Нова книга

 

ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТИ
ЗА ИЗПОВЕДТА И ПРИЧАСТИЕТО

Протойерей Андрей Дудченко

Как да се подготвим за изповед и Причастие?
Какво да правим, ако греховете се повтарят?
Колко често да се изповядваме и причастяваме?

© Татяна Филева – превод
© TOPWEB – предпечат, дизайн
ISBN 978-619-90322-1-3
www.bogonosci.bg
София, 2014 г.

 

Книгата се издава с благословението на
Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски Митрополит Антоний

Изповедта и Причастието са най-сериозното и най-важното нещо, заради което си заслужава да идваме в храма. Сам Господ Иисус Христос започва Своята проповед с думите: „Покайте се, защото се приближи Царството Небесно“. Той е казал още, че вечен живот ще имат само онези, които ядат Неговата плът и да пият Неговата кръв. За това как да се подготвим за тези велики Тайнства, за да ги приемем за изцеление на душата и тялото, ще стане дума в тази малка книжка.

Към читателя

Скъпи приятелю!

Вие държите в ръце неголяма книга, която се появи като плод на пастирските беседи с хората, които правят първите си стъпки в църквата, и на публикациите в различни издания за светската, но интересуваща се от Православието, аудитория. Опитал съм се да дам отговори на най-простите и най-важни практически въпроси, свързани с главното тайнство на Църквата – Евхаристията. Изповедта в руската традиция се оказа много по-тясно свързана с причастяването, отколкото в гръцката, но в случай на първо причастие или подготовка за причастие след много дълго прекъсване изповедта е необходим начин за изпитване на съвестта и подтикване към промяна на живота.

И все пак най-добрият и необходим начин на подготовка за Причастие винаги си остава всекидневният християнски живот. Ако си спомняме за Бога и Неговите заповеди само при подготовката за изповед, при посещаване на храма или молитви, ние сме лоши християни. В книга Битие за ветхозаветните праотци – Енох, Ной, Авраам – се казва, че те „ходели пред Бога“. А нас апостол Павел призовава да подражаваме на вярата на Авраам, както казва и Псалмопевецът: „Ще ходя пред лицето на Господа в земята на живите“ (Пс. 114:9). Постоянната памет за Бога, за Неговото вездесъщо присъствие, вътрешната обърнатост към Господа, съчетани с радост за Неговата любов към нас и за възкресението на нашия Спасител – това е, което ни дава сили да се държим във вярата и да живеем в съответствие с тази вяра.

Една от заповедите на нашия Господ Иисус Христос е да се събираме заедно за преломяване на хляб. Евангелист Лука описва поразителна история, станала в Емаус. Двамата ученици не познали Иисус по пътя, когато Той им обяснявал Писанието, макар че по това време сърцето в тях вече горяло. Кулминацията на разказа: разпознаването на Иисус от учениците – идва, след като те Го уговорили да остане с тях за вечеря и пренощуване.

„И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше“ (Лук. 24:30).

Това са същите думи, с които са описани действията на Иисус на Тайната вечеря! И в края Лука пояснява: Той бил познат от тях в преломяването на хляба. „Преломяване на хляба“ е апостолският израз за означаване на Евхаристията, на причастяването. Същото става и на нашата литургия.

Но преди да покажем това в литургията, ще се върнем към разказа.

Докато учениците вървят с Иисус, Той, „като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание“. Изучаването на Писанията е най- важното занимание за учениците на Иисус! При това е показано колко важен за християните е именно Ветхият Завет: Законът, Пророците и Писанията. Тогава Новият Завет, естествено, още не е бил написан. Така че изучаването на Ветхия Завет е много важно за християните.

Тук ясно виждаме структурата на литургията:
Изучаване на Писанията – преломяване на хляба,
Тоест:
Литургия на Словото – Евхаристия.

