Автор: Ламброс Скончос
Превод: Константин Константинов
Дяволът е големият противник на Бога. След като паднал от почетното и блажено място в чиновете на ангелските сили, той си поставил за цел да порази Бога, вярвайки, че може да Го унищожи и да заеме Неговото място. Но скоро установил, че е невъзможно враждебността му да засегне директно Бога, и затова се обърнал срещу Божиите създания и особено срещу човека, който е венецът на творението. Той силно желаел да откъсне човека от общението му с Бога, за да го обвърже със собственото си влияние и в крайна сметка да го унищожи. Вярвал, че унищожаването на човека означава тежък удар срещу Самия Бог.
Четейки внимателно свещената книга Битие, забелязваме, че усилията на дявола да завлече първосъздадените хора към падение са насочени към това да ограничат Божията абсолютност. Това е първата стъпка на явлението атеизъм в човешката история. От момента, в който първосъздадените хора се убедили в относителността на Бога и в способността си сами да станат богове, те започнали да Го подлагат на съмнение, което с течение на вековете се превърнало в пълно отрицание.
Вярно е, че в древността и до края на Средновековието пълното отрицание на Бога било рядко явление. Атеизмът означавал отричане на приетите религиозни вярвания. Прословутите съдебни процеси с обвинения в атеизъм в Древна Гърция били свързани най-вече с отказа на мъдреците и учените да се покланят на жалките „божества” на градовете. Езичниците нарекли ранните християни „атеисти”, защото те не се покланяли на езическите „богове”. Параноичният Юлиан (361-363) наричал християните „атеисти”, защото отхвърлили езичеството, което той искал да възроди и наложи в империята.
Пълното отричане на съществуването на Бога се среща в Западна Европа през годините на т.нар. Просвещение.
Горделиви философи, съзнавайки налагането на едно антихристиянско християнство и образа на един антитеичен Бог от страна на папството и неговата истинска рожба — протестантството, формулирали теорията за отсъствието на Бога. Европейският интелект и практика и до днес са насочени към унищожаване на вярата в Бога. Но резултатите от това гигантско усилие в продължение на триста години не са довели до очакваните резултати. Хората, безразлични към проповядването на атеизма, продължават да вярват в Бога и да са религиозни.
Проливащите кръв в името на атеистичната идеология не успели да изкоренят вярата в Бога от сърцата на хората, особено през 20 век с марксистката идеология. Неуспехът на атеистите бил жалък. В мъченическите страни на бившите комунистически режими, където се провеждаше безмилостно преследване на всякаква религиозна дейност, сега имаме триумф на религиозността. Това е невероятна изненада. Това, което те постигнаха, е, че днес е позорно да се обявиш за марксист.
След краха на марксизма атеизмът вече се изразява чрез буржоазията. Атеистите по целия свят разбрали, че не могат да постигнат целта си чрез насилие, и което е още по-лошо, открили, че насилието води до обратни резултати. Така през последните години се появява нова форма на атеизъм, която специалистите наричат „неоатеизъм”. Неговите световни лидери са прословутите видни атеисти Ричард Докинс, Кристофър Хитчънс, Сам Харис, Виктор Стенджър и др. По същество нищо не се е променило, целите на диахроничния атеизъм остават същите, а именно унищожаването на вярата в Бога. Променена е тактиката. Те са решили да отхвърлят явния фундаментализъм и да навлекат овчата кожа на „цивилизования”, „компромисния”, „автентичния” учен. Днес атеистите са „интелектуалци” и по-малко политици. Техните полезни инструменти са съвременните медии и особено интернет. Хиляди сайтове с атеистично съдържание бомбардират посетителите си, като пропагандират т.нар. злини на религията и т.нар. добрини на атеизма. Мобилизираните атеисти се опитват да „освободят човечеството от задушаващата хватка на религията”, да „освободят съвременния човек от потискащата вяра в несъществуващ Бог, за да го доведат до прогреса и просперитета, от които религиозната вяра го лишава”, „да накара хората да разберат, че единственото решение на техните проблеми и тяхното щастие зависи изцяло от науката, от която религията ги отчуждава” и т.н. Помпозност, без същност и съдържание! Изтъркани лозунги, които съществуват още от епохата на Просвещението и които не убеждават никой сериозен човек.
Любимият им метод е фалшифицирането и подправянето на историята. Изпитан метод от групите на съвременната окултна мрежа на „Ню ейдж” и особено на неоезичеството. Онези от нас, които познават историята, са изумени от мащабите на историческите фалшификации. Те също така правят ужасни изопачавания и експлоатация на научни данни.
