КОМЕНТАР КЪМ “ДЕЯНИЯ НА СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ”

1. Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи

2. до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал,

3. на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие;

Дните от 1-39: обещанието на Иисус за изпращането на Светия Дух

4. и като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене;

5. защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий.

6. Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево?

7. А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт;

8. но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя.

Ден 40: Възнесение

9. И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им.

10. И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи

11. и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.

Дни 40-49: Подготовка за Петдесетница

12. Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път.

13. И като дойдоха, възлязоха в горницата, дето и пребиваваха, Петър и Иаков, Иоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Иаков Алфеев и Симон Зилот, и Иуда Иаковов.

14. Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса, и с Неговите братя.

15. И в тия дни стана Петър посред учениците и рече

16. (а бяха се събрали около сто и двайсет души): мъже братя! Трябваше да се изпълни написаното, що бе предрекъл Дух Светий чрез устата Давидови за Иуда, водача на ония, които хванаха Иисуса,

17. защото той бе причислен към нас и получил бе жребието на тая служба;

18. но със заплатата за своята неправда той придоби нива и, като се струполи ничком, пръсна се през средата, и всичката му вътрешност се изсипа;

19. и това стана известно на всички жители иерусалимски, тъй че тая нива на техен език бе наречена Акелдама, сиреч, кръвна нива.

20. Защото в книгата на Псалмите е писано: “жилището му да запустее, и да няма кой да живее в него”, и: “достойнството му друг да вземе”.

21. И тъй, потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през цялото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус,

22. начевайки от Иоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, – да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му.

23. И поставиха двамина: Иосифа, именуван Варсава, когото нарекоха Иуст, и Матия;

24. след това се помолиха и казаха: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едного, когото си избрал,

25. да приеме жребието на тая служба и на апостолството, от което отпадна Иуда, за да отиде на своето място.

26. Хвърлиха за тях жребие, и жребието се падна на Матия; и той биде причислен към единайсетте апостоли.

1:3 През тези четирийсет дни Неговите Апостоли са завинаги променени от факта на Христовото Възкресение. Същите хора, които се отричат от него и бягат при задържането Му, преживяват преобразяване – могъщо свидетелство за истинността на Христовото Възкресение.

1:4, 5 Обещанието на Отца: Дарът на Св. Дух да се излее над верните на Бога, съгласно очакванията на евреите.

Възнесението на Нашия Господ Иисус Христос  

Шестия четвъртък след Великден

1:1-12 Иисус се появява пред учениците Си за последен път преди Своето Възнесение.

1:6 За учениците все още е от особена важност идеята за земно царство, което ще освободи евреите от унижението на подчинението от Рим. Едва след Петдесетница учениците вече ясно осъзнават месианската мисия на Иисус и установяването на Божието Царство.

1:7 За Христос от особена важност е друго Царство, което се управлява със силата на Светия Дух. Забележете как и трите лица на Светата Троица са ясно свързани в делото на спасението. Мощта на Светия Дух ще даде сили на учениците да стигнат до целия свят с благовестието.

1:9-11 Св. ап.Петър и другите са свидетели на Възнесението. Възнесението на Христос е Неговото възцаряване в пълнотата на Божествената власт и слава. В православната църква пеем: “Когато учениците те видяха, Христе, да се възнасяш при Отца и да седиш до Него, ангелите се възрадваха, викайки: “Вдигнете се порти, вдигнете се, защото Царят се възнесе към славата на светлината на Своята Природа” (Вечерня за празника Възнесение).

Някои православни изображения на Възнесение представят Христос по такъв начин, че е невъзможно да се каже дали Той отива на небето или идва отново. Това предава дълбоката истина, че ние вече живеем при Неговото царуване, докато очакваме завръщането Му, за да установи Царството в неговата пълнота. Не трябва да стоим бездейни, гледайки към небето (стих 11), а да се подготвим разумно като негови слуги, изпълнени с Духа, очаквайки неговото завръщане, живеейки праведен живот.

