СЛОВО ЗА 19 ОКТОМВРИ, СВ. ЙОАН РИЛСКИ ЧУДОТВОРЕЦ

3025 0

SV IOAN3„Kато си пожелал ангелски живот,

преподобни, ти си оставил

всичко земно и си се отдал на Христа!“

Кондак на свети Йоан Рилски, Глас 8

 

Братя и сестри,

Така възпяваме днес преподобния наш закрилник – св. Йоан Рилски.

Целият живот на Рилския монах е подвиг в търсене на святост,  единение с Христа, причастност към Божеството, принадлежност към вечния живот.

Именно стремежът към съвършенство и богоуподобяване е довел Св.Йоан Рилски до великия подвиг на монашеството. А то е необикновен, изключителен живот, за който са призвани малцина; – живот изцяло и без остатък отдаден на Бога.

        Монашеското отричане от света не представлява отвръщане от неговата красота и от радостите на живота. То е отказ от страстите и греха, от плътските наслади и въжделения, от всичко, принесено в живота ни след грехопадението.

Монашеството, както и всички други дарове, е дар на Църквата. То не е човешко изобретение, нито постижение на определени хора. То е един от най-висшите дарове, които Бог е дарувал на света.

        Целта на монашеството е завръщане към първоначалното състояние на чистота и безгрешност, притежавани от Адам и Ева в рая. Светите отци наричали монашеството „евангелски живот”, а самите монаси „небесни ангели по планините и пустините”.

Не случайно Църквата възпява преподобните отци със със следните слова: „В тебе отче точно се запази това, което е в нас по Божи образ, защото като взе своя кръст ти последва Христос и надело учеше да пренебрегваме плътта, понеже е преходна, а да се грижим за душата – нещо безсмъртно. Затова и с ангелите се радва, преподобни отче, твоят дух.“ Богословски този тропар звучи много дълбоко. С думата „преподобен“ се подчертава подобието на човека с Бога. Както сам Господ Иисус Христос ни призовава: “бъдете свети, понеже Аз съм свет” – така мо­на­шес­т­во­то е изпълнение и под­ра­жа­ние на Христовия на­чин на живот. Евангелският Христос ни се раз­к­ри­ва ка­то иде­ал за съ­вър­шен монах: Той не е женен, сво­бо­ден е от род­нин­с­ки връзки, ня­ма пок­рив над гла­ва­та си, странства, жи­вее в доб­ро­вол­на нищета, пости, пре­кар­ва но­щи­те Си в молитва. Монашеството е ус­т­ре­ме­ност към светостта, към Бога, от­каз от всич­ко онова, ко­ето те за­дър­жа на зе­мя­та и ти пре­чи да се въз­диг­неш на небето.

Преп. Йоан Лествичник описва монаха по следния начин: “Монах е онзи, който, би­дей­ки об­ле­чен в ма­те­ри­ал­но и тлен­но тяло, под­ра­жа­ва на жи­во­та и със­то­яни­ето на безплътните. Монах е онзи, чи­ето тя­ло е очистено, ус­та­та чис­ти и умът просветен. Монах е онзи, кой­то неп­ре­къс­на­то въз­ди­га ума си към Бога. Монахът е ед­на неп­рес­тан­на свет­ли­на в очи­те на сърцето. Светлина за мо­на­си­те са ангелите, а свет­ли­на за всич­ки хо­ра е мо­на­шес­ки­ят живот, за­то­ва не­ка мо­на­си­те се ста­ра­ят да да­ват до­бър при­мер във всич­ко”.

Така Рилският светец изживял тези слова, станал жилище на Св. Дух и дал място в себе си на действието на Божията благодат. Подвижникът придобил Божествена мъдрост в опитното познание на Христовата истина и благодатта на “духовното отчество”. С тези дарове да ръководи младите монаси по пътя към спасението той дава на духовните си чеда следното напътствие:

Пазете се грижливо от светски увлечения и винаги помнете заради що сте излезли от света и заради що презряхте света и светските неща.“

Св.ап. Павел, когато говори за приелите „благото иго Христово“, пише: „вашият плод е светост, а краят – живот вечен.“ Затова светите отци учат: „Краят на подвижническия живот е Царството Небесно“.

Така и Рилският инок, след дългогодишни подвизи, достигнал до обожението, придобиването на святост и Богоподобие. Но той не забравя и тези, които искат да му подражават, затова и в завета си светецът умолява своите духовни чеда с думите на апостола „Пак съм в мъки, докато се изобрази Христос във вас”.

        Какво значи да се изобрази Христос в нас? – това значи всеки един от нас да се роди отново, да стане новият – обожен човек в Христа. Както казват светите отци – да изпълним „желанието на Бога да намери Себе Си в човека”.

Така и ние възпитаниците на Софийската Духовна Семинария вече 110 години под духовната закрила на св.Йоан Рилски се обучаваме с жива вяра, прояснен дух и божествен устрем, за да служим на св.Църква.

Братя и сестри,

        Преподобният Йоан Рилски е един от безчетните подвижници, преминали още приживе в Небесния свят – преобразили се с благодатта на Светия Дух, достигнали до обожение и станали в пълнота истински човеци – икони на Христа.

        За нас свети Йоан Рилски е особено скъп и почитан, защото той е Божие благословение и утвърждение на християнския път, по който е поел новопокръстения тогава български народ и от тогава в него ние виждаме изпълнението на евангелския живот и намираме целта на нашия живот. Амин.