Автор: Едуард Разуук
Ученик в Църковното училище, Св. Йоан Дамаскин, Бостън, Масачузетс
Първоизточник: http://www.orthodoxresearchinstitute.org
Истинският ключ към съществуването ми, е моята Вяра. Отговорностите ми като младеж са да зная моята Вяра, да разбирам моята Вяра, да обичам моята Вяра и да насърчавам моята Вяра.
Първият ми морален дълг е да имам пълно знание за моята православна Вяра. Трябва да познавам и да живея според Символа на вярата, тъй като това е моето верую, според което има само един Бог, Творец на небето и земята. Трябва да познавам и да живея според десетте Божи заповеди, към които всеки човек трябва да се придържа и да прилага през целия си живот. Трябва да познавам и да живея според златното правило: „И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.” (ев. от Лука 6:31). Трябва да знам и да живея според блаженствата, деветте правила на щастието, които проповядва нашия Господ Иисус Христос.
Не е достатъчно само да разбирам тези божествени думи на мъдрост на Символа на вярата, десетте Божи заповеди, златното правило и блаженствата. Трябва да ги пазя грижливо, да ги схващам и да ги потвърждавам. Знанието, разбирането и любовта към моята Вяра са оръжията ми за поддържането и защитаването й – ако е необходимо – без какъвто и да е акт на насилие, но чрез моята осветена убедителност.
Още от ранните ми детски дни са ми били давани мъдри поучения, така че да мога да постигна целта на моите отговорности. Родителите, учителите и благоговейните ми водачи непреклонно са ме водили през тайнствената тъмнина и са ме качили на осветения път на моята Истинска Вяра. Тъй като чрез търсенето на познанието ние получаваме мъдрост, а чрез търсенето на любов и разбиране достигаме до нашата Вяра.
Реалността на живота ми като православен тийнейджър започна да разцъфва с добродетелните цветове на послушание, добрина, честност, вярност и – Истина. Най-вече, Истина – тъй като Истината беше прикована на Кръста и въпреки, че Той умря, Истината Му продължава да живее. Моя отговорност е да се погрижа тези цветове да продължават да цъфтят в реалния ми живот.
Още една моя отговорност е да спазвам Великия пост, да спазвам ВСИЧКИ дни на пост през годината, да помня, че нашия Бог – Иисус Христос, жертва Себе си на Кръста за нас и нашето спасение, и че Той ще дойде отново да съди живите и мъртвите.
В допълнение, моя отговорност е да служа на моя благочестив свещеник на светия олтар, когато той предано приняса Светите Дарове на нашия Всесилен Бог. Моята най-тържествена отговорност е смирено да получавам благословените светини на Църквата, да ги приемам и да ги пазя като свои съкровища така че моят ум, моето тяло и моята душа да бъдат обогатени с праведност.
Още една неизказана моя отговорност е честно да изпълнявам всичките си задължения, така че съзнателно да подканвам по-малките православни деца да извършват същото.
Да, това са моите скромни задължения като младеж към моята Вяра, но за мен те са прекрасни привилегии.
Познаването на моята Вяра ми дава разбиране.
Разбирането на моята Вяра ми дава любов.
Любовта към моята Вяра ми дава сили и сигурност.
Тази безстрашна сигурност на моята Вяра е чистата и непобедима формула за едно честно и неегоистично съществуване.