При нас Литургията на Словото се предшества от последованието на трите антифона – това е константинополски обичай преди литургията на празници хората да се събират на едно място, а след това с пеене на антифоните да отиват в този храм, в който ще се извършва литургията. Тоест, пътешествие. Както и учениците пътували за Емаус!

Сега самата Евхаристия също съответства на действията на Иисус, Който:

Взе хляба – приготвянето на хляба и виното преди Великия вход и пренасянето на приготвените Дарове на престола (по-късно това се развило в отделен чин на „протесиса“ или „проскомидията“);

Благослови – благодарствената молитва на анафората. Не трябва да мислим, че благослови означава „прекръсти“, или нещо подобно! В еврейската и християнската култура да благословиш нещо, значи да благословиш преди всичко Бога. Така преди ядене благословението се произнасяло над хляба: „Благословен е Бог, Царят на вселената, произвеждащ хляб от земята“. Това е благодарение на Бога за даровете, които Той ни изпраща. В Евхаристията това е благодарение за Иисус, изпратен за нашето спасение, разпнат, възкръснал и идещ отново. Едно от най-древните християнски благословения над евхаристийните хляб и вино срещаме в ранно- християнския паметник „Дидахи“.

Преломи – приготвяне на Даровете за причастяване. И сега свещеникът преломява Тялото Христово, преди да се причасти и да пусне Тялото в Чашата с Христовата Кръв. И им подаде – причастяване на всички верни. Затова и се извършвало всичко предходно.

Трябва ли да поясняваме, че във всички тези действия, като се започне от приготвянето на хляба и виното, се предполага наличието на участници, а не на зрители? Нашето послушание към Христос е когато споделяме трапезата с Него. Именно тогава можем и да Го познаем, както Го познали Клеопа и неговият спътник в Емаус.

И ако се научим да Го познаваме в изучаването на Писанията и преломяването на хляба, няма да имаме нужда от други очаквания. Ние ще бъдем с Него. Царството се е приближило. То вече е сред нас.

Виж още

св. Никодим Светогорец св. Макарий Коринтски

ДУШЕПОЛЕЗНА КНИГА ЗА
ЧЕСТОТО ПРИЧАСТЯВАНЕ СЪС
СВЕТИТЕ ХРИСТОВИ ТАЙНИ

Всички права запазени. Не е разрешено публикуването
на тази книга или на части от нея под каквато и да било
форма без писменото разрешение на издателя.
© Маргарита Хаджипейкова
превод от сръбски
© Татяна Филева
редактор
рекламно издателска агенция #1
/дизайн, предпечат/
алианс принт
/печат/
ISBN 978-954-8957-13-7
bogonosci.bg
/издател/
София, 2013 г.

Книгата се издава с благословението на Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан.

Предговор от издателя

КНИГА МНОГО ДОБРА И ПОЛЕЗНА

В тази малка книжка истинският православен християнин ще открие голямата радост и стремеж към непрестанното единение с Христа – причастяването с Тялото и Кръвта на Спасителя. Тя е плод на сътрудничеството на двама забележителни светии, живели в Гърция през втората половина на XVIII и началото на XIX в. – Атонския монах Никодим и Коринтския митрополит Макарий. Също така те са съставители и издатели на една от най-известните книги за духовен живот в православния свят – “Добротолюбие”.
Благочестивият читател ще съумее да почувства в настоящата книга светоотеческия дух на Добротолюбието, толкова чужд на европейското човекопоклонство.
Въпреки първоначалното колебание, книгата на свети Никодим дочакала църковно одобрение и препоръка, като “много добра и полезна“.
В края на книгата поместваме и животоописанията на двамата автори.
През ХVIII в., след заселването си в манастира Дионисиат на Света Гора, в една келия в Карея св. Никодим се среща със св. Макарий, бивш Коринтски митрополит.
Последващото огромно книжовно дело на светеца е описано подробно в статията: “Значението на делото на свети Никодим Светогорец за съвременни я църковен живот” от архим. Емилиян (Казандзидис), отпечатана в bg-patriarshia.bg, където четем следното:
„…Макарий го приканва да се заеме с редакцията и издаването на „Добротолюбието“. Никодим, който сам жадува просвещаването на християните, пребиваващи под тъмата на робството, като покорно чедо под архиерейския благослов се заема с редакцията на ръкописите на „Добротолюбието“ и приготвя книгата за издаване. Освен това, той написва встъпление и кратки жития на всеки светия, чиито книги са включени в този сборник от светоотечески съчинения….
За труда му „За постоянното причастяване“, също поръчано му от св. Макарий, житиеписецът Евтимий отбелязва, че е било старателно редактирано и разширено, което също предполага сериозна авторска работа. Споменатите трудове са дадени на св. Никодим за подготовка за печат от св. Макарий, от който са и впоследствие отнесени за печат. …Ще последват и нови трудове.“

