Автор: Христо Димитров
Тъй като мъртвите са се представили пред Бога, ние – живите – сме последната, единствена тяхна възможност да се помолим Богу за тях. По молитвите на светиите – също.
Да помним мъртвите, особено ако са ни били близки, тъй щото са изиграли роля в живота ни, били са парченце от мозайката на собственото ни битие. Показали са ни знание, ние сме се научили от тях на човечност.
Не бива да оплакваме мъртвите, тъй щото те са били живи същества, а не бездушни предмети.
Да не искаме да се разделим с някого или да не искаме да признаем, да повярваме, че наш близък си отива /пример: приятелката ни зарязва заради друг/ или че някой не е вече на този свят и ние никога повече няма да го видим може да значи и любов, но в общия случай е реакция чисто на подсъзнателно ниво – защото приемаме човека до нас за даденост, и по-лошо: опредметяваме го и свикваме до такава степен, че той/тя вече за нас не е живо същество от плът и кръв, а вещ. И вече дума не може да стане, че той/тя е наш брат, наша сестра.
А всъщност е толкова лесно точно обратното – да признаем /най-малкото пред себе си/, че тъгата по някого, който по една или друга причина вече го няма не е нищо друго, освен патологичен случай, чакащ да бъде освидетелстван.
Именно защото е така, не можем да приемем леко загуба на човек – тъй щото сме егоисти… и свикваме.
Не тук, като нажежен въглен, който държим в ръка трябва да ни стреснат думите от Химна на Любовта – тринайста глава от посланието на Св. Ап. Павла до Коринтяни: „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.” (1 Кор.13:4-7).
Каква любов, когато сме егоисти? Когато искаме да задържим някого…
Да си спомним за Успение Богородично.
Когато Божия Ангел възвестява на Дева Мария, че след три дни ще напусне този свят, за да пребъдва със Своя Син вовеки, Тя се е възрадвала, че отново ще бъде със Своя възлюбен Син. В душата Й не се прокрадва ни най-малко чувство на тъга по тоя свят, защото това, което има да се случи, е по Божи промисъл.
Да погледнем житията на светиите…
Историята не знае и един от тях да не е искал с пламенна любов да напусне тоя свят. Сама Св. Екатерина казва, че е прах и пепел, само за да покаже с това, че от прах и пепел Господ може да сътвори красота.
И всичко това… в името на Бог!
А Бог какъв е?
Бог-Изкупител!
„Който заради нас човеците и ЗАРАДИ НАШЕТО СПАСЕНИЕ…” (Символа на Вярата), „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син…” (Иоан.3:16), не „Да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.” (Иоан.3:17).
Какъв по-голям пример от това ние да променим нашия светоглед, нашите вродени и придобити предрасъдъци? Нашето егоистично чувство, като че все едно пред идолски жертвеник?
Ние трябва да тъжим не поради загубата на наш ближен, а поради туй, че имаме много грехове. И че с тези много грехове ще застанем пред Бог! А за справяне с греховете имаме молитвата, покаянието и изповедта.
Молитвата!
Тези няколко слова с толкова чудодейно действие!
И като знаем това ние можем да бъдем застъпници за ония наши братя и сестри, които вече са се представили пред Спасителя Иисус Христос.
Братя и сестри,
в Евангелието се казва: „Защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.” (Иоан.5:28-29). Да не допуснем това – осъждането – в надеждата си сме задължени да отправим молитва към Господа и Бога нашего Иисуса Христа.
Имаме средството – молитвата.
Имаме надеждата.
Имаме спасението – Господ Иисус Хрисос.
И когато си спомняме за мъртвите, нека това става с усмивка, а не с печал. С усмивка – защото какво по-хубаво от това да вярваме и да се надяваме на всемилостивия Бог по нашите молитви и застъпничеството на Дева Мария и всички светии за един по-добър утрешен живот.
Та нали точно това изповядваме със Символа на Вярата: „Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век.”
Амин.
