БОРБАТА СЪС СТРАСТИТЕ

881 0

Автор: о. Спиридон Скутис

Подготвил: Константин Константинов

Има страсти, които ни убиват… Нека не ги прегръщаме. Всъщност страстта се ражда, когато семето на добродетелта и дарбите е оставено некултивирано или замърсено. Тоест когато вместо да поливаме цветята на душата с водата на Христос, им даваме отрова. Това са ситуации, в които вътрешната динамика на човека, вместо да черпи живот от личността на Христос, влиза във връзка с дявола, така че всичко в нас опустява и се създават разломи, които ни водят към духовна смърт.

Невъзможно е човек да преодолее и излекува страстите без помощта на Бога. Той може да направи някои външни промени, но вътре в него жаждата на змията ще го разяжда непрекъснато. Борбата със страстите е битка със самите нас и с нашето минало и докато сме му дали право в нас, е толкова трудно, но не и невъзможно да победим звяра. Всички тези състояния се превръщат в навик, навикът навлиза в нас и вече ни побеждава. След това ще гледаме на страстта като на добродетел, постоянно ще я оправдаваме, ще ѝ даваме храна, докато ни наранява и „краде” вътрешните ни „оръжия”, за да не се борим с нея.

Много добър пример за това е пластилинът, с който си играехме като деца. Ако вземете парче бял пластилин и просто поставите друго парче черен пластилин върху него, премахването на черната част е лесно. Така белият цвят няма да се повреди. Но ако черното се смеси с бялото, то ще се превърне в нещо друго, в парче от друг цвят и сега премахването на черното ще бъде много трудна задача, а освен това бялото няма да е там, а ще е променено. Нека на мястото на белия пластилин поставим чистотата на кръщението, а на мястото на черната част — страстите, за които отваряме вратата на сърцето си и тогава те се превръщат в навик, а лечението става много трудно. Там, чрез светата изповед, ще бъде извършена подходящата операция с помощта на Бога и съдействието на човешкото произволение. На изповед отиваме, за да изпълним тъмнините си със светлина, а не за да ги оправдаем.

Страстта, която не е излекувана, е онова, с което не сме се борили, което не сме диагностицирали като нещо, което ни убива, което сме оставили да вършее в сърцето ни и да го заразява, за да може звярът да изгради своето царство на контрол в нас. Битката със страстите ни, за да ги излекуваме и променим, не може да стане само с човешки сили.

Човешката сила трябва да работи заедно с Божията помощ, в противен случай ще бъдем като вълна, която се разбива в скалите, и ще бъдем постоянно болни и духовно изтощени.

Дълбокото осъзнаване на нашата греховност и слабост ще ни отвори пътя да потърсим Божията помощ. Нека се борим, братя и сестри, докрай и да се надяваме на Божията милост, без оправдания и алибита, но с решителност.