисквал държавно финансиране, въпреки че църквата запазила активното управление и предоставяне на грижа в спогодбата. Император Юстиниан преместил най-важните лекари в болниците, което повишило репутацията на тези центрове. (Demakis 2004).
Лекуване на целия човек
Ако човек страда, от свързан с храненето проблем, има две възможности. Ако не му е поставена диагноза за хранително разстройство, тогава той може да разглежда проблема като духовен и да се справи с него по духовен начин.
Ако проблемът с храната е диагностициран като медико-психологично заболяване, човекът с това заболяване ще се смята за болен или немощен, най-вероятно по неволя. Това, обаче, може да бъде определено само от цялостен медицински преглед, последван от медико-психологично лечение. Дори при случаи с хранителни проблеми, които са медико-психологични, винаги има и духовен елемент. Според традицията на ранната Църква, вниманието било насочено към лечението на целия човек, тяло, ум и дух, постигано чрез синергия между медицинската наука и светите тайнства на църквата.
Св. Йоан Златоуст ни е представил идеята, че цялата Христова църква е болница, по този начин изразявайки в ясни богословски термини отношението между лечението на тялото и душата, практикувано от ранните лечители. В притчата за добрия самарянин (Лук.10:30-37), добрият самарянин илюстрира Христос, Който, като Великия Лекар, идва при нараненото човечество (човека, наранен от разбойниците) за да донесе изцерение. Странноприемницата, в която добрия самарянин води страдащия, е Църквата (Vlachos, 1994, 1998).
Взаимовръзката между тялото и душата е отбелязано в почти всяка литургическа молитва. Повечето общи молитви започват с молитвата Trisagion (Свети Боже, свети Крепки, свети Безсмъртни, помилуй нас), която прави отношението ясно: “Пресвета Троице, помилуй нас; Господи, очисти греховете ни; Владико, прости беззаконията ни; Свети, посети и изцери немощите ни, заради Твоето име.” (с добавено ударение).
Тази взаимовръзка се показва и в духовните практики и Тайнства на Църквата.
Разкриване на помислите. Първоначална стъпка в справянето с хранителните разстройства е разкриването на помислите на пациента, на неговото поведение, чувства и симптоми. По подобен начин, църковните отци наблягат на значението на практикуването на това разкритие по един цялостен и систематичен начин. За духовните отци това се постига с бдителност (nepsis), внимание и опазване на сърцето. Hausherr (1990) цитира анонимен старец, който казва: “Когато те измъчват лоши мисли, не ги крий, но веднага ги кажи на духовния си отец. Колкото повече човек крие мислите си, толкова повече те ще се умножават и ще стават по-силни.”
Службата за свето Елеосвещение. Православните християни изпълняват тайнството на светото Елеосвещение за изцерението на душата и тялото, и за опрощение на греховете. В посланието си, св. апостол Иаков пише: “Страда ли зле някой между вас, нека се моли; весел ли е някой, нека пее псалми . Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят. ” (Иаков 5:13–15). Молитвата при помазване с осветен елей гласи: “Благодатта на Нашия Господ и Бог и Спасител Иисус Христос: за изцерение на душата и тялото . . .”
Молитвата за благославянето на елея онагледява целта на физическото излекуване: че помазаните могат да прославят Бог и по този начин да бъдат духовно изцерени. Част от молитвата звучи така:
О Господи, Който чрез милостите Си и щедростите Си лекуваш смущенията ни душите и телата ни: Сам Ти, о Владико, също освети този елей, така че да може да е действен за тези, които са помазани, в излекуване и облекчение от всяка страст, от всяко оскверняване на плътта и духа и от всяка болест; за да може да бъде благословено Твоето свято име на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.
Светата Евхаристия. Светата Евхаристия е приемането на Тялото и Кръвта на Нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос. Евхаристията ни съединява с Великия Лекар, момент, който е изразен в литургическата молитва, която се чете от свещеника преди издигането на светия Агнец: “Благодарим Ти, Царю невидими, Който с неизмеримата Твоя сила си създал всичко. . . погледни от небето на преклонилите главите си пред Тебе. . . направи така, че предлежащите Дарове да бъдат за всички нас за добро. . . изцери болните, Лекарю на душите и телата.”
Тези духовни практики могат да се съчетаят с традиционен медицински подход за възстановяване на целия човек към едно по-набожно отношение към храната.
Храната на Живота срещу тленната храна
Свети Йоан Лествичник съветва: “Ако сте обещали на Христос да вървите по правата и тясна пътека, тогава сдържайте стомаха си.” Той също ни казва:”Давай неохотно на стомаха си и сърцето ти ще бъде смирено: угаждай на стомаха си и сърцето ти ще бъде гордо.”
И накрая, нека се вслушаме в думите са Самия Ни Господ: “Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог.” (Йн 6:27).
Използувани източници:
American Psychiatric Association. (2000). Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders (DSM-IV-TR). Washington, DC. Ageloglou, Priestmonk Christodoulos. (1998). Elder Paisios of the Holy Mountain. Mt. Athos, Greece: Holy Mountain. Craighead, L.W., Craighead, W.E., Kazdin, A.E. & Mahoney, M.J. (1994). Cognitive and behavioral interventions: An empirical approach to mental health problems. Boston: Allyn & Bacon. Demakis J. (2004). “Historical Precedents for Synergia: Combining Medicine, Diakonia and Sacrament in Byzantine Times.” In S. Muse (Ed.), Raising Lazarus: Integral healing in Orthodox Christianity. Brookline, MA: Holy Cross Orthodox Press. Hausherr, I. (1990). Spiritual Direction in the Early Christian East. Spencer, MA: Cistercian Publications. Martin, G. & Pear, J. (1992). Behavior Modification: What It Is and How To Do It. Englewood Cliffs, NJ: Prentice Hall. Meichenbaum, D. (1986). “Cognitive behavior modification.” In F. H. Kanfer & A. P. Goldstein (Eds.), Helping people change: A Textbook of methods. 3rd ed. NY: Pergamon. Morelli, G. (2006, December 05). “Understanding Clergy Stress: A Psychospiritual Response.”http://www.orthodoxytoday.org/articles6/MorelliClergyStress.php. St. John of the Ladder. (1982), John Climacus: The Ladder of Divine Ascent. NY: Paulist Press. Vlachos, Bishop Hierotheos, (1994). Orthodox Psychotherapy: The Science of the Fathers. Lavadia, Greece: Birth of the Theotokos Monastery. Vlachos, Bishop Hierotheos, (1998). The Mind of the Orthodox Church. Lavadia, Greece: Birth of the Theotokos Monastery. Wheeler, E.P. (1977). (ed., trans.), Dorotheos of Gaza: Discourses and Sayings. Kalamazoo, MI: Cistercian Publications.
