Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов
Чудесата не са само онова, което виждаме с телесните си очи, но и това, което виждаме с очите на душата си. Чудесата, които виждаме и възприемаме, са извършени от Божията благодат, за да ги проумеем чрез очите на душата, за да познаем величието на Бога, за да се покаем и да закопнеем да живеем до Христос во веки веков.
Хубави са свещите, които стоят пред иконите, дивно е мироточенето, превъзходни са сълзите върху иконите, но когато аз продължавам да гледам на всичко това като на магии, тогава нищо не се променя в живота ми. Всички икони на света да замироточат, когато не искам да вляза в истинска, борбена връзка с Христос, тогава няма да имам никаква полза от чудото. Ще се зарадвам на благоуханието и дотам.
Чудото е GPS сигнал, казано със съвременни термини, който ни показва нашето направление. Когато ние не го виждаме или не искаме да го видим, тогава чудото се обездейства. Например мироточи някоя икона или ми се явява някой светец или оздравявам от рак, но всичко това остава там и не се свързва с мен, нито влиза в екзистенциален диалог с моето битие, защото аз просто не искам. Виждам чудото, но не разбирам какво се случва в духовен смисъл и така не се изцелявам. Една райска врата се отвори и се затвори, а аз просто не влязох.
След няколко години, когато видиш двама човека да се влюбват и да искат да съединят душата и тялото си в името на Христос (св. Тайнство Брак), ще сметнеш това за чудо, понеже живеем в свят, в който царуват егото и нарцисизмът. Тогава ще говорим за чудо, по-голямо и от излекуването от рак.
Ще ахнеш, както ахнали хората, когато възкръснал Лазар, когато чуеш от човека да иска смирено прошка за раната, която е отворил в теб и го виждаш да идва с дръзновение и да изповядва греха си, за да се поправи и да постави едно ново начало.
Ще гледаш любопитно и с удивление човека, който ти се усмихва. Онзи, когото, когато се препъна и падна на пътя, видя да ти подава ръка и да ти казва: „Добре ли сте? Хванете ръката ми да ви вдигна“. Ще се вдигнеш, ще се кръстиш и ще го гледаш, сякаш си срещнал ангел на земята. Човекът, за когото искаш да се ожениш, ще ти каже: „Искам да отидем заедно при Христос, в царството небесно и да бъде волята Му в живота ни“ и ще се кръстиш, питайки се дали ти говори човек или ангел Господен…
Някой ще ти каже „Обичам те“ и ще плачеш, защото няма да го вярваш. Ще проиграе сърцето ти за някой, в когото си се влюбил и ще мислиш, че имаш някакъв проблем. Ще ти се обажда някой по телефона просто за да види какво правиш и ще ти се струва дивно. Ще направиш някаква грешка и другият ще влага добър помисъл за теб и ще си кажеш: „Той от небето ли слезе?“. Поехме по погрешни пътища, служим на творението, а не на Твореца. Отдаваме значение на блудкави, а не на съществените неща.
Църквата ни посочва Христос и небето, но ние гледаме пръстта, а това, което ни сочи, го смятаме за Средновековие. Няма да спрат чудесата, те стават и ще стават. Бог прави чудото и ти казва: „Вземи този красив дар, детето Ми, дойде твоят ред…“. Бог не настоява, нито иска нещо от нас, но ако не обработиш духовно този дар, той ще бъде напразен, защото няма да си го оползотворил.
