Плодовете на зависта
„Не пожелавай дома на ближния си;
не пожелавай жената на ближния си;
нито нивата му,нито роба му,
нито робинята му,ни вола му,
ни осела му,нито някакъв негов добитък,
нищо, което е на ближния ти.“ (Изх.20:17)
Братя и сестри,
Това е Десетата Божия заповед. В предходните заповеди изяснихме според закона на Божествената любов спрямо човеците, какво не трябва да правим, а днес ще разгледаме в тази заповед и от какво да се пазим в помислите и желанията си.
От какво иска да ни предпази нашият Създател чрез тази заповед? Иска да ни предпази от завистта.
Защото завистта уврежда своя притежател и го прави постоянно нещастен, а животът му тягостен, понеже не може да удовлетвори желанието си спрямо дадения обект, който вече е притежание на някой друг.
Както ръждата изяжда безмилостно метала колкото твърд и жилав да е той, така и завистта изяжда безмилостно душата на човека. Но ще рече някой, защо да не пожелаваме чуждото? Какво толкова може да ни навреди това?
Това можем най-лесно да разберем след като усетим, как то въздейства върху емоционалното ни състояние и какви чуства поражда в самите нас. А това може да стане ако се помолим Бог да ни разкрие, какво се е случвало когато са се увличали от тази похот нашите прадеди. А те са останали в свещената история, като пример за нас да не повтаряме същите грешки, които са правили техните предшественици.
Нека вземем за пример първия в историята на човечеството ярък случай за последиците от едно такова неуместно пожелание. Каин се огорчава от това, че Бог погледнал по-благосклонно към приноса на неговия брат Авел. Той му завидял и решил да го убие.
Подобно нещо се случило със самарийския цар Ахав, когато си харесал лозето на израелеца Навутей. Като неможал да го купи той го заграбил след нечестиво убийство.
Тъй също направил и Св.цар Давид след като пожелал жената на хетееца Урия. Той бе изпратен умишлено от Давид в първите редове на бойното поле, за да не се върне жив. Така Давид взе за жена желаната от него, вече овдовялата Вирсавия.
Какво направил Каин след като извършил тази грозна постъпка? Покаял ли се е? Не – и си спечелил безславие и проклятие за извършеното братоубийство.
А какво направи Св. цар Давид, когато бил изобличен от пророк Натан? Покаял се и станал любимец на Бога.
Още много такива примери има останали в историята.
Но и в днешно време всеки един от нас е изпитвал малко или много от най-ранни младини коварното обсебване на тази страст – завистта.
А завистта като вътрешна подбудителна причина е болезнена, разрушителна и враждебна, неразумна и безнравствена. Тя гласи: “Аз, а не ти, не той! Единствено и само аз! Това, което не стане мое – нека загине!”
И тъй като “мои” могат да бъдат не толкова много неща, точно затова в завистта, заради тази невъзможност да имаш повече, да имаш чуждото – дреме инстинкт за убийство и разрушение.
Завистта е преди всичко отнемане и алчност. Тя е ненаситна, както любопитството; тя означава едно: вечна бедност, вечна грижа, вечно лошо настроение. Завистта превръща всеки успех в неуспех и в един момент оставя човека, който е неин пленник да бедства в безнадеждна самота. Жестокият завистник е зложелател: той се обижда на нечие щастие, засяга го всеки чужд успех, а всяко чуждо положително качество го мъчи като рана в сърцето. Гневът на губещия, напротив, го зарежда, радва го и яростта на непълноценния, който чувства и вижда своята непълноценност.
В псалмите си Св. цар Давид ни обнадеждава с думите „Близо е Господ до сломените по сърце и смирените по дух ще спаси.“ (Пс.33:19)
А Светия Дух чрез боговдъхновената уста на Св.ап. Павел ни призовава, казвайки „не бивайте сребролюбци и задоволявайте се с онова що имате. Защото сам Бог е казал: няма да те остава, нито ще те напусна“(Евр.13:5)
Братя и сестри,
нека пазиме сърцата и умовете си от такива пожелания, които носят след себе си толкова тъга, огорчение, нещастие и житейски несгоди, понеже е невъзможно да бъдат удовлетворени без да се наруши някоя Божия наредба.
Сам Господ Иисус Христос ни дава препоръка, какво да търсим и какво да пожелаваме в проповедтта, която изнася на планината, когато казва „Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда и всичко това ще ви се предаде.“ (Мат.6:33)
Нека не завиждаме и най-важното – да се научим в голямото и доброто дело да забравяме за себе си!
Амин.
