Автор:Отец Андрю Дж. Баракос
Първоизточник: http://www.assumptionaz.org
Кое ни безпокои най-много? Помрачената и загубена душа, отправила се към ада … или драскотините по колата? Пропускането на неделната служба … или пропускането на един работен ден? Литургия, по-дълга с десет минути … или обяд с половинчасово закъснение? Църква с хладни християни … или хладко кафе? Непрочетената ни Библия … или непрочетеният вестник? Пренебрегнатата църковна работа … или пренебрегнатата домакинска работа? Пропускането на добро библейско поучение … или пропускането на любима телевизионна програма? Плачът на бедните за хляб … или лапването на последната хапка от десерта? Минималните дарения за църквата … или незадоволителният ни доход? Деца, закъсняли за църква … или деца, закъсняли за училище?
Определянето на нещата, които ни безпокоят, разкрива истинското състояние на душите ни. Могат ли християните да се нарекат последователи на Христос и в същото време да имат преобладаващо светски интереси? Отговорът „да” би бил равносилен на това да вярваме, че човек може да бъде оперен певец и да пуши по три кутии цигари на ден – това просто няма как да стане!
Въпросът е, какво се е случило с душите ни, така че да се създаде тази връзка със света и да се пренебрегнат важните въпроси?
Църквата винаги е учила да не приемаме света, заради самия него, а като средство за общение с Бог. Светът се превръща в „бог”, когато преследването и заниманието с насладите на живота ни погълнат. Св. Павел пише:
„Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми.” (Римляни 1:20)
„Насладите от живота” са свързани със състоянието на душата ни. Ако ежедневно пребиваваме в света пренебрегвайки духовната си същност, тогава възприемаме наслади, които са неподходящи за християните.
Душите ни са като филтри, те се променят от това, което минава през тях. Последиците от този грях са опустошителни. Когато през филтъра мине друго, освен вода, филтърът променя цвета си и се замърсява. Той все още запазва вида си на филтър, обаче е вече тъмен и е загубил от способността си да бъде филтър. Душите ни са сходни. Само когато чистата вода от Светия Дух изпълва душите ни чрез молитва, пост и изповед, те възвръщат красотата и чистотата, които Бог им е отредил.
Един често непознат аспект на душите ни е, че те могат толкова силно да бъдат променени от греха, че това да повлияе на начина, по който умовете ни възприемат света, което пък ще ни отведе по много грешни пътеки.
„Душевната си красота аз помрачих чрез своите страсти – и в прах превърна се умът на Твоя блуден син нещастен.” (покаен канон на св. Андрей Критски, песен втора)
„Порокът на страстта” показва връзка със света, която е лишена от Божието присъствие – това е воденето на живот заради самия живот. Тогава душата „потъмнява” и в последствие, умовете ни се „превръщат в прах” и започват да желаят неподходящи удоволствия.
Св. Йоан Лествичник в своята „Лествица (стълбица за духовен живот)” изяснява тези страсти или деформации на душите ни:
- лакомия
- похот
- егоизъм, алчност
- униние, депресия
- гняв
- тщеславие, самонадеяност
- гордост
Същите страсти са изредени и в началото на тази статия. Не мислим за отношението си към различни случки от живота като за страсти, но те са такива.
С приближаването на светото Възкресение на нашия Господ, Бог и Спасител, Иисус Христос, бихме имали най-голяма полза ако се постараехме да променим това, което най-много ни безпокои. Ако Христос бе попитан: „Кое Те безпокои най-много?”, какво мислите, че щеше да отговори?
Защо нашият отговор да бъде по-различен?
С любов в Христа,
О. Андрю
