“Почитай баща си и майка си” (Мат. 19:19)
Автор: Отец Ричард Демитриус Андрюс
Първоизточник: http://www.orthodoxytoday.org
Как да почитаме баща си и майка си? Някои поставят равенство между почитта и сляпото подчинение. Библейската гръцка дума за „почит”, обаче, е τιμή (timí̱), което не означава подчинение или робуване. Това е важно положение. Когато слушам изповед на младежи, които все повече осъзнават несъвършенствата и слабостите на родителите си, забелязвам че тези младежи искат да почитат бащите и майките си, но са объркани от посланията на обществото и заявяват, че личните грешки на родителите им обезсилват целия авторитет. Друг път те са увредени от гнева и отрицанието по отношение на родителите си, причинени от неразбирателство, спорове, а в някои крайни случаи, от насилие. Тази дилема стои и пред нас, порасналите деца.
Как тогава да разбираме значението на заповедта „почитай баща си и майка си”?
Докато сме малки, зависим от родителите си за почти всичко. Те ни хранят, обличат, подслоняват и ни предпазват. Те ни учат как да уважаваме Бог, самите себе си и другите хора чрез добри думи, споделяне и доброжелателство. Те ни дават строги предупреждения и ни дисциплинират, особено когато сме в опастност.
В процеса на израстването ни, родителите ни учат какво означава да имаме задължения и отговорности. Възлагат ни някои домакински работи, които трябва да вършим наравно с домашните за училище. Когато не успеем да ги изпълним, има последствия, като например да загубим някоя привилегия или да ни забранят да излизаме за определено време. Това е времето, в което на децата им става трудно, защото бунтарството, като паднало състояние, започва все повече да надига глава. За родителите е трудно да преценят доколко да позволят на това непокорство да се прояви като израз на растежа и здравословната независимост на децата. Някои родители приемат непокорството на децата си прекалено лично и след това раздават дисциплина под влиянието на гнева, за да възстановят силата и гордостта си.
И така, какво би трябвало да правят децата? Децата трябва да останат послушни на родителите си, дори когато майката или бащата прекрачат границата, защото това е възможност да се научат на смирение и да го изразяват. Това е трудно дори за възрастните, да действат като че ли са виновни, дори и ако са напълно невинни. Казвам на децата, че умението да бъдат смирени пред родителите ги учи как да бъдат смирени пред Бог и пред другите хора. Това е важно, защото изведнъж ставаме възрастни и родители, и пред кого трябва да сме отговорни, на кого да се отчитаме? В края на краищата, на Господ.
За нас, порасналите деца, да почитаме родителите си означава да им прощаваме. С други думи, не можем да продължим да обвиняваме родителите си за начина, по който са ни отгледали. Нито една майка и нито един баща няма да бъде безгрешен в процеса на родителството си. Това е факт от живота. Някои възрастни прекарват целия си живот с горчивина, гняв и обида, защото мама и татко не са ги хвалили достатъчно или са ги дисциплинирали прекалено много (или прекалено малко), не са ги записали на спорт, музика или чужд език, или не са ги завели в църквата (или са ги завели в църквата).
Достатъчно! Вече сме възрастни и сме отговорни за себе си. Да порастнем! Първата стъпка е да им простим. Следващата е да им благодарим за всички добрини, които са ни направили.
Друг начин да уважаваме майка си и баща си е този: когато някой ни види как се държим, какво говорим, как се отнасяме с околните, как служим на обществото, да каже: „Еха, хващам се на бас, че майката и бащата на Георги/ Коста/ Мария/ Анна се гордеят с него/ нея. Тези родители са си свършили добре работата”. Могат ли хората да ви погледнат и да кажат това? Ако отговорът е „да”, значи почитате майка си и баща си. Всеки път, когато направим нещо добро, справедливо, чисто, свято, ние носим почит на родителите си.
Още един начин да почитаме родителите си е да се грижим за тях. Докато съзряваме, майките и бащите ни започват все повече да имат нужда от помощта ни. В началото са само малките домакински задължения, като например косенето на ливадата или почистването на къщата. Постепенно грижата може да се развие до това да им се обаждаме и да ги посещаваме, за да се уверим, че са добре. Накрая, когато вече не могат повече да живеят сами, ние ще ги приемем да живеят в дома ни и със семейството ни.
Частните старчески домове и центрове за грижа са благословия и проклятие. Благословия са за възрастни, които нямат семейство, което да се погрижи за тях и са проклятие за онези, които имат, но чието семейство не ги приема. Ако имате каквато и да е възможност, грижете се за родителите си в собствения си дом. Дори и когато едва се разбирахме, някои от най-незабравимите ми спомени от дете са когато yiayia (баба) живееше при нас. Ако искаме децата ни да се погрижат за нас, даваме ли им пример с това да уважаваме родителите си като се грижим за тях?
О. Ричард Демитриус Андрюс е свещеникът в гръцката православна църква „Св. Георги” в Сейнт Пол, Минесота. О. Андрюс е бивш президент на Minnesota Eastern Orthodox Christian Clergy Association (MEOCCA), и доброволен свещеник към полицейския отдел на Сейнт Пол.
