От 2000 г. насам, съпричастието сред колежаните запада.
Автор: Отец Андрю Дж. Баракос
Източник: http://www.assumptionaz.org
Факторите, които определят нивото на съпричастност на индивида са много. През изминалите две десетилетия се случиха безпрецедентни социологически промени. Вероятно всички ние вече толкова много сме свикнали да използваме интернет, че сме забравили как през 1993 г. имаше само 623 уеб адреса в световната мрежа (world wide web). Едно скорошно изследване на Института за социални проучвания на Университета в Мичиган, анализира данни за съпричастността сред колежаните през изминалите тридесет години и открива, че най-големия спад е след 2000-та година. “Колежаните днес проявяват с около 40 процента по-ниски нива на емпатия, отколкото колежаните преди 20 или 30 години, измерено със стандартизирани тестове на тази личностна характеристика.” Проучването разкрива, че в сравнение с колежаните към края на 1970-те години, днешните колежани много по-рядко биха се съгласили с твърдения като: “Понякога се опитвам да разбирам приятелите си по-добре като си представям как изглеждат нещата от тяхна гледна точка ” и “Често изпитвам нежни чувства и съм загрижен за по-нещастните от мен хора.”
“Много хора гледат на сегашните колежани – наричани понякога „поколението Аз” – като на едни от най-егоцентричните, нарцистични, конкурентни, уверени и индивидуалистични в съвременната история,” твърди Конрат, който е от Факултета по Психиатрия на Университета в Рочестър.
ФАКТОРИ, КОИТО ДОПРИНАСЯТ ЗА ТОВА:
- “В сравнение с отпреди 30 години, средният американец е три пъти по-изложен на несвързана с работата му информация.”
- “Увеличеното излагане на въздействието на медиите по това време би могло да е фактор.”
- “От гледна точка на медийно съдържание, това поколение колежани е израстнало с видео игрите, а растящ брой проучвания, включително работата на колегите от Мичиган, установяват, че това излагане на агресивни медии сковава хората по отношение на болката на околните.”
- “Леснината, с която създават „приятели” онлайн може да ги накара по-скоро просто да се изключат, когато не им е до отговор на чуждите проблеми – поведение, което би могло да се пренесе и офлайн.”
Като добавим и хиперконкурентната атмосфера и изкуствено надутите очаквания за успех, носени от “риалити шоута” със знаменитости, се появява социална среда, която работи срещу това да намалиш темпото, за да изслушаш някого, който има нужда от мъничко съпричастност.” “Колежаните днес може да са толкова заети с притеснения за себе си и собствените си въпроси, че да нямат време, което да отделят за оказване на съпричастие на околните, или поне приемат това време за ограничено. “
Стъпки, които родителите могат да предприемат за децата си
Родителите могат да прекарат известно време в обсъждане на тези „допринасящи фактори” и да определят доколко децата им са повлияни от тях. Веднъж определени, те могат да бъдат ограничени, така че влиянието им върху децата да се парира с дейности, които по естествен начин учат на съпричастност. Например, колко време прекарват децата във Facebook или играят на видео игри? Какъв тип социални взаимоотношения се развиват в живота им? Същинската причина, поради която има младежки групи към църквите, е за да се даде възможност на децата да покажат вярата си на дело. Учейки се на съпричастност чрез създаването на здравословни социални връзки помежду си, младите хора придобиват и умения за съпричастност. Една движеща сила, която често се появява на църковните лагери е, че се създават дълготрайни приятелства, а чрез справянето с конфликтите се учат жизненоважни уроци по съпричастност.
Друго, което родителите трябва да направят, е да преценят внимателно доколко те самите също са повлияни от тези „допринасящи фактори”. Ако аз съм нарцистичен (прекалено зает със себе си, себепогълнат) родител, ще изоставя отговорностите си и ще се откажа от това да прекарвам смислено време с децата си. Впоследствие, видео игрите, Facebook и телевизията стават добре дошли за детегледачките. Трагедията е в това, че следващото поколение ще бъде оставено без способността да има успешни отношение и още по-зле, да изпадне в греховни навици, които търсят да запълнят това, което липсва в развитието на тези деца.
Защо ходенето на църква няма значение за „поколението Аз Аз Аз”
Твърдя, че причината поради която младежите от това поколение имат непоследователно или минимално посещение в църквата, е защото истинското евангелие е неразбираемо за тях. Защото за да бъде чуто евангелието за Христос от „поколението Аз Аз Аз”, вместо да е съсредоточено в Христос, се изопачава и се съсредоточава в “МЕН!” Това е причината всички “егоцентрични” поучения на съвременните проповедници, за това “Как мога да имам по-добър живот и най-добрия си живот” и „тайната” на Опра*, да стигат до една и съща гледна точка – че вселената се върти около „Мен”. В резултат, хората оценяват църквите на основа на това доколко успешно фокуса им съвпада с личните възприятия на това какво означава да си християнин, свещеник или лидер. Това изопачаване има опустошителни последствия, защото нито моли за, нито изисква каквато и да е промяна и подчинение от наша страна, за да станем неразделна част от духа на Църквата.
Това поколение не може да установи връзка с истинското евангелие, което започва с това, че Бог понизи Себе Си. Действително Той прави това като израз на безусловна любов, обаче, за да станем истински последователи на Христос, трябва да се понизим и да станем едно с останалите. Истината за това как Бог разкрива Себе Си, основно като движение и откровение на Неговата собствена съпричастност, ясно е посочена от св. ап. Павел в посланието му до Филипяните:
“И тъй, ако има някоя утеха в Христа, ако има някоя разтуха в любовта, ако има някое общуване на духа, ако има някое милосърдие и състрадание, – направете пълна радостта ми: имайте едни мисли, като имате една и съща любов, и бъдете единодушни и единомислени; нищо не вършете от обич към препирня или от пустословие, но от смиреномъдрие смятайте един другиго за по-горен от себе си. Не се грижете всеки само за себе си, но и за другите. Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос, Който бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек.” [Фил. 2:1-7]
Загубата на съпричастност и спасението ни
Всеки християнин, който има и най-малка представа за евангелията за Христос, знае, че без съпричастност никой не може да се спаси. Двадесет и петата глава от Матей, която се чете всяка година в Неделята на Страшния съд (отлъчването на овците от козите), ни учи че тези, които показват съпричастност към ближните, ще влезат в Царството Небесно. Липсата на съпричастност е сериозен грях, защото нашият Бог Иисус Христос учи, че трябва да служим на всяко човешко същество като на самия Него. Бихме могли дори да кажем, че това е така защото нашият Бог е съпричастен Бог, до степен, че решава да се яви на земята като човек, за да ни спаси от греха и смъртта. От това, което вече знаем, не е прекалено отвлечено да кажем, че когато едно общество губи способността си за съпричастност, то е загубило и връзката си с живия Бог.
С любов в Христа,
О. Андрю
* Опра Уинфри – телевизионна водеща, за която се твърди, че е най-влиятелната жена в Америка; в шоу програмите си подкрепя и съдества за разпространяването на книгата „Тайната/ The Secret”, която проповядва една от идеите на Ню Ейдж – прилагането на „Закона на привличането”, с който можем да бъдем „тези, които искаме” и да имаме „всичко, което искаме”.
Отец Андрю Дж. Баракос е свещеник в гръцката православна църква «Успение Богородично» в Скотсдейл, Аризона. Той е наместник на югозападния регион на метрополията на Сан Франциско и е член на управителния съвет на HellenicCollege/HolyCrossGreekOrthodoxSchoolofTheology.
