Автор: Старец Клеопа Илие
Източник: www.orthodoxia.online
Превод: Мартин Ганев
– Отче Клеопа, тук всекидневно пристигат хора от целия свят, за да Ви видят. Какъв е Вашият опит и впечатления?
– Това, че нещата в нас християните са доста объркани. Макар и да сме кръстени, ние често не знаем в какво вярваме.
С тъга и болка всекидневно наблюдавам, че хората сме си изработили някакъв странен и неприемлив образ за Бога. Образ, който не e съвместим с Евангелията и свещените книги, които Го определят като една бездна от милосърдие и любов.
Почти 99 процента от хората, които идват тук си представят Бога като някакво висше същество, което храни към човека само гняв, ярост, наказание и много рядко добрина.
Аз не съм лекар, а овчар; вярвам обаче, че причината за рака се крие там – в погрешната представа за Бога, която човек е създал в себе си.
– Сиреч, ако ние хората преобразим разбирането, което днес имаме за Бога, ако променим образа, който сме създали в себе си за Създателя, тогава ще се намери лекарство и терапия за рака?
– Да. Ракът се образува от угризенията, стреса, фобиите, безпокойствата и отстъпленията, колебанията, скърбите и притесненията.
Ракът е влязъл в човека, защото човек не е оставил в себе си място, за да влезе Бог. Ако чувстваш Бога във вените си, тогава си спокоен. Това е лекарството за рака.
– Как обаче може да се успокои някой, който живее постоянно в паденията? Как може да почувства в своите вени Бога например някой, който живее в прелюбодейства, блудства и престъпления?
– Много просто. Достатъчно е да повярва, че е сътворен от Бога с любов, и че Бог има план за всеки един от нас.
При това да не забравяме, че всички ние сме нарушители и престъпници, тъй като не съществува човек, който наистина да е опазил правилата на Закона. Ако развратникът, прелюбодеецът или престъпникът повярва и каже на Бога: “Боже мой, Ти, Който си ме сътворил от толкова низш материал. Направи така, че да разбера това”, тогава проблемът ще се реши.
Грешният човек ще осъзнае, че е временно на земята, и че неговото предназначение е друго.
Лошото е, че не сме се научили да приемаме себе си, такива, каквито сме, а още по-лошо е, че не сме свикнали да поддържаме в общение с Небето това наше грешно “аз”.
Затова и ракът покосява.
– А когато ракът бъде излекуван, тогава каква трябва да бъде нашата цел?
– Да видим и осъзнаем Божиите чудеса. А кое е най-голямото от тях? Търпението от страна на Бога спрямо нас.
– Днес съществуват ли светци в света?
– Изключително много. Бог ги знае. Ако ги нямаше, нашият свят би престанал да съществува. Това ясно го казва свети Симеон Нови Богослов: “Когато се изгубят светците от света, тогава той ще изчезне”.
– Преди време Вие живеехте напълно сам, без никакви хора.
– Това не е истина. Може и да съм живял в пустинята, обаче светът и хората живееха в мен.
– Имам предвид, че дълги години не сте се срещали с хора.
– Да. Десет години не съм виждал човек нито веднъж. Живеех нависоко в планината. Ядях треви и мед. Един старец, който знаеше, че живея там, ми носеше и оставяше на всеки два месеца олио, хляб и яйца, обаче никога не се случи да го видя.
– А сега хората идват от цял свят, за да Ви видят.
– За това не съм виновен аз. Отговорността е на епископа на Бузъу Антоний и архимандрит Вартолемей Ананий, чийто изповедник бях аз.
– Истина ли е, че дори пишете?
– Пиша за Божиите чудеса, които виждам всекидневно в природата и света. Пиша и за Акатиста на свети Андрей. Преди две години написах “Акатист на румънските светци”, които са живели в областта на Добруджа през 3 и 4 век, когато в Рим били Диоклециан и Максимилиан. Това са светите мъченици Аталос, Зотик, Филип и Камасис. Те били гръцки войници, които са живели и просияли тук в Румъния.