1:12 Един съботен път е разстояние от 2000 крачки, което евреите можели да изминат, без да нарушават Шабат – приблизително един километър.

1:13, 14 Покорявайки се на Христовата заповед (ст.4), Апостолите, заедно с другите ученици, включително св. Богородица и сродници на Иисус чакат в горницата идването на Светия Дух, посвещавайки се на молитва.

1:16 Че трябваше да се изпълни написаното не предполага строга предопределеност. Писанието пророчески разкрива какво хората ще извършат, но не ги принуждава да го направят. Тъй като Апостолите са били просветени от Христос да разбират по-добре Стария Завет (Лука 24:27), ап. Петър е в състояние да отнесе към случая с Юда двата пророчески псалма. (Пс. 69:25; 109:8).

1:18, 19 Св. Лука не дава подробности за смъртта на Юда в своето Евангелие. Този разказ вероятно е разширяване на съобщеното от ап. Матей (Мат. 27:3-10).

1:20 Гръцката дума episcope(буквално “надзорничество”), тук предадена като достойнство,се отнася до апостолското достойнство. Властта да надзирават живота в Църквата се продължава от епископите, които са приемници на апостолите. Гръцката дума за епископ е episkopos, буквално “надзорник”.

1:26 Хвърлят жребий с убеждението, че Господ ще контролира жребия и по този начин ще направи окончателния избор. Матий е дванадесетият апостол.

Ден 50: Петдесетница       

1. Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно.

2. И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха.

3. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях.

4. И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят.

Свидетелство   в света

5. А в Иерусалим се намираха иудеи, човеци набожни, от всеки народ под небето.

6. Когато стана тоя шум, събра се много народ и се слиса, защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор.

7. И всички се чудеха и маеха, думайки помежду си: тия, които говорят, не са ли всички галилейци?

8. А как слушаме всички своя си роден говор?

9. Ние – партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия,

10. на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити,

11. критяни и араби, – как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела?

12. Всички бяха смаяни и в недоумение думаха един другиму: какво ли ще е това?

13. А други се присмиваха и думаха: със сладко вино са се напили.

Свидетелство пред Юдеите –

Речта на ап. Петър

14. Тогава Петър се изправи с единайсетте, издигна глас и почна да им говори: мъже иудеи и вие всички, които живеете в Иерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми:

15. тия не са пияни, както вие мислите, защото е трети час през деня;

Слизането на Светия Дух

16. но това е реченото чрез пророк Иоиля:

17. “и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища;

18. и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват.

19. И ще покажа чудеса горе в небесата и личби долу на земята, кръв и огън, дим и пушек.

20. Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината – в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен.

21. И тогава всеки, който призове името Господне, ще се спаси”.

Иисус е Месията

22. Мъже израилтяни! Изслушайте тия думи: Иисуса Назорея, Мъж, засвидетелствуван пред вас от Бога със сили, чудеса и личби, що ги Бог стори чрез Него между вас, както и сами знаете,

23. Него, по определената воля и предведение Божие предаден, вие хванахте и, след като приковахте с ръце на беззаконници, Го убихте;

24. но Бог Го възкреси, като освободи от родилните болки на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи.

25. Защото Давид казва за Него: “винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да се не поклатя.

26. Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда.

27. Защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще допуснеш Твоя светия да види тление.

28. Ти ми си дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез лицето Си”.

29. Мъже братя! Нека е позволено да ви кажа смело за патриарх Давида, че той и умря и биде погребан, и гробът му е у нас и доднес.

30. А бидейки пророк и знаейки, че Бог му беше с клетва обещал от плода на чреслата му да въздигне по плът Христа и да Го постави на престола му,

31. предвидя и каза за възкресението на Христа, че душата Му не бе оставена в ада, и плътта Му не видя тление.

32. Тогова Иисуса Бог възкреси, на което всички ние сме свидетели.

