Господ Иисус Христос остави на Църквата велик обет:
“Ще съградя църквата Си,
и портите адови няма да й надделеят” (Мат. 16:18)
Братя и сестри,
В това радостно обещание намираме пророческото указание за това, че животът на земната Църква ще премине в трудна борба с врага на спасението, но победата е на Нейна страна.
Още от самото начало на съществуването Си Църквата Христова е атакувана от външни, а след това и вътрешни врагове.
Появяват се лъжеучители и еретици, много по-опасни от езическия меч и огън, защото внасят смут в душите, посягат върху единството на вярата. Църквата бе разтърсена из основи, но накрая истината възтържествува, правдата победи. Арий и десетките като него оръдия на дявола, бяха посрамени и отхвърлени от Тялото Христово; а Църквата излезе още по-силна и укрепнала с ясно изявено, обосновано и утвърдено църковно съзнание.
“Колкото повече ни поднасят скърби, толкова повече се увеличава числото на тези, които се решават да бъдат богобоязливи и верни почитатели на Христовото име” – пише св. Юстин Философ от онова време.
Тук е и голямата, неоценима заслуга на триста и осемнадесетте Свети Отци от първия вселенски събор (325 г.), чиято памет Църквата празнува на днешната дата от древни времена. Със своя живот, дела и дейност, най-вече на тоя събор, те допринесоха най-много да се запази единството на вярата, единството на църквата Христова, чистотата на евангелското учение; изобличиха и осъдиха ереста на Арий, която подриваше основите на християнското верую, и изработиха първите осем члена от Символа на вярата. Останалите четири члена на Символа на Вярата са съставени на Втория Вселенски събор. В истинското вероизповедание се съдържа тайната на нашето спасение, затова трябва да изпитваме съвестта и разума си как вярваме: дали Символът на вярата е наше лично изповедание или това са само думи за нас.
Историята на Вселенските събори е поучителна за нас още в това отношение, че тя свидетелства за голямата ревност, която проявяват древните християни и техните пастири за запазване истините на вярата и църковното предание от всяко произволно изменение. Те мъжествено противостоят на силните на този свят, нерядко покровителствуващи еретиците и били готови да претърпят всякакви изпитания заради целостта и чистота на Православието.
Нашият Спасител Господ Иисус Христос, Който в Своята първосвещеническа молитва преди кръстните страдания със сълзи се моли събраното от Него стадо да не се разпръсне при предстоящите гонения и появата в средата на християнското общество на еретици: “Отче Светий! Опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние” (Иоан 17:11).
Българският закрилник преподобни отец Йоан Рилски Чудотворец казва в своя „Завет”: “Преди всичко ви завещавам да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте Преданията… Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път!”
В песнопенията Си Църквата нарича св. Отци от събора – втори след Апостолите проповедници на вярата, хранители на Апостолските завети и предание, благотворители на душите ни. Затова тя е уредила да ги честваме специално в Седма Неделя след Пасха Христова.
Братя и сестри,
Царският път е Православието!
Най-важното е ние самите да не отстъпим от Православието и да знаем, че именно в това Господ ще ни помогне. Можем да бъдем с Христа само ако истински го желаем и в този и в бъдещия век.
Нека заради молитвите на Богородица и на светите отци от Първия Вселенски събор да опазим нашата Православна вяра чиста и неопетнена от ереси, секти и суеверия. Амин.
