Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов
За да има връзка, е нужно разбирателство. За да има разбирателство, е нужно разбиране. За да има разбиране, е нужно смирение. Без смирение не можем да съществуваме заедно с другия, с мир и единогласие. Отсъствието на смирение причинява неразбирателство във връзката, защото няма разбиране.
Не слушаме другия. Единственото, което искаме, е да кажем нашето мнение и така връзката се превръща в поле за битки и конфликти, а не в място за любов и приемане.
Отношенията не са трудни. Стават трудни съобразно нашия егоизъм. Независимо дали е любовна, приятелска или професионална, без смирение тази връзка рано или късно ще донесе смут и война, сръдни и омраза, злоба и самота.
Тайната на успеха в една връзка е свързана с това доколко сме готови да приемем различността на другия, но и доколко сме готови да се отдадем на другия без предварителни изисквания и претенции.
За да съществува връзка, е нужна искреност. Тази игра на криеница с нашите чувства, помисли и оплавания затрудняват хода на една връзка.
Едно казвам и друго имам предвид, едно показвам и друго искам. И другия обърквам, но и връзката ми не уважавам.
Сякаш мамя другия, сякаш искам да го излъжа, сякаш се боя от него и не му откривам истината на сърцето си.
Ала коя връзка може да се задържи с лъжа, лицемерие, притворство?
Защо да не открия на другия това, което мисля? Защо да не покажа на другия това, което чувствам?
За да не направя това, означава, че в крайна сметка не му се доверявам, боя се от него, боя се от неговата реакция. И това доказва, че връзката ни не се крепи върху любовта, а върху страха, няма за основа прошката, а ползата и користта.
Една връзка може да е автентична и истинна, когато тези, които я съставят, са автентични и истинни помежду си.
По-добре да сме истинни, ако ще това да ни струва раздяла.
Трагично е, да сме лъжливи и фалшиви само и само за да останем във една връзка.
Когато разкриваме без страх истината на сърцето си, другият вече вижда това, което сме, а не онова, което би искал да сме или което си мисли, че сме. Знае с кого си има работа. И затова, ако остане с нас, най-малкото ще знае кой има пред себе си. Ако иска да си тръгне, отхвърляйки ни, “Да бъде благословено!”. По-добре да стане това и той да знае истината за сърцето ни, отколкото да го осмиваме с лъжи, лицемерейки, че сме някои, които не сме.
Човекът, който се бои да яви своята същност, не просто се бои от другия и не му се доверява, а най-вече не се е помирил със самия себе си. За да придобием автентична любяща връзка с другите, е нужно да придобием автентична връзка със себе си, да се помирим със себе си, защото, ако не го направим, няма да успеем да се помирим и с другите.