33. И така, Той, след като биде възнесен с Божията десница и прие от Отца обещанието на Светаго Духа, изля това, що вие сега виждате и чувате.

34. Защото Давид не възлезе на небесата; но сам говори: “рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна,

35. докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти”.

36. И тъй, нека наздраво знае целият дом Израилев, че Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Христос.

Какво да направим?

37. Като чуха това, на сърце им стана умилно, и казаха на Петра и на другите апостоли: какво да направим, мъже братя?

38. А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа.

39. Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш.

Първите повярвали се кръстиха

40. И с много други думи свидетелствуваше и ги приканваше, думайки: спасявайте се от тоя опак род.

41. И тъй, които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около три хиляди души.

Животът на първата Църква

42. И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите.

43. Страх обзе всяка душа, защото много чудеса и личби ставаха чрез апостолите в Иерусалим.

44. А всички вярващи бяха заедно, и всичко им беше общо;

45. продаваха имоти и стока и разделяха ги между всички, всекиму според нуждата.

46. И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце,

47. като хвалеха Бога и като бяха обични на целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха.

Петдесетница

(Неделя на Света Троица) – Спускането на Светия дух върху учениците  

Осма Неделя след Пасха

2:1-11 Учениците приемат Светия дух и заговярят на много езици

2:4-8 Това е сбъдване на пророчеството на Иоил (Иоил 2:28, 29) за Светия Дух. Думите, изречени от апостолите, са на езиците на хората от цялата империя, дошли в Йерусалим за празника. Те всички чуват Благата Вест и възхвалите на Бога на родния си език от хора, които не го знаят.

2:9-11 Хората и местата, споменати тук, са важни, защото в много от тях се създават нови църкви, което е записано по-нататък в кн. Деяния.

2:14-40 Проповедта на ап. Петър се съсредоточава върху две пророчески теми: (1) обещаното идване на Светия Дух и (2) Възкресението на Христос от мъртвите. Тази особеност да се показва как Старозаветно пророчество е сбъднато в Христа, е основна тема в апостолската проповед, която води до покаяние, кръщение за опрощаване на греховете и приемане на Светия Дух (ст. 38, 39).

2:16-21 Иоил е един от ранните пророци (IХ в. пр. Хр.), който провъзгласява пълното господство и съд на Бога в последните дни. На Петдесетница се сбъдва първата част на неговото пророчество с изливането на Божия Дух. Втората част ще се сбъдне с Второто Пришествие на Христос.

2:25-32 Тук се привежда пророчески псалм от Давид за нетленната смърт и Възкресение на Христос.

2:33 Векът на Царството на троичния Бог започва с Възнесението на Христос в небесата, Неговото възцаряване отдясно на Бог Отец и изливането на Светия Дух.

2:36 Глаголът направи се отнася до Христовото Въплъщение и прослава, а не до Неговото вечно съществуване като Господ и Бог. Като единствен Син, роден от Бога, Христос е несътворен.

2:37 Слушателите на ап. Петър са ужилени в сърцата си, защото разбират какво казва той. Почти половината от проповедта на ап. Петър са цитати от Старозаветните Писания, които обещават Месията. За тях доказателството, че Иисус Христос е Господ, е неоспоримо.

2:38,39 Призивът на ап. Петър да отговорят на благовестието изисква специфични действия, които определят християнския живот в Църквата. Ние трябва   (1) да се покаем, (2) да бъдем кръстени и (3) да приемем дара на Светия Дух. До ден днешен хората идват при Христа точно по този начин при кръщение в Православната църква. Те (1) се покайват, отричайки се от дявола; (2) кръщават се чрез потапяне във вода за опрощаване на греховете; и (3) са миропомазвани за приемане на дара на Светия Дух. Това тайнство слага началото на нашия нов живот в Христа ( Рим. 8:9; 1Кор. 6:17; 12:13; Гал. 4: 6, 7; Фил. 1:6; Иоан 3:2).

