ДОВЕРИЕТО В ХРИСТОС

Автор: архим. Андрей Конанос
Превод от гръцки: Константин Константинов

По телевизията рядко ще видиш хора, които плачат със сълзи. И това е така, защото повечето от нас нищо не ни докосва толкова силно до сълзи. Случва се в интервю или дискусия някой да заплаче, но като че ли повече от егоизъм. Ако загуби неговият отбор, тогава плаче от нерви, защото се чувства засегнат. Нямаме автентични преживявания на сърцето, които да ни накарат да заплачем. Това се случва само в Църквата и в много силни преживявания, когато Христос докосва сърцето, където почуква със Своя жезъл камъка на нашето сърце и бликва вода. Тази вода от нашето пресъхнало сърце излиза през очите и виждаш хора, които са близо до Църквата, близо до Христос да се трогват, да плачат не от емоции, а да живеят Христос, да Го виждат, да Го чувстват до тях. Той докосва тяхното сърце. Е, как човек да не се диви и радва на това, което е толкова хубаво. За мен това е чудо, но не мога да покажа лицето на някой в часа, когато плаче, в часа, в който се покайва, моли се и го виждаш, че се намира близо до Бога. Не мога да кажа на другия: ела, кажи ми какво е това? Не е ли чудо? Защото плачът дава сили на душата, не просто облекчава, както казваме.

Една майка ми каза за нейното дете: наревах се и се успокоих. Но има плач, който дава храна на душата, това е плачът близо до Христос, плачът от щастие, умиление, благоговение, удивление, където сърцето ни не издържа такава радост и благословение от Бога, не може да вместиш Христос, Който чувстваш и казваш: не мога повече, Боже мой! и сърцето ти се „пръска” и започваш да плачеш. След това идва някакво изкушение и ти издържаш, след това, макар и изморена цял ден с децата, търчиш напред-назад, готвиш, но имаш кураж. Разбра ли? Тези сълзи са укрепващи – сълзите от удивлението пред Бога, от благоговението, те съдържат витамини, антитела, хранят душата и затова издържаш. Ако се научиш да плачеш пред Христос от удивление пред Неговото величие, пред Негово лице, святост, всемогъщество, премъдрост, всезнание, ако се научиш да плачеш за тези неща, а не да плачеш, понеже са се провалили твоите планове и нещата не са станали така, както ти искаш, тогава ще издържаш всеки проблем и изпитание в живота. Най-малкото на мен това ми е утехата, когато виждам хора, които се подвизават и виждам такива сълзи, такава борба, но виждам и такова трогване и умиление и затова казвам: нека ходим на църква. Защото там се виждаме помежду ни и се окуражаваме взаимно, т.е. моята вяра е малка, но виждам, че твоята е голяма и така се окуражавам. Отивам изморен, но виждаме един ентусиазиран човек, отвън ме чака една радостна госпожа с просфора в ръка. Сякаш е спала сто часа и е толкова свежа. Дори да ми се спи, тя ми предава тази нейна свежест. Отче, чаках ви за Литургията! Колко е хубаво да ни споменете на св. Проскоидия! Тя лети от щастие. Тя живее това, и когато го живее, го предава и на мен. Една такава гледка разкрива много хоризонти пред мен.

Хубави са хората в Църквата, хубаво нещо е да си в Църквата и затова нека не се занимаваме само с нашите проблеми, ропот, мъки, а да гледаме отвъд това и да спрем мърморенето, че постоянно има нещо, което ни дразни. Нека малко се поудивим на Христос, нека излезем от нашите проблеми. Нека направим наши Неговите „проблеми” и да кажем: сега какво мисли Христос, сега какво мислят Ангелите, сега какво мисли Света Богородица, светците, апостолите? За това да мисля, а не за моите проблеми. И ако ги попиташ какво мислите, те ще кажат: ние мислим постоянно за царството Божие, за рая. Добре, и аз искам да мисля за това, защото ние постоянно искаме Христос да мисли за нашите неща. Тоест ела, Христе, в моя проблем, ела да видиш какво тегля! и никога не Му казваме – Господи, вложи ме в Твоята атмосфера, вложи Твоя дух в мен, да вляза в Теб, а не Ти в мен! Господ живее в една атмосфера, която е напълно различна от нашата – в атмосферата на пълно щастие, блаженство, покой, мир, а ние казваме не, не, ела тук! Ела тук да видиш какво тегля аз! Да ти кажа моите мъки! И какво искаш? Тоест искаш да дадеш на Христос твоя стрес, вместо да вземеш Неговия мир.

