Автор: протойерей Александър Лебедев
Източник: semyaivera.ru
Превод: Радост Цанкова
Навярно много от вас нерядко са ставали неволни свидетели на това, как наши познати, приятели, близки започват да се стремят да направят печеливша кариера, а раждането на деца остават за после.
Добро или лошо е това?
Пред вас е отговорът на този въпрос от протойерей Александър Лебедев.
Отлагането за по-късно – това е най-сигурният начин за провала на всяко начинание. Най-удивителното е, че ние не се учим от собствения си опит: в крайна сметка, колко пъти се е случвало едно внимателно замислено и планирано дело да се срини, защото в живота ни идват такива моменти, които просто е невъзможно да предвидим.
Така и тук. Кариера мислено строим, но в действителност се оказва по различно и къде са гаранциите, че въобще ще се получи. Гаранции няма. И деца няма. Отлагането за по-късно се превръща в навик и става единствен смисъл на живота. Тъжно е. Срещал съм хора, които със съжаление казват: „Ето, ако бях родила навремето, сега щях да имам вече голяма дъщеря или син…“
Освен това, на всички е известно, че за раждането и възпитанието на децата трябват големи усилия, а къде ще намерят сили в зряла възраст, когато всичките са изразходени за достигане на положение в обществото, за работа, кариера и прочие подобни?
Още едно погрешно схващане, на което се опира разсъждението за кариерата и децата – увереността, че в бъдеще ще стане по-леко. Ето, сега имам много работа, но като стана началник – ще безделнича. Помня как в разговор с нашия владика аз изразих надежда, че когато приключа с едно дело, ще мога малко или много да се освободя от задачи.
– Запомни, отец Александър – каза владиката и направи пауза – по-леко не става!
И той беше прав.
Безкрайната човешка суета е известна на всички, затова с отлагането на раждане на деца за по-късно, ние рискуваме въобще да останем без тях. А самотата, обидната самота, когато през целия си живот си се трудил в името на бъдещите деца, а те така и не са се появили. Ужасно нещо. За какво си живял; за какво си градил кариера? С какво ще запълниш тази вътрешна пустота?
Необходима е жените да поразмислят по-дълбоко над тези въпроси, защото за тях раждането е по-важно, отколкото за мъжете. Към какво трябва да се стреми всеки човек в своето всекидневие? Мисля, че всички ще се съгласите с мен: човек трябва да се стреми към пълно, хармонично развитие на даровете, с които Бог го е дарил. Това най-вече се отнася за тези специални таланти, които са присъщи на даден човек. Ако човек направи блестяща кариера, но е съсипал своите дарове – то той е нещастен и всички кариерни успехи не го радват.
Жената има дар, уникален дар. Мъжът е лишен от него. Това е дарът на майчинството. И ако жената погуби този дар, кое ще бъди блестящо – кариерата ѝ, живота ѝ? Животът ще бъде безсмислен. Но ако в нея има радост от майчинството – това е достатъчно, за да почувства с дълбочината на сърцето, че тя не живее напразно.