2:42 Основните елементи на изповядването на православната вяра в живота – апостолското учение, литургичната молитва и Евхаристията – присъстват от самото начало на Църквата. Молитви е буквално на гръцки“молитвите”, и означава определени литургични молитви. Евреите практикували литургични молитви от векове, много от тях се съдържат в книгата “Псалми”. Ранните християни приспособяват тези молитви за употреба в Църквата. Хлеболомението е, разбира се, Евхаристията, Светото причастие.

2:44-47 Най-ранните дни на църквата в Йерусалим са изпълнени с любов, единение и радост, с които християните споделяли всичко общо. Колективният живот е упражняван, защото се налага да се погрижат за всички покръстени, които са далеч от домовете си. Той продължава да е подходящ особено във времена на нужда. Ние би трябвало винаги да разглежадаме всичките си притежания като принадлежащи на Господ.

Обещания за Светия Дух в Стария Завет. В проповедта си на Петдесетница ап. Петър цитира известното пророчество на Иоил: “Ще излея от Моя Дух върху всяка плът” (Деян. 2:17: виж Иоил 2:28). Това обещание е знаменателно, защото в Стария Завет дара на Духа е даден само на малцина – патриарсите, пророците и някои от съдиите. Някои от водачите на Израил също се изпълват със Светия Дух, за да постигнат определени цели. Иоил, обаче, обещава, че Светият Дух ще бъде даден на всички Божии люде, на “всяка плът.” Това се изпълнява на Петдесеница, защото както ап. Петър възкликва ”това [изливането на Духа] е реченото чрез пророк Иоил” (Деян.2:16).

Други Старозаветни пророци, които говорят за същото обещание за Духа, са Иеремия (Иер. 31:31-34) и Иезекиил (Иез.36:25.27). Всъщност пасажът в Иезекиил свързва водата и Духа в пророческо видение за кръщение и миропомазване.

Иисус обещава Светия Дух. Нашият Господ Иисус Христос многократно обещава дара на Светия Дух на Своите ученици. Още в началото на общественото си служение Той казва: “Който е жаден, да дойде при мен и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. Това каза за Духа…” (Иоан.7:37-39). Христос също казва, “И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с Вас вовеки” (Иоан.14:16).

Христос обещава, че Светият Дух ще разкрие истини на Църквата. “Когато   дойде Оня, Духът на Истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе се няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето. Той ще Ме прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести” (Иоан.16:13, 14).

Последните думи на Христос преди Неговото Възнесение съдържат обещание: “Защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени със Светия Дух” (Деян. 1:5). Това обещание се сбъдва след десет дена, в деня на Петдесетница.

Как ни се дава Светия дух? Хората, които чуват ап. Петър да говори на Петдесетница, го питат как могат да получат спасение. Той отговаря: “Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете и ще приеме дара на Светаго Духа” (Деян. 2:38). Ние се покайваме (отвръщаме се от греховете си и се обръщаме към Христос); ние се кръщаваме; дава ни се “дара на Светия Дух”, миропомазването. Тази практика никога не се e променяла.

В кн. Деяния гл. 8, Филип, дякон и благовестител, проповядва в Самария (Деян 8:5-8). Мнозина започват да вярват и са кръстени (Деян. 8:12). Апостолите пристигат и укрепват новопокръстените с дара на Светия Дух, като възлагат ръцете си върху тях (Деян. 8:14-17). Тук тайнството миропомазване следва Светото кръщение. По-късно апостол Петър среща няколко ученици на св. Иоан Кръстител, които не присъствали, когато ап. Петър говори на Петдесетница (Деян. 19.1-7). Те повярвали в Христа, “кръстиха се” (Деян. 8:14-17) и “слезе върху им Дух Светий” (Деян. 19:6), отново чрез ръцете на Апостолите.

Обещанието на Господ включва както нашето единение с Христос в Светото кръщение, така и дара на Светия Дух при миропомазването.