Анна Ерахтина
Източник: www.pravoslavie.ru
Превод: Татяна Филева
Много хора смятат, че децата се раждат едва ли не чисти като ангели. Затова учудването ни е още по-голямо, когато виждаме прояви на жестокост именно у децата. За това къде са корените на детската жестокост и как да се борим с нея, разсъждават свещениците Димитрий Смирнов, Валерий Духанин и Сергий Белобородов, многодетната майка Наталия Ялтанска и православният психолог Людмила Ермакова.
„Когато заобикалящата среда е агресивна, детската психика се пречупва”
Свещеник Валерий Духанин, кандидат на Богословските науки, проректор на Николо-Угрешката духовна семинария:
̶ Ако вземем нашето всекидневие, несъмнено ще констатираме, че жестокостта поражда жестокост. Ще посоча пример, при който в семейството едно момче, постоянно притеснявано от по-големите си братя, в училище започнало да се отнася жестоко към съучениците си. То само копирало поведението на по-възрастните. И това до голяма степен е решаващ фактор: когато заобикалящата среда е агресивна, детската психика просто се пречупва. Често това се провокира от родителите, които говорят помежду си грубо, повишават тон, изливат гнева си върху децата, а децата в отговор на това се озлобяват.
Затова лично аз смятам, че причина за детската жестокост до голяма степен е липсата на топлина. Детето не е получило любов, не се е стоплило и затова отрано започва да възприема заобикалящия свят като враждебен. То пуска бодлите си като таралеж и боде онези, които са около него, защото е свикнало да чувства отчуждението и студенината на външната среда.
Сега децата до голяма степен са недообичани, не им се отделя достатъчно внимание. Жените гледат на раждането на деца не като на своя главна цел и призвание в живота. За мъжете, които през цялото време са заети с работа, децата също се превръщат в нещо като живи играчки. С тях можеш да поиграеш, за да се разсееш, но рядко някой иска да се занимава сериозно с тяхното развитие за сметка на своя комфорт.
Поради това детето не получава достатъчно внимание у дома, много бързо се оттегля в света на виртуалните игри, които са пълни с кръвопролитие и унищожение, гледа анимационни филми, в които има грубост и жестокост. Как да постъпи самото то?
Не бива да забравяме, че всички ние сме наследили падналата природа
Ако погледнем на проблема от една по-задълбочена, богословска гледна точка, то ще видим влиянето на греха върху децата. Не бива да забравяме, че всички ние сме наследили падналата природа – децата се раждат с нея и по тази причина още в детството, когато детето все още не е напълно отговорно за своите постъпки, в неговата природа се проявява нещо греховно: непослушание, своеволие, негодувание.
У преподобния Варсануфий Оптински се срещат следните, в известен смисъл сурови, редове: „Веднъж в съня си виждам ада и адските мъчения. Там виждам и едно малко момиченце, между пет и седемгодишно, и питам: „Как попадна тук?” И си мисля: „Какви грехове може да има това дете, когато още е съвсем малко?” А тя ме гледа и казва: „Аз съм тук заради скверни мисли”. Тогава отидох при моя духовник и го попитах: „Възможно ли е това?”. Той отговори: „Да, половината в ада са деца”.
Лично на мен ми се иска това видение, дадено на стареца насън, да е било само предупреждение, а не реален факт. Но най-често виждаме, че още в ранна възраст човек започва да греши с омраза, гняв, жестокост. Грехът винаги е агресия. Това е болестно състояние на нашата природа. Но повредеността на душата до голяма степен се провокира от агресивната заобикаляща среда, която не само не я изглажда, но я изостря.
Какво да правят възрастните, когато се сблъскат с жестокост у децата? Ако жестокостта се изразява нагло, то разбира се, трябва да пресичаме това. Детето трябва да чувства, че всяко зло се превръща в поражение за него. Но въпреки това най-важното е сам да не се поддадеш на жестокостта, да не се заразиш с нея и да не започнеш да реагираш с жестокост спрямо други хора. Огънят не се угасява с огън. В частност, дяволът няма друга цел, освен да посее взаимна омраза между хората. Трябва да се учим да пресичаме това.
