Автор: св. прав. Йоан Кронщадтски
Източник: www.pravoslavie.ru
Превод: Татяна Филева
Нямаме нищо, а всичко притежаваме. (2 Кор. 6:10)
Възлюбени, днес празнуваме паметта на Свети Андрей Първозвани, наречен така, защото първи бил призован от Иисус Христос в апостолско звание. Ето как станало това. Скоро след кръщението на Господа от Йоан в Йордан, Йоан стоял на брега с двама свои ученици, Йоан и Андрей и, като видял идващия Иисус, казал: ето Агнеца Божий. Като чули от него тези думи, двамата ученици тръгнали след Иисус. А Иисус, като се обърнал и ги видял да вървят след Него, им казал: какво търсите? Те Му казали: Рави, което значи: Учителю, къде живееш? Казва им: елате и вижте. Те отишли и видели къде живее Той и прекарали този ден с Него. Часът бил около десетия, или, по нашето отчитане на времето, около четири часа следобед. Единият от двамата, които слушали от Йоан за Иисус и Го последвали, били Андрей, брат на Симон Петър. Той пръв намира своя брат Симон, тоест Петър, и му казва: намерихме Месия, което значи Христос, и го довежда при Иисус.
Друг път Иисус, минавайки край Галилейското море, вижда Симон и Андрей, негов брат, да хвърлят мрежи в морето, защото били рибари. И Иисус им казва: вървете след Мене, и Аз ще ви направя да бъдете ловци на човеци. И те веднага оставиха мрежите си и тръгнаха след Него (Йоан. 1:35-41; Марк. 1:16-18).
След като прекарал с Христос един ден и чул от Него думите на Божествената мъдрост и домостроителството на нашето спасение, Апостол Андрей оставил всичко, което имал в света – дом, роднини, рибарския занаят и цялото неголямо имущество, станал като нямащите нищо, придобивайки най-ценното, незаменимо и вечно съкровище – вярата в Христос – и безвъзвратно и усърдно Го последвал до края на живота си.
Защо в Русия има храмове, издигнати в чест и памет на св. Апостол Андрей? Защото той е преди всичко наш руски Апостол, както е известно от достоверни източници – предания и история и, между другото, от сказанията на нашия руски летописец, преподобния Нестор Печерски. Той казва, че апостол Андрей, плавайки със своите ученици по река Днепър, достигнал планините на Киев, излязъл с тях на брега, изкачил се на планината, тогава още пустинна, поставил дървен кръст и казал на своите ученици с пророчески дух: Виждате ли тези планини? Те ще се просветят с Божията благодат и тук ще има голям град, и Бог ще издигне много църкви. По достоверно предание, той обиколил, проповядвайки, много места в днешна Русия, които още не се наричали Русия, защото тогава още нямало Руска държава, но се наричали Скития, а народът – руси. И така, Апостол Андрей е преди всичко руски апостол.
Предавайки накратко това сказание, сега ще поговорим по повод на приведените в началото думи, казани от Св. Апостол Павел за апостолите изобщо: нямаме нищо, а всичко притежаваме.
Какво значи да нямаш нищо, и в същото време да притежаваш всичко? Това значи да нямаш имущество или имот на земята: нито къща, нито пари, нито излишни дрехи, нито светски връзки, нито светски приятели, нито помощници или застъпници, нито светски учители, нито лекари в случай на болест, с една дума – никаква земна сигурност; да нямаш никакво, дори и най-малкото пристрастие към никого и към нищо земно, дори към баща и майка – към нищо, което прелъстява и привързва към земята обикновените, светски хора. Какво значи да притежаваш всичко? Това значи да притежаваш, преди всичко, Божията благодат и всякакви Божии дарования: дара на благодатното, всепобеждаващо и всепокоряващо слово, дара на небесния живот на земята – безскръбен, изпълнен със съвършено упование на Бога във всичко, дара на всякакви чудеса: да изцеляваш всякакви болести, да изгонваш бесове, да възкресяваш мъртви, да презираш всякакви бедствия и земни скърби и дори самия живот като такъв, който е преходен и скоро ще се смени с вечен живот. Ето какво значи да притежаваш всичко. И апостолите действително, нямайки нищо на земята и никакво пристрастие към нищо земно, притежавали всичко – всяко духовно богатство, всяка духовна сила; всяко духовно утешение; те смятали всичко земно за смет, за прах, за дим, който изчезва, защото в тях живеел Сам Бог, Който чрез тях извършвал безброй чудеса и спасявал огромно множество хора. Те притежавали целия свят и заповядвали на цялото творение: изгонвали бесове, изцелявали всякакви болести, потъпквали смъртта, възкресявали мъртви, като че събуждайки ги от сън; цялата природа се прекланяла през тях по волята и заповедта на Господа, на Когото били истински слуги, въпреки че след това и сами вкусили насилствена смърт от ръцете на беззаконните и злонравни евреи – и Който със Своята смърт съкрушил жилото на смъртта на целия човешки род.
И така, възлюбени, всички искрено вярващи в Бога и заради Него отрекли се от всяко светско пристрастие – нямайки нищо и никакво житейско пристрастие – притежават всичко, всяка Божия благодат, тъй като имат в сърцето си Самия Бог и са богати с Бога, с Божия мир, с истинската духовна свобода, защото са напълно свободни от робството на страстите на плътта и духа; богати са с вечен живот, който пребивава в тях и, живеейки с тяло на земята, духом пребивават на небесата и казват: А нашето живелище е на небесата, отдето очакваме и Спасителя, Господа нашего Иисуса Христа, Който ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло, със силата, чрез която Той може и да покорява на Себе Си всичко (Фил. 3:20-21). Амин.
1898 г.
