Из „Моят православен молитвеник“
Превод: Павел Стефанов
Първозточник: www.goarch.org
Молитвата е славословие, възхвала, благодарност, изповед, молба и моление към Господ. „Когато се моля аз съм нов – е написал един от великите древни християнски богослови – но, когато спра молитвата аз ставам вехт”. Молитвата е път към обновление и духовен живот. Молитвата е живот по Бога. Молитвата е сила, ободряване и радост. Чрез Божията благодат и нашите старателни усилия, молитвата ни издига от нашата изолация до съзнателно, любящо общуване с Богa, в което всичко се усеща в нова светлина. Молитвата става личен разговор с Бога, дихание на душата, предвкусване на блаженството, на Царството Божие.
Как да се молим? Само Светият Дух може да ни научи да се молим както трябва. Просто както едно дете се учи да ходи чрез самото ходене, така можем най-добре да се научим да се молим чрез молитвата, уповавайки се на Божията помощ. Отдай цялата си душа на молитвата. Мисли относно значението на всяка дума, с която се молиш. Направи я твоя лична молитва. Бъди постоянен в молитвата. Не се отдавай на безгрижност и небрежност. Подсили молитвата си чрез жива вяра в Бога, с дух на прощаване спрямо другите и истински християнски живот.
Ако ние се молим дълбоко в нашите сърца, ние преуспяваме в молитвата. По Божията благодат, ние ненадейно съзираме чудото на присъствието на Светия Дух, работещ в нас. В началото е само като искра, но по-късно става пламък, освобождаващ и освещаващ цялото наше същество, стига само с нищо да не оскърбяваме Светия Дух и ако извършим грях да се разкайваме незабавно и да просим от Бога прошка. Да се изпита пламъка на Божията любов, да й дадем място в нас да извърши своята пречистваща и изцеряваща функция като дихание на Светия Дух и да я ползваме като светлина и сила за ежедневния живот – това са целите, а също така и плодовете на истинската молитва.
Пасха, 14.04.1985
