„Братя, и да падне човек в някое прегрешение,
вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост,
като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени.
Понасяйте един другиму теготите,
и така изпълнете закона Христов.“
(Гал.6:1-2)
Възлюбени в господа братя и сестри,
А не копнее ли всеки един от нас понякога, когато остава насаме със себе си, да се установи някъде, далеч от шума и суетата на светския живот и започне такова общение с Бога, щото да му донесе мир на душата?
Това трябва да се запитаме. А не ежедневните въпроси, които са само грижа и тегоба.
Светията, чието успение е определила да се чества днес Светата Православна Църква, е светъл пример и в нашия живот. Ние, които между себе си и Св. Иоан Рилски имаме над 1000 г. пропаст. Но, както е видно… както сърцето безпогрешно го чувствува… времето няма никакво значение за истините на вярата, за живота на светците – те си остават едни и същи. Ако ще да минат хилядолетия, дори цели епохи – както е било преди, както е сега, тъй и ще бъде някога, защото сам Бог казва: „Аз съм Господ, Аз се не изменям;“ (Мал.3:6).
Светският живот не е бил изкушение за човека, който по-късно ще се превърне в един от най-почитаните светци.
Смирението присъства у него още от ранните му години. В душата му тлее неугасим огън във вярата Христова и тази негова жар разпалва сърца у много народ.
С нейна помощ, с продължаващите дълго молитви по чудодеен начин изцерява болни, глухи, слепи, бесновати.
Решава да излезе от света и изцяло да се посвети в служение Богу.
Несъмнено му е било тежко по времената на монашеството. Там лишенията са представени в своята най-мрачна светлина. Злостраданията на пустинния живот, който светецът е водил не са му тежали, защото там, в пустинята, далече-далече от суетата на света той е могъл да постигне най-близка и най-съкровена връзка с Бога.
А ние, заобиколени от собствените си немощи, създадени от самите нас, дори не можем да си представим тази непосилна за тялото и душата тежест. Гледаме как да ни е по-добре. По този начин, ако се живее, Св. Писание твърди, че ще получим наградата си тук и сега. „Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец. И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда.“ (Мат.6:1-2)
Нима рилският светец се е нуждаел от земна награда за туй що прави?
“А каква ми е наградата? Тая, че, проповядвайки Евангелието, благовествувам за Христа даром, без да се ползувам от своето право в благовестието.” (1Кор.9:18), пише в първото си послание до коринтяни Св. Ап. Павел. А тези думи ни стигат като награда – да направим нещо за другите, без да дирим отплата, да сторим нещо – за слава Божия.
Каквито са постъпките и действията на светеца Иоан Рилски, Чудотворец.
И нищичко не поискал в замяна. Всичко било за слава Божия!
Светецът е нямал никаква съблазън и никаква потребност ни от злато, ни от разкош, ни от суетата човешка. Защо? И отговаря сам, позовавайки се на Св. Писание: „Защото за мене животът е Христос, а смъртта — придобивка.“ (Фил.1:21)
Когато Бог му разкрива, че скоро ще напусне земния свят, това не наскърбява преподобния, нито бива налегнат от униние. Точно обратното! За него това е като дълго чакана награда – срещата с небесния негов Отец. Това е подтик у него да събере учениците за последно наставление: “И след моята смърт да не страдате безутешно, защото няма да ви оставя, а невидимо ще бъда с вас!” С молитва в насълзените си очи и с радостно сърце светият отец отправил думи към Господ Иисус Христос да го приеме сред неговите избраници.
Дивните и необясними случки продължават и след неговото успение. От далечни краища се стича народ, за да се помоли за изцерение и мир.
Възлюбени в Господа братя и сестри,
Завета, който ни е оставил рилският светец нека не забравяме: „И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения.“
Нека, припомняйки си едното от блаженствата: „Блажение чистите по сърце, защото те ще видят Бога.“ (Мат.5:8) да се стремим да опазим тази същата вяра, тъй като „Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре“ (Иак.1:17)
Нека, кога отправяме гореща молитва към Св. Иоан да си припомняме с радост в сърцата рилския светец и неговото дело. Неговата несломена от нищо твърдост и вяра в Иисус Христос, нашия Спасител. Амин.
