Автор: Владимир Константинович Невярович
Превод: Татяна Филева
Първоизточник: www.prijateljboziji.com
Телевизията играе все по-голяма роля във всекидневието на днешния човек. Тя просто се натрапва на човека. Телевизията вече не информира, не образова и не забавлява, а все повече претендира да „решава житейските проблеми” на хората. А това вече е опасно. Естествено, в мярата, в която самите ние гласуваме своето доверие на телевизията и я приемаме като необходимост. Но какво ни дава тя по отношение на нашето психично здраве?
Телевизорът е станал неразделна част от нашия живот. Веднага щом се събудим, започваме своя ден с него и заспиваме след вечерните емисии. За мнозина вече е станало правило да приемат храна, да се занимават с домакинска работа, а понякога дори и да дремят пред телевизора. Учениците успяват едновременно да учат и да гледат телевизия. Когато ни дойдат гости, нашето общуване набързо се свежда до колективно гледане на някои телевизионни предавания.
Магичната мощ на телевизията е надхвърлила всички очаквания, и днес, както изглежда, нищо не може да се конкурира с нея. Именно поради това между политиците се води толкова голяма борба за сфери на влияние на екрана. Затова и толкова са скочили тарифите за всяка рекламна минута.
По телевизията едни и същи събития могат да се представят по различни начини, при което коренно се променят вижданията (перспективите) на зрителите.
Телевизорът буквално се е настанил в нашия дом, превърнал ни е в роби на една кутия, пълна с електроника от транзистори и схеми. Колко време всеки ден прекарваме пред екрана? Според някои скромни изчисления, средно около 2-3 часа дневно. Впрочем не са малко хората, които гледат телевизия по 6-8 и повече часа на ден. Но и при най-минимално количество гледане на телевизия, годишно губим най-малко месец от своя живот, прекарвайки това време край така наречения малък екран. За много хора това количество е два, три и дори пет пъти по-голямо. Оправдано ли е такова прахосване на време?
Тук не бива да се заблуждават и най-строгите противници на телевизията, защото съществуват предавания с познавателен, нравствен, духовно-естетически характер, които могат да действат благотворно. Но такива предавания са много малко, те представляват преди всичко изключение от правилото. И тази позитивна страна е нищожна в сравнение с негативното действие на телевизията върху човешката душа и организъм.
Телевизорът поробва нашата воля, прави човека пасивен, духовно ленив, а понякога просто го биороботизира. Телевизията е внесла в нашата душа страшни и развратни гледки в концентрирана форма, сцени на убийства, насилие, сексуални извращения, оргии. Ние сякаш с часове се намираме сами в компанията на маниаци, убийци, проститутки, хомосексуалисти, психопати, които доброволно пускаме в домовете си.
След вечерното гледане на телевизия нерядко се нарушава нощният сън, хората сънуват кошмари, особено страдат децата и младежите. Така възникват невротични разстройства, променя се поведението на децата, появяват се раздразнителност, дързост и грубост към околните, неадекватна агресивност.
Всъщност никаква информация не изчезва, без да остави следа. В човешкото подсъзнание остават страшни образи, които често избликват отново, изпълвайки сънищата с ужаси и кошмари, действат на психиката по различен начин, осакатявайки душите ни. Зачестилите случаи на всевъзможни извращения и гнусотии, страшните улични сцени, отвличанията на самолети и всякакъв вид насилие, до голяма степен са резултат не само от лошо възпитание, но и от влиянието на телевизията.
Особено изумява изборът на филми, които в последно време заливат телевизионните екрани: примитивизъм, вулгарност, безсрамие, лошо качество на режисурата, порнография и т. н. – като че някой специално си е поставил за цел да развращава народа чрез телевизионния екран. Голяма част от населението със сигурност разбира това, но не може да направи нищо. Освен това в самия човек сякаш се борят две сили. Едната от тях го тегли към всичко, което е забранено, тегли го към силни усещания, дори към непристойни неща, уж от любопитство. Телевизията буквално хипнотизира зрителите (не само чрез сеансите на Кашпировски), програмира, кодира нашата душа по планиран сценарий, отслабва нашата памет, изтощава нервната система, води до болестни склонности (наркотелемания), отвежда човека в света на илюзиите и лъжата, политизира, увлича ни във всички възможни непотребни сцени, развращава нашите деца (и нас самите). Опасно е и излъчването от телевизора, защото вибрацията на телевизионните вълни не е свойствена на нашата природа и действа пагубно на човешкия организъм, дори до онкологични заболявания.
Телевизорът влошава слуха и зрението, допринася за стесняването и запушването на малките мозъчни капиляри вследствие на венозен застой на кръвта в главния мозък поради напрягане на сензорните структури при гледането на телевизия. Телевизорът задушава духовността на човека, отнема детството на децата, води до обездвижен начин на живот, отдалечава от физическия труд. Най-строгото дозиране на телевизионните предавания е необходимо условие за оцеляването на днешния човек.
Като цяло трябва да се ръководим от принципа: колкото по-малко се включва телевизорът, толкова по-добре. Колкото и да е интересна телевизионната програма, след гледането й в душата остава някаква утайка под формата на опиянение, обща слабост, усеща се нещо като световъртеж, а главата понякога е като покрита с було.
В днешно време човечеството губи един изключително ценен компонент на своя живот – тишината. Тишината е свещен дар. Според Библията, дори и Бог не се открива в шума, а в тишината. Почти всички велики открития и произведения на изкуството са създадени в тишина, или са били вдъхновени от нея. Тишината лекува, успокоява, обогатява духовно.
Съзнанието за необходимостта от внасяне на тишина в нашия живот и от борба с теленаркоманията, от преместване на акцента от политизацията към нравствеността и истинската духовност – това са реалните аспекти на възможността за нашето оздравяване: и душевно, и физическо.