Затова виждаме, че понякога Господ събирал хората и им говорил на открити места. Не знам дали това е случайно – Той говорил в някое равнинно място, където виждаш хоризонта, планините, морето. Гледаш и утихваш. Ако сега излезеш навън, погледът ти ще спре в отсрещната стена и няма да можеш да видиш хоризонта. И някой казваше: да не би Христос да го е правил, защото Сам Той е Бог на безкрая? Той правил така, за да предаде на хората това чувство за безкрайното, безграничното, великото, където окото ти се простира надалеч, излиза от земните граници и Той казва: ела да говорим в морето, да те изкарам от житейските мъки, остави ги, те никога няма да спрат. Ако чакаш някога да спрат, те никога няма да спрат.

Житейските проблеми не спират – готвене, покупки, търчане. Добре, остави ги за малко. Спри за малко, за да се простре окото ти. И заедно с него и душата ти, да видиш отвъд това и да кажеш в Този Бог – вярвам в Него, Който е сътворил всичко това, в безкрайния и необятен Бог и душата да се умиротвори, да се успокоиш и да се почувстваш толкова красиво. Господ това правил. Веднъж в Генисаретското езеро Той казал на св. ап. Петър отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба! Тогава той още бил ученик на св. Йоан Кръстител. Христос говорил в кораба докато апостолите ловели риба. В момента, в който работиш, не смятай, че това нещо няма връзка, защото в същото време може да дойде Господ, Който е близо до теб. Много светци почувствали Бога в момента, в който вършили някаква работа. Някои казват да свършим работите си, за да отидем на църква. Да свърша това, за да се помоля. Добре, аз бих ти казал: върши си работата и едновременно с това се моли. Както св. апостоли, които оправяли своите мрежи и Господ отишъл при тях. Не е нещо лошо да вършиш някаква работа, когато Господ е до теб и да Го призоваваш. Христос отива при хора, които се трудят, а не при безделници, които се отегчават да живеят; ти се трудиш и Христос там ще те намери. Казвах на едно дете: Ти гледай учението. Това е твоята работа. Ще четеш и ще чувстваш Господ до теб – сложи една икона на бюрото и когато в даден момент блокираш, когато някое упражнение е трудно, виж иконата и кажи: Христе мой, благодаря Ти, че си близо до мен! Или пък вършиш нещо вкъщи. Всички гости са си тръгнали и миеш чиниите сама? Чистиш и ти си е схванал кръстът? Тупаш и простираш? Ама, Христос е там.

Господ отива навсякъде. Христос не влиза в схеми, в нашите програми, Той не е формален, а простодушен, толкова снизходителен, толкова близък, толкова уют, че този Негов уют ни ужасява, защото ние сме порядъчни, изрядни и не издържаме такава простота. Той говорил на хората и когато Господ говори, думите Му влизат директно в сърцето и не ти тежи да Го слушаш. Тоест да ти говори Този, Който те е създал. Разбираш ли? Той е наш Творец и Създател и имаме връзка с Него. Той се обърнал към Симон, т.е. към св. ап. Петър и му казал: Влезте вътре в морето и хвърлете мрежите! Св. апостоли цяла нощ не били спали, защото ловели риба през нощта, когато не е светло. Те били изморени, защото дотогава нищо не били хванали, въпреки че апостолът имал голям опит. Те били „трупове” от умора. Ако видиш някой човек, който не е спал цяла нощ, той е руина, защото този тип труд, нощният труд е много изморителен. Господ предизвикал апостола със Своите думи. Първо, това, което Господ казал, не било логично с мерките на света, а е странно и дори мога да кажа абсурдно. Защото Той се обръща към хора, които разбират от риболов, това е тяхната работа и им казва: хвърлете мрежата. Св. ап. Петър със сигурност би си изпатил от това, от което си патим и ние, когато се задушаваме от рационалистични помисли и един глас в нас ни казва: Ама, това е абсурд! Не става, Бог какво говори сега? Нима е възможно? Аз съм рибар, Ти какъв си? Рави, т.е. Учител. Аз знам моята работа, а Ти знаеш Твоята. Аз не мога да приема това, което казваш. Сега не се лови риба. Второ, аз знам езерото наизуст. Опитах, няма риба. Обиколихме цялото езеро, но днес няма риба! Имам опит и познавам езерото. Ако имаше егоизъм, той щеше да казва всичко това, но не! Той нямал егоизъм, а се смирил, взел тези мисли, които евентуално би имал, и ги изхвърлил. Виждаме подчинение спрямо Христос. Ти, Господи, ми говориш, казваш ми нещо странно, дори нещо безумно, нещо, което не може да стане, но понеже Ти го казваш, ще го направя! По Твоите думи ще го направя!

