от Христо Димитров
Семинарията.
Място, където се събираят – по Божи промисъл – различни хора: по характер, по манталитет. Където идват хора от различни краища на света дори.
Тук научаваме значението на понятията „добро” и „зло”. Тук разбираме – в пълното значение и в пълния смисъл на тази дума – че свободната човешка воля е това, което ни движи напред. Че ние избираме! Че никой на место нас не може да вземе онова решение, което ние ще резим да вземем.
Тук – в Софийската Духовна Семинария – научаваме, че със силата на молитвата към Господа и Бога нашего Иисуса Христа можем НИЕ да вършим чудеса. В Негово име да изгонваме бесове.
Това можем спокойно да наречем „блага вест”.
Позволете да направя следното сравнение, следното твърдение.
Както Ангела, явил се на Мария с благата вест, че тя ще зачене и ще роди Син, така и на нас тук – всеки ден – ни се благовествува. Дава ни се нравствено поучение за едно или друго.
Превъзпитава ни се волята, нашето собствено „Аз”, нашият собствен егоизъм. За да можем ние – по силата на свободната си воля и /само и единствено/ доброволно да осъзнаем, че сме грешни. Да превърнем в наш начин на живот Господнята молитва „Господи Иисусе Христе, помилуй мене, грешния.”. Но чрез покаянието, изповедта и причастието разбираме, че колкото и да сме грешни… можем да се охристовим.
Мариам след възвестяването на Ангела рекла: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.” (Лук.1:38). Това за нас е съвършен пример на проява на доброволна свободна воля и смирение.
Благата вест.
Всичко около нас е… Е блага вест.
Но ако ние сме слепи и глухи, тогава благата вест не е нищо повече от празни думи за нас сега. А основното, което ни заслепява е нашето собствено честолюбие и Его! Докато сме роби на егото си, докато си мислим, че светът около нас се върти и че ние сме центъра на Вселената блага… вест не ще можем да чуем.
Хиляди приказки могат да ни бъдат изговорени /и да се окажат без никаква тежест за нас/. Имаме без чет примери – и в Библията, и в Житията на Светиите, та дори и в нашето собствено съвремие. Но докато не разберем, че свободната воля ни е дадена за да бъдем поставени в ситуация на избор… доброволно да изберем да тръгнем след Христа, резултатът ще е само един: а именно – че егото ни е нашето съкровище, което „притежаваме” и в което сме се вкопчили като че то е единственото ни спасение! Тогава ще си тръгнем натъжени, като богаташа, който след като запитал Спасителя що да стори, за да наследи живот вечен чул отговора Господен: „Всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.” (Лук.18:22). И докато ние бидейки свободни по воля не се освободим от абсолютно ненужния товар, носещ донякъде с гордост името „Его”, не ще можем да наследим Царството Небесно!
Тук всичко, което ни се случва е за наше… как се казва? А, да… е за наше добро. Обаче това „добро” погледнато през призмата на егото ни – онова егоцентрично чувство, което ни кара да си мислим, че сме велики! – ни съобщава, ни изкрещява в лицето, че всъщност то не е „добро”, а е нещо на което да се противопоставим с цялата сила на свободната си воля. Но в този случай… ние продаваме свободната си воля и вярата в Христа Спасителя за трийсет сребърника.
За да не допуснем това страшно да се случи имаме прекрасния пример на Пресвета Богородица Дева Мария. Примерът четем от Евангелието на Лука: „Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си;” (Лук.1:46-48).
Ние, бидейки семинаристи, въцървовени в истините на Православнатя вяра нека не допускаме само да ни се благовести за Царството Божие, но и сами да благовестим в името на Отца, и Сина и Светия Дух. „Защото Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно. И три са, които свидетелствуват на земята: духът, водата и кръвта; и трите за едно свидетелствуват.” (1 Иоан.5:7-8).
„Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари.” (Марк.16:15) ни завещата Св. Ев. Марка.
И ако изпълним неговото завещание, ще се приближим с още една крачка към заветните думи на Спасителя: „И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.” (Мат.5:48).
