„…защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.”
(Лука 1:37)
Благата вест днес бе съобщена. Смирената девица, опазила се чиста и посветила живота си на Бога бе наречена „благодатна” и „благословена” с устата на Ангела. Тя беше виждала ангели и преди, бе приемала небесна храна в храма, бе прекарвала дни и години в молитва, но за пръв път видя и чу волята Божия така ясно и точно, с думи, изречени именно от предстоящия пред Бога Архангел Гавриил. Чу я и въпреки, че не разбираше как е възможно това да стане, прие със смирение и вяра, каквото Господ искаше от нея. Така рабинята Господня става майка на Великия, който ще се нарече син на Всевишния и ще царува и царството му не ще има край!
Какво означава това за нас? Приказка? Думи, написани в древна книга? Повод за размисъл? Нито едно от тези. Това е за нас реалност. Това е за нас ЕЖЕДНЕВИЕ. Реалност заради вярата ни, ежедневие, защото всеки ден ние имаме Обещанието – да сме богоизбрани, да знаем волята Му, да изпълняваме заповедите Му. Всеки ден ние търсим отговори и всеки ден ние, според смирението, чистотата на живота ни и вярата в сърцата ни ги получаваме.
Но днес иде реч за Благата вест – за дългоочаваното изричане на обещаните думи, за ясното показване на пътя от Бога, което всеки иска, за предопределението, за което сме се готвили през целия си живот. И наистина, за всеки човек този ден идва. Бог ни проговаря – с устата на хората, на съвестта ни, на събитията, дори с устата на ангел…и ние вече сме обречени да бъдем себе си, разпънати на кръста на своя избор, загиваме в реалността, за да възкръснем за нов живот с Христа в нещо по-велико, неизразимо, непознаваемо, нещо, което в себе си съдържа Вселената и Безкрая и обема дори тази реалност, която се опиянява от победата си над нас… И така ние я притежаваме, за слава Божия…
Но хората до нас, като нас, дори самите ние понякога желаем, мечтаем, търсим ПРОМЯНА. Смятаме, че тя е много важна, че тя е свят, че е въплъщение на надеждата, на вярата, отговор на въпросите и търсенията пред всеки, хляб за гладните, дом за самотните, любов за отчаяните, всичко! Ето, навън вече дни наред излизат хората и разцепват въздуха с виковете си за ПРОМЯНА, светът, работата, всичко около нас вече е различно и все по-различно става и ще бъде, чуват се гласове, които искат и в църквата да има промяна. Какво означава това обаче? Какво е промяната? Съществува ли промяна въобще?
Промяна означава движение „про” – „към”, „за” и „мяна” – меня, различен съм. Тоест, стремеж към нещо ново, нещо друго. Това е, което искаме, в това вярваме, на това се надяваме, когато скандираме „ПРОМЯНА”. Какво обаче НАИСТИНА означава това? Не е ли просто умора от постоянството, не е ли несъгласие, бунт срещу света около нас, не е ли вик, че вече ни е ОМРЪЗНАЛО от всичко и ни е много трудно? Не е ли да мечтаем на глас? Да се опияним от силата си, особено когато сме много и мислим, че всичко е възможно и всичко ни е позволено?
Ние често очакваме, че НЯКОЙ или НЕЩО ще ни даде това, което искаме, ще задоволи нуждите ни, ще отговори на въпросите и търсенията ни и ще намерим покой и щастие. И че ще е завинаги. Понеже това не става или става, но за кратко, ние периодично се изпълваме с желание за промяна и то до степен да сме готови да се откажем от ВСИЧКО, свързано с досегашния ни живот, дори с нещата, които сами по себе си никак не са лоши и не са ни чужди. Та нали промяната е стихия, бунт и ето – искаме всичко наново – нови приятели, нов живот, нова Конституция, нова църква дори!
Но забравяме нещо важно, нещо основно – вътре в нас искри Божествената частица и истина. И в най-последния, низкия, малкия от нас живее част от Бога. Заложен е в него Божият промисъл, проявява се Божията воля чрез него и в него и … всъщност промяна няма. Такава просто не съществува и не може да съществува! Как може да се промени Вечния, какво ново и невиждано може да има във Всеобемащия, нима е възможно Съвършения да е друг утре?