Спомням си как по време на войната в Чечения при нашите войници попадна едно ранено чеченско момче. Настаниха го в лазарета, където за него усърдно се грижеше една добра медицинска сестра. То през цялото време злобно ругаеше и крещеше, че когато порасне, ще изколи руснаците. Сестрата попита: „А мен също ли ще заколиш?” Момчето, което беше получило толкова помощ от нея, не очакваше такъв въпрос и каза: „Не, теб няма”. И спря да ругае. Тоест, често зад външното ожесточение се крие топла, страдаща и любеща душа.
В съкровените дълбини на душата винаги има тъга по неопетненото, непомрачено добро, по чистото отношение към ближния, по искрената любов. И това се пробужда от нечия любов.
Един познат историк беше помолен да преподава в училище-интернат за проблемни деца. Тъй като по природа беше добър и вежлив човек, той започнал спокойно да води урока. Но децата започнали да реагират с насмешки, шеги, кикотене и на практика провалили часа. След часа преподавателят веднага отишъл при директора и казал, че напуска. Той не изпитвал никаква злоба към децата, просто не искал повече да остава в такава атмосфера. Директорът едва го убедил да остане на работа поне за известно време, като му обяснил: „При нас никой не иска да работи”. Следващия път, когато влязъл в час, станало някакво чудо: той видял на масата парче хляб и чаша горещ чай, а децата казали: „Това е за Вас. Страхувахме се, че Вие вече няма да дойдете”. От този момент между тях се установили най-близки отношения. Децата чувствали как той се отнася към тях. Разкривайки някаква тема, на следващия урок той им показал художествен исторически филм и след това го обсъдил с децата. Резултатите от неговото добро отношение били такива, че един от неговите ученици впоследствие отишъл в духовната семинария и станал свещеник.
Там, където хората искрено вярват в Бога, децата са по-спокойни и има по-малко поводи за проявяване на детска жестокост
Последното, което искам да кажа, е, че на греха се противодейства с благодат. Виждал съм различни училища и, колкото и да критикувам православните гимназии за техните несъвършенства, мога да кажа, че все пак в тях атмосферата е различна. Хората искрено вярват в Бога, каят се за греховете си и се стремят да живеят според Божиите заповеди, там децата са по-спокойни, има по-малко поводи за проява на детска жестокост. Там тя се угасява, а не се провокира. Божията благодат носи мир на душата, и това в голяма степен се предава на другите, особено на децата. Затова трябва да изграждаме своите отношения с децата, изграждайки самите себе си, придобивайки Божията благодат.
* * *
„Ако детето разполага с всички материални блага, но няма родителска любов, то е дълбоко нещастно”
Протойерей Димитрий Смирнов, председател на Патриаршеската комисия по въпросите на семейството, закрилата на майчинството и детството:
̶ Малкото дете расте бързо. Ако то няма баща, а само майка, тя е принудена да работи. Затова й се налага да даде детето си на детска градина. Като дете съм прекарал много време в детската градина, дори ходех на петдневна детска градина. Виждах родителите си само два пъти в седмицата. Още тогава, когато бях на четири години, си обещах, че никога няма да давам децата си на детска градина, защото по-противоестествено състояние за детето едва ли можем да си представим. Защо е противоестествено? Защото в многодетното семейство няма деца на една възраст (освен когато има близнаци), и затова между по-големите и по-малките деца в такива семейства се създават особени отношения.
Децата, разделени по възрастови групи, бързо се превръщат в глутница вълци, където командват най-невъзпитаните, най-подлите. Това пречупва психиката на децата, те стават агресивни и жестоки. Аз, като човек, който съм прекарал в детска градина и детски лагери не една година, много добре зная как се чувства детето там. Ако сънувам нещо от детството, се събуждам, облян в студена пот. В лагерите през цялото време трябваше да отстояваш себе си като биологичен организъм. На пионерски лагер винаги ходех с нож, който слагах на дъното на куфара. Не го използвах, но все пак плашех онези деца, които се опитваха да ми причиняват неприятности. Защото често имаше ситуации, в които осем нападаха един.