С неодарвинистките теории като свое „евангелие” и умело подбирайки подходящите за тях научни теории и открития, те се опитват да подкрепят погрешните си убеждения. Неотдавна, когато астрономите обявиха, че до една звезда от нашата галактика е открита планета, която може да прилича на нашата Земя, атеистичните бойци побързаха да обявят, че „тук приказката за Бога свършва!”. Неотдавна бе публикувана книгата на атеистичния автор Ричард Докинс с помпозното заглавие „Самозаблудата за Бога”, която се опитва да представи вярата в Бога като нелепост и самозаблуда с помощта на гнусна софистика, вулгарна историческа фалшификация и изопачаване на научните данни. Като анализира тази книга в книгата си „Самозаблудата на Докинс”, един истински учен Алистър Макграт, професор в Оксфордския университет, убедително демонстрира неговата повърхностност, смехотворност и погрешни аргументи. В своята безсрамна книга дръзкият фалшификатор Ричард Докинс настоява да се цитира поне едно престъпление на атеизма. Макграт му цитира милионите престъпления като Френската революция и марксистките режими, които показват, че атеизмът е вечно диахронично убийствено съзаклятие.
Друга удобна тактика на неоатеизма е социалната организация. Атеистите по целия свят създават атеистични организации и асоциации, за да координират по-добре действията си, като представят възгледите си и ангажимента си да разпространяват атеистичните принципи и да засилват антирелигиозната пропаганда. В Англия атеистичното движение е излязло извън контрол. Атеистичните организации са успели да закупят рекламно пространство в обществения транспорт (автобуси), където поставят плакати с атеистични лозунги като „Най-вероятно няма Бог, насладете се на живота си”. Същото се случва и в САЩ, където са закупили рекламно пространство в нюйоркското метро и публикуват атеистични послания, с които милиони пътници са облъчвани всеки ден. Проучване на университета Бейлър от 2006 г. показва, че повече от 15 милиона атеисти в САЩ твърдят, че са вербувани в атеистичната машина. Освен това те организират множество международни конференции, предимно в университети, на които правят научни изводи, че уж има абсолютно разделение между наука и религия, че вярата в Бога е възспиращ фактор за прогреса и т.н. Друга дейност на атеистичните организации е да призовават гражданите да се откажат официално от християнското кръщение и всякаква религиозна принадлежност пред държавните органи. В нашата страна е организирано подобно движение за премахване на кръщението от общинските регистри, като в същото време неоезичници извършват тайни церемонии за „пречистване от сквернотата на християнското кръщение”. Дали това е съвпадение? Опасяваме се, че не! В безбройните атеистични уебсайтове се популяризират „изповедите” на „бивши вярващи”, които „се сбогуват с религиозната си вяра”, с нелепи, детински, полуистински аргументи, идентични с всеки следващ случай и буквално копирани.
Не е пресилено да определим новия атеизъм като „нова религия без Бога”, защото той притежава всички черти на религията, а именно: метафизична вяра в несъществуването на Бога, духовни водачи, догми, фанатизъм, мисионерска ревност, организация и набиране на последователи, фундаментализъм, месианство и т.н. В това вярват и това изповядват самите атеисти. Роденият в Гърция атеист, преподавател в университета в Мелбърн, Томас Патакис, заявява: „Започнахме да създаваме институции, както (прави) една религия, имаме свещеници, апостоли и последователи”. Съвременната атеистична религия дори има „мъченици”, като Таслима Насрин, бангладешка дисидентка, която е била мишена на мюсюлманите заради атеистичната си дейност. Един от лидерите на глобалния неоатеизъм Сам Харис, който се прави на истински религиозен пророк, „пророкувал”, че „ако съвременният човек не се откаже от религиозната си вяра, ще настъпят огромни природни бедствия” (www.kathimerini.gr).
Смятаме, че полемиката срещу религиозните хора и особено срещу вярващите християни е навлязла в нова опасна фаза. В последните времена, в които живеем, дяволът води последната си и най-мощна битка срещу Бога. Атеистичната религия на неоатеизма е едно от безкрайните убийствени пипала на съвременното световно „духовно” чудовище „Ню ейдж”, което напълно обслужва кошмарната визия на страховитата панрелигия, чийто „бог” ще бъде Луцифер, любимият „бог” на неоатеистите.
Разрушаването на истинския Бог, което атеистите си представят и към което се стремят, няма да означава Неговото отсъствие, а замяната Му със злоначалния бунтовник, който узурпира трона на Неговото величие. Онези от достойните за оплакване последователи на атеизма, които вярват в едно абсолютно безбожно бъдещо общество, са в голяма заблуда, защото на мястото на Бога ще се възцари дяволът — този, на когото се покланят и когото промотират тъмните водачи на „Ню ейдж” и „Новия световен ред”, „мозъците” на атеистите.
Ние, като верни християни, трябва да останем непоколебими във „вярата, веднъж предадена на светиите” и в истината, разкрита ни от нашия въплътен Бог, Иисус Христос. Но в същото време трябва да подражаваме на атеистите в тяхната ревност и енергичност в защитата на вярата ни в истинския Бог. Наложително е да се противопоставим на атеистичните повърхностни аргументи, като разобличим странната атеистична неоезическа религия на атеизма, като разкрием нейните пагубни цели. Нека осъзнаем, че лукавите времена, в което живеем, ни заставят да изострим вниманието си.