Така и ние, хората не сме способни на промяна – ние я правим ПРЕМЯНА, нова дреха, но вътре си оставаме същите. И в друго общество, и на друга работа, и в друга държава пак ще сме ние. Желанието за промяна, насочено навън всъщност е израз на това, което става вътре в нас, но бунтът срещу света наоколо е проява именно на Божественото и е търсене на истинската ни същност, замъглена от временни, вредни и несвойствени неща. Нашата най-съкровена, най-вътрешна, чиста, недокосната средина е съвършена, тя живее в едно с Бога и у Бога, и Бог е в нас. Просто около Него в сърцата ни са наслоени десетки, хиляди предразсъдъци, страхове, нужди, искания, страсти, грехове… И ние вече не познаваме себе си, не познаваме и Бога. Затова и революцията ни не може да е отхвърляне на външен гнет и насочена навън, а трябва да е борба срещу вътрешните ни окови. И ако това ви звучи твърде отвлечено, замислете се – нима хората и преди векове, и днес не роптаят именно срещу личните недостатъци и ограниченията, на се ли борят точно срещу греха? В какво обвиняват управляващите? Че крадат, че лъжат и са ожесточили сърцата си. Тоест, че са грешни. Какво искат хората навън? Честност, възможност за почтен труд и достоен живот. Кой може да им го даде? Те самите, но само с Бога и в името на Бога. Ето това трябва всеки да разбере – докато протестирам, докато мисля само за себе си, докато викам за промяна, нищо не съм. Не с критика и несъгласие, не с недоволство и с камъни и огън, които хвърлям навън ще постигна нещо, а с вяра, молитва, труд и постоянство вътре в мен. Защото колко от нас могат честно да кажат, че работят отговорно, достойно и наистина дават всичко от себе си там, където Господ ги е поставил? Та нали с какквато мяра мерим, с такава и на нас ще се отмери? Какво очакваме тогава? Именно затова, ако съм честен, почтен и трудолюбив, ако съумея вътре в себе си да намеря мира и Божието царство да се възцари в мен…тогава и само тага ще съм осъществил тази желана, мечтана, надценявана, но нужна промяна – да бъда себе си, да открия Бога и Бога в мен и да живея с Него, сега и завинаги. Така и светът навън се подрежда, повтаря това, което е в нас – ако съм объркан, ако съм в страх и неувереност ще срещам ужаси и трудности навсякъде, но ако обичам ближния си наистина, защото и той е вместилище на Бога, ако позная Христа в него, ако се смиря, ако приема волята Божия и съм съработник за осъществяването й – то независимо колко добре съм успял, но заради чистите помисли, добрите намерения и постоянстването в труд, вяра и молитва, по БОжието милосърдие ще се наслаждавам на всички чудеса, които даром получавам, за всичките си дни, обилни и пребогати, които предстоят.
Възлюбени, това е благата вест – която сме благословени всички ние да получим – НАДЕЖДА има, но доколкото имаме ВЯРА, за ПРОМЯНА – но към себе си и към Бога, и в същността си промяната е точно това – Мариам от девица и чиста молитвеница прерасва в Божия майка и съсъд на Невместимия, прекрачва границите на телесното и стана Преблага и Всевечна Утешителка на човешкия род и всеки от нас с благовестието – защото ненапразно Благовестие означава и Евангелие, и православното говорене за Господа Иисуса Христа и самото архангелГавриилово съобщение за идването на Спасителя. Именно с личното измерение на Благовестието за всеки се отваря вратата към Бога и това, което Той иска от нас…за да ни даде най-великия дар – именно това, което ние ДАВАМЕ и ПРАВИМ, да получим от същото стократно – за наше наказание и болка или безкрайна благодат и светлина, за радост и любов, според вярата ни, според ежедневния ни избор и делата ни, по Божието обещание. Да, именно с вярата и с нашата готовност да приемем Христа и да му служим, за да бъдем нови, променени, за нов живот родени, в Христа облечени, най-после да сме себе си. Завинаги. Амин!
Изготвил Деян Петров