Как се възпитават децата, лишени от родителско внимание? Те са предоставени сами на себе си. Възпитава ги улицата, а сега и различните електронни джаджи, в които присъстват всевъзможни мерзости, провокиращи децата към жестокост.
Семействата с едно дете са нещастни. Човек, израснал в семейство, в което бащата липсва, е дълбоко нещастен. Ние хвърляме колосални усилия, включително и материални, за това да преодолеем тази загуба, но въпреки това всяко дете изключително много страда от липсата на семейство. Паметта за това, че то има майка, баща или поне баба, значи много за него. Това страдание изсушава неговия ум, неговите способности. Някои деца губят способността да се усмихват. За да започнат отново да се усмихват, трябва да отделим много години и да им отдадем цялата си любов и нежност. Дори ако детето има всички материални блага, но няма родителска любов, то е дълбоко нещастно. Нищо не може да замени любовта и ласката на родителите.
На кого са необходими вашите добри отношения след развода?! Детето има нужда от семейство, има нужда от баща
След развода много двойки казват, че са запазили прекрасни отношения помежду си. Но на кого са необходими вашите отношения? Детето има нужда от семейство. Има нужда от баща, защото той е главният възпитател, той е главният грижещ се за семейството, главният авторитет.
* * *
„Детето чувства отношенията между съпрузите още в майчината утроба“
Свещеник Сергий Белобородов, клирик в храма на свети великомъченик и целител Пантелеймон:
̶ Злото и омразата, както и добротата, нежността и любовта, идват от родителите. Какви ще бъдат децата, зависи от родителите, които, живеейки заедно, се обичат, или обратно, постоянно се карат. Детето чувства отношенията между съпрузите още в утробата на майка си и ги попива в себе си.
Погрешно е да се мисли, че детето, седейки на пода и играейки си с играчките си, не разбира това, че родителите се карат. В действителност в тези минути малкото дете прекрасно разбира всичко и попива всичко негативно и всичко добро, в зависимост от това какво слуша. Често се случва децата да повтарят след родителите това, на което те изобщо не са ги учили. А родителите се чудят. Детето е чуло нещо, макар и само веднъж, и го е запомнило задълго. Затова около 70-80 процента от информацията идва от родителите, останалото детето получава от общуването в детската градина, в училище и на улицата.
Физическите наказания и ругатните, още повече ако това се прави с раздразнение, няма да помогнат с нищо. Трябва да се борим с детската жестокост с личен пример: това включва и отношенията между съпрузите, както и общуването на родителите с другите хора.
* * *
„Ако не се борим с греха, той се разраства”
Наталия Ялтанска, майка на девет деца:
̶ Да, в света има и добро, и зло. Злото се бори с доброто, и бойното поле са сърцата на хората. Включително и на децата.
В тази безкрайна тема бих искала да отбележа два момента.
Трябва да различаваме къде има жестокост и къде – слаба детска воля, неумение да управляваш емоциите си
Първият е, че детето не е малък възрастен. Неговата личност още не се е формирала.
Липсата на житейски опит силно се отразява на мотивите на поведение. Децата често извършват постъпки, чийто дълбок смисъл далеч не е такъв, какъвто у възрастните. Детето не знае, че, ако удари човека, ще го боли. Никога не са го били. Или обратно, обидили са го, то е избухнало и си е отвърнало, а обидилият го е получил сътресение на мозъка. Това се случва навсякъде. Но това не е жестокост, а слаба воля, неумение да управляваш своя темперамент и липса на страх от последствията.
Вторият момент е, че не много отдавна подрастващото поколение запълваше недостига на собствени преживявания с примери от художествената литература. Съвременните деца малко четат, затова пък много играят електронни игри. А в електронния свят всичко е просто. Ударил е героя в стената – той се отърсил и побегнал. Не го боли, не е осакатен. Такъв е негативният опит.
Детето расте в замърсен от греха свят. Ако не се борим с греха, той се разраства като баобабите на Планетата на Малкия Принц, и ще се прояви в определени постъпки. Това е вярно както за децата, така и за възрастните. Това, че до седем години детето не греши съзнателно, не предизвиква никакви съмнения у мен. Така учи и нашата Църква. Но, разбира се, има проблясъци – както на съзнателна борба, така и на съзнателно падение.
