Автор: свещ. Леонид Кудрячов
Превод: Татяна Филева
Източник: www.pravoslavie.ru
„Яндекс” показва, че апостол Андрей се възприема преди всичко като покровител на Рус-Русия, на Шотландия и моряците. Но нещо не достига. Не достига онова качество, което от само себе си се натрапва, чувства се от Първозвания апостол при четенето на Свещеното Писание.
Вглеждайки се в неговия евангелския образ, ние виждаме покровител и предводител на мисионерите. Ако не на всички, то на „малките”. Малък мисионер – малко известен или съвсем неизвестен, незабележимо, но предано проповядващ Христос. Такъв бил апостол Андрей. Новият Завет съвсем пестеливо споменава неговото име. Само три пъти го виждаме в действие, но всеки път той привежда някого към Христос: своя брат Симон, който впоследствие става първовърховният апостол Петър (вж. Йоан. 1:42), момчето с петте хляба и двете рибки (вж.: Йоан. 6:8-9) и, накрая, елините (вж: Йоан. 12:22).
Апостол Андрей е предводител на онези мисионери, които започват със своите близки. В най-добрия вариант. А лошият вариант кой ли не го е виждал! Самовлюбеният неофит, насъбрал от книжките повърхностни обредни познания и тиранизиращ с тях своите ближни, не е негов последовател. Андрей Първозвани, мисля, пръв от апостолите се научил от Спасителя на кротост и смирение и в това състояние на духа водел хората към въплътената Истина.
Апостол Андрей е предводител на мисионерите, които не се страхуват да носят словото Божие по-далеч, отвъд кръга на роднини и познати, братя и сестри. Те отиват при непознати и чужди хора, за да ги въведат в християнското семейство, да ги преобразят в братя и сестри по вяра.
Апостол Андрей е предводител на онези мисионери, чиято проповед е проста, немногословна и естествена, но е произнесена от преживяния опит и с несъмнена искреност: „Намерихме Христос!” Това е проповед не толкова на думи, колкото на дело. Малките мисионери не чакат голяма аудитория, преди да започнат да говорят, а ценят и един чифт уши. На тях не е присъщо да говорят пред тълпата. Те не умеят, подобно на апостол Петър, да обърнат наведнъж три хиляди души (вж.: Деян. 2:41). Те работят във „фонов режим”: тихо, но старателно.
Апостол Андрей е предводител на обикновените работници на Христовата нива. Така да се каже, на хората с един талант, които не се борят за първенство и не спорят кой да седне отдясно и кой – отляво на Христос в Царството на бъдещия век. Спасителят го направил ловец на човеци, но Андрей е от онези, които предпочитат да ловят риби-кротушки (и не само тях) с въдица, а не с мрежи или динамит. Рибарят с въдица трябва да владее, освен техниката на дръпването на въдицата, изкуството да седи тихо, незабележимо, без да привлича към себе си вниманието на рибата. Малкият мисионер с всички сили се стреми да отклони вниманието на хората от своята персона и да го насочи към Христос.
Апостол Андрей е покровител на обикновените Божии труженици, които живеят в сянката на „звездите”, но не им завиждат.
Апостол Андрей е покровител на обикновените Божии труженици, които живеят в сянката на „звездите”, но не им завиждат. Той сам се е оказал в сянката на своя ярък и прославен брат, но ние не намираме в Свещеното Писание и най-малък намек за конфликт, завист или недоволство. Да си спомним, че Андрей сам довежда Петър при Господа. Апостол Андрей бил от онези, които избират за Христовото воинство най-добрите, без да се страхуват от съперничество, без да се опасяват, че ще бъдат изтласкани настрани.
Обичайна картина: по пътя върви компания от три лица. Двама – по асфалта, а третият – отстрани, по банкета на пътя. Такъв човек, който върви по края на пътя, бил апостол Андрей. От една страна, във всички евангелски списъци на Христовите ученици той влиза в първата „четворка”. От друга страна, той е изключен от „тройката” на особено приближените. Така той трябвало да стои в периферията на събитията: до постелята на дъщерята на Иаир, на Тавор, в Гетсиманската градина със Спасителя оставали само Петър: Яков и Йоан. Защо на Господа не било угодно да обедини двете двойки братя: Йоан-Яков, Петър-Андрей? Това е тайна, но именно така се случва. В подобни ситуации се проверява и проявява характерът. Ако Юда беше на негово място, предателството би се извършило много по-рано. Но апостол Андрей е мирен и спокоен, защото любовта не завижда и не дири своето (вж.: 1 Кор. 13:4-5). Апостол Андрей е предводител и покровител на всички онези, които гледат на света с очите на безкористната любов.
И ако ние толкова настояваме, че той е наш Апостол, не трябва ли по-често да се хващаме за мисионерската въдица?