Нека споменем и още една статия – „Евхаристийното учение на св. Никодим Светогорец“ от доц. архим. Никодим Скретас, преведена в bg-patriarshia.bg, където за настоящата книга пише:
„…Дори и днес в събранията на вярващите негативното обръщане на ролите е очевидно. Вместо болшинството неприемащи светото Причастие поради някаква пречка или безразличие да се срамуват и смирено да търсят снизходителност от страна на братята в събранието за своето неучастие в евхаристийните Дарове, напълно нелогично се принуждават да изпитват трудности именно положилите усилие в подготовката и със страх Божий причастяващи се вярващи под понякога упрекващите и нетърпеливи погледи на неучастващите в евхаристийните Дарове и дочакващи, поради продължителността на причащението, окончателното приключване на светата Литургия.

Към светото Причастие, според мъдрия учител свети Никодим, не пристъпват само светиите, съвършените и безстрастните, но също така и полагащите усилие за освещаването си. Пречистите тайни не са някаква светска награда за святост и съвършенство, а сила на божественото изкачване в истинския живот към Бога.

Поставянето на пиедестал на въздържанието от често причастяване се намира също в проекцията на едно лицемерно откъм висотата на тайнството и в края на краищата лъжливо благочестие.

Ленивите и също така безразлични доводи на мнозина, че е достатъчно три пъти годишно причастяване, намират в лицето на свети Никодим и на отците неоисихасти крайни противници.
Дори и да се приеме, че честото причастяване не съставлява догмат на вярата, никой не може да пренебрегне факта, че постоянното пристъпване към евхристийно общение е Господня заповед….“

Св. Никодим Светогорец от самото начало се присъединява към коливадското движение1. Той винаги защитава позиции, изхождащи от дълбоката му почит към Преданието, както например и в спора за честото причастяване, но винаги проявява братска любов, получавайки божествено просветление.
Спорът за честотата на причастяването е важен и за нас, защото да се стремим към истинско духовно и литургично възраждане, по примера на светогорските монаси, означава да можем да разберем с какво трябва да започнем, а именно – с любов и съзнателно отношение към светоотеческото и богослужебно Предание, с желание и усилие да въплътим това Предание в живота си, независимо от трудностите. Бог винаги оправдава точно този избор.
Настоящият превод на български език е направен от сръбското издание – Св. Никодим Светогорац и св. Макарије Коринтски – „Душекорисна књига о честом причешћивању светим Христовим Тајнама», публикувано в: http://www.verujem.org

От издателите

                                
1 Коливади: от гр. дума „κόλλυβον“ (варено жито за помен); Става дума за богословско течение на Света Гора (XVIII – XIX в.), целящо завръщане към истинските корени на православното християнство и литургичната традиция на Църквата, както и за възраждане на отеческото предание. Повод за него станал именно опитът за промяна на деня, отреден за поменаване на покойниците (т. е. събота), бел. изд

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: ГЛАВА 3 – За това, че ако някой дълго отлага причастяването, причинява голяма вреда на себе си.

Няма коментари за "Нова книга"

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>