Трябва да помагаме на страдащите: с молитва, играчка, писмо, посещение. Трябва да четем заедно и да обсъждаме хубави книги
Как да се борим? – Така, както подобава. Разбира се, няма да започнем съзнателно да причиняваме на децата си страдания, в които, както е известно, душата израства. Но около нас по Божие допускане стават толкова много неща! Трябва да разговаряме, да обсъждаме, да преживяваме събитията с децата. Трябва да помагаме на страдащите: с молитва, играчка, писмо, посещение. Трябва да четем заедно и да обсъждаме хубави книги. Трябва да изтласкваме електронния свят от живота си. А понякога и да го ограничаваме, защото в определена възраст децата не могат да отказват на себе си някои неща. Трябва да тренираме волята. Например посредством занимания със спорт.
* * *
„Съвременното дете рано изгубва покрова на майчината защита и започва да отглежда в себе си „тръни“
Людмила Фьодоровна Ермакова, православен психолог:
̶ Ако някога проявата на детска жестокост все пак е била рядко явление, то в последно време това, за съжаление, става нова статистическа „норма”. За това спомагат определени фактори в съвременния живот.
1. Твърде ранното отделяне на детето от майката и предаването му в системата за обществено възпитание: ясли, детска градина – или на детегледачка, сред които има и много добросъвестни хора, но на детето са необходими, преди всичко, майчина топлина, любов и защита. Съвременното дете много рано се лишава от покрова на майчината защита и започва да отглежда „тръни”, които не само го защитават, но и му помагат да „получава своето”. Никой не го учи на компромис, то разбира, че агресивното поведение за него е по-успешно.
2. На способност да правиш компромиси, на гъвкавост и отстъпчивост също можеш да се научиш само в семейството, преди всичко от майката. Но днешните майки, объркани от митологемата за „равенство” между мъжете и жените, съвсем забравят за функционалните различия. В развитието си ние отдавна вървим в обратната посока и вече много сме се доближили до „първичния бульон” на Опарин – не в биологичен, а в социален смисъл – в който мъжете, жените, възрастните, децата присъстват, но много малко са свързани едни с други и са недобре специализирани.
3. Децата живеят в крайно агресивна среда. Повече от 80 % от семействата се разпадат и това е свързано с тежки конфликти и скандали. Радиото, телевизията, интернет, вестниците, списанията са пълни с криминални сюжети. Родителите почти не се стремят да защитят децата си от това.
4. Родителите са невнимателни към първите прояви на агресивност у малките деца и с това на практика я подкрепят.
5. У вярващите хора все по-често възниква въпросът: „Може ли първородният грях да бъде причина за детската жестокост? Архимандрит Рафаил Карелин в статията „Наказанието над неродените” пише: „Доказано е, че децата наследяват не само физическите свойства, но и определени душевни качества на своите родители. Емоционалният живот на родителите се отразява в наследствеността и се предава, под формата на предразположение, на техните деца. Родителите, замислящи убийство на своето дете, вече са внесли в своя генетичен фонд предразположеност към убийство, което обременява психиката на бъдещите деца, а понякога душевното свойство се предава не пряко, а през поколение. Затова родителите, извършили убийство на своето дете, са извършили престъпление не само към него, но и към децата, които са оставили живи. Родителите, предали на своите деца потенциал на жестокост и подсъзнателен стремеж към убийство, често сами стават жертва на жестокостта на децата си и се чудят: откъде, според тях, се е появила тази несправедливост?” А тъй като убийствата на младенци у нас продължават, от това се увеличава и детската жестокост.
Как родителите и учителите да се борят с детската жестокост? Преди всичко трябва да върнат жената в семейството на нейното законно място на любима жена, грижовна майка, пазителка на семейното огнище. Най-добрата кариера за жената – това са здравите деца, здравото семейство. Само в хармонично семейство можем да възпитаме добри деца. Но това е трудно, много по-лесно и интересно е, както изглежда, да се посветиш на любимата си работа и „самореализация”. Но „не можеш да седиш на два стола”, винаги трябва да направиш избор. И колкото по-често жената избира децата, толкова по-малко жестокост ще има у децата.