Помниш ли, когато беше бременна и лекарите ти казаха, че е изключено детето да се роди здраво и т.н.? Лекарите ти казваха подобни неща и ти какво каза? Лекарят каза това, но Бог каза да задържа детето си! Дали Христос казва това? Да, разбира се, Той говори чрез духовния изповедник, защото ти каза, че си ходила при него и той ти каза да не правиш аборт и да задържиш детето. Ама лекарите казаха. . лекарите са казали. Заслужава уважение това, което са казали, но ако техните думи са свети, то Божиите думи са пресвети. И когато Бог говори, когато Христос дава заповед и казва ще стане това, значи ще стане чудото, което на теб ти се струва странно, парадоксално, невероятно. Христос казва: За Мен не е нищо! Аз зная езерото и дълбините на езерото. Ти днес обиколи езерото, но Аз зная какво точно става в него. Аз съм Създателят на езерото, на рибите в него и мога да сътворя риби сега от нищото. Като Бог мога, макар и езерото да е празно, да заповядам и да дойде множество риба. Не мога ли? Не мога ли да го направя? Понеже чувал думите на Христос, понеже разбрал, че Този Човек не е случаен, св. ап. Петър казал: ще Ти се доверя! Това е доверието в Христос.

Ти го направи и детето ти е напълно здраво, ти се зарадва и го показа на лекаря, а той те гледаше вцепенено и се засрáми малко, че той сам ти предложи да направиш аборт, а в крайна сметка видя, че това дете си е много добре, защото Бог го е казал, Христос е дал заповед. Науката каза това, но когато Христос каже нещо, става Неговото, а не това на науката и лекарите. Стават чудеса, с твоето дете може да не е станало чудо, но е чудо, че ти издържаш с твоето дете, което се е родило с проблем, с болест, с умствена изостаналост, със затруднение, твоето търпение е чудо, това е велико постижение. Затова е много ценно Христос да говори и ние да се подчиняваме на Неговите думи. Има някои хора, които, когато чуят нещо, което Христос им казва, му отдават огромно значение и това много ми харесва. Има някои, които имат толкова голямо доверие на своя духовник, че когато той каже нещо и му се доверят, казват: моят духовен изповедник ми го каза и ще го направя!

Когато Христос или някой Христов човек каже нещо, някои хора им се доверяват напълно и го приемат. Един човек пушеше цигари и ми го казваше. Аз му казах: ще се помолим и постепенно ще се избавиш и никога повече няма да имаш такава страст. Той каза:
– Какво да правя? Дайте ми заповед да спра цигарите! Кажете ми го!
– Какво да ти кажа, бре, детето ми? Не разбрах.
– Кажете ми да спра цигарите!
– Добре, трябва да ти го кажа? Не го ли знаеш?
– Не, искам да ми го дадете като заповед! Да го чуя от вас!
– Не, няма да ти го кажа!
– Защо?
– Аз ще ти дам друга заповед.
– Каква?
– Да обичаш Христос, да Го носиш постоянно в сърцето си и да Го призоваваш! Ако Го обичаш, ще видиш след това, че няма да ти се пуши толкова много, ще пушиш по-малко и накрая ще ги спреш.
– Добре, защо не ми казвате това, което искам да чуя?
– Защото не ми харесва да имаме такъв тип отношения със заповеди.
Мина време. Той започна да пуши по-малко. Веднъж отново дойде и аз го попитах:
– Какво става с онзи въпрос?
– Ех, отче, защото не ми го казвате? Дайте ми заповед!
Видях, че той го искаше толкова много и му казах:
– Добре!
– Хайде! Кажете го!
– Спри цигарите!
– Ах, благодаря ви изключително много! Сега ще ги спра! Ще видите!

Той си отиде, мина време, след това го питах какво стана и той ми изпрати СМС: пушене – край! С една дума с един съвет на духовника, на който и да е духовник, на най-недостойния, ако човек го приеме със смирение, послушание, доверие, любов и молитва, Бог помага, вижда твоята вяра и ти дава. И аз казах това на този човек. Ако една моя дума, както ти казваш, е довела до този резултат и ти я прие и се бори и спря цигарите, помисли си да чуеш Христовата заповед в живота си, да чуеш Христос да ти говори, Той да дава заповед и да Го питаме, а Той да казва: ще стане това! Край! Ама, странно е, абсурдно е, не мога – ще стане това, Аз го казвам. И то става.