Всекидневни истини

1070 0
istini

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

Никой не се избавя от „санкциите” на греха поради незнание. Никой не може да се позове на това, че не е знаел и да твърди, че е невинен. Защото този, който казва, че не знае, всъщност не само не приема своето невежество, но и доказва, че не иска да познае.

Можете да установите това във вашето всекидневие. Когато започнеш да говориш на хората за Евангелието, за словата на богоносните отци, мнозина отказват да слушат, отбягват тази тема, негодуват. Защо? Защото не искат да чуят и не искат да разберат. Защото, ако научат нещо, после ще трябва да го приложат в живота си. Така тяхната съвест бива изобличавана, техният разпътен живот и неразкаяност биват изобличавани. Съвременният човек не иска и да чуе за духовни въпроси, защото не желае да се промени.

Който казва „Не знаех”, признава, че не иска да познае. Който иска да познае православната вяра (не гносеологически, а за да напредне в Христа), сяда и изследва Божието слово. Но както вече казахме, незнанието се явява претекст за амнистиране на човешкото падение, разпътство, неразкаяност.

Какво не знаеш, човече? Че е нужно да водиш светотайнствен живот? Какво не си разбрал, ти, който се смяташ за християнин? Че св. Причастие е Тялото и Кръвта Христови и че можеш да се причастяваш единствено с благословението на духовния си отец? Ако не си го разбрал, тогава защо отиваш да се причастиш? Ако не го знаеш, защо го правиш? Ако не знаеш къде пристъпваш, защо пристъпваш? Понеже така ти казаха? Ако ти кажат да ядеш нечистотии, ще го направиш? Всъщност гледаш ли сериозно на вярата си? И изобщо вярваш ли? Ако не вярваш, твое право е, но не използвай Църквата Христова по начин, по който ти искаш и когато поискаш. Ако вярваш, научи в Кого вярваш.

Сред мнозинството християни съществува значително невежество относно фундаментални въпроси на православната вяра. Невежеството е неоправдано и показва, че омаловажаваш Бога, Който ти дава възможност да Го познаеш. Ти обаче Го отхвърляш. Предпочиташ да знаеш всичко, касаещо любимия ти футболен отбор и живота на любимия ти актьор или певец. Предпочиташ да стоиш с часове в интернет, да четеш клюки, да гледаш безсъдържателни снимки и видеа. Пълниш ума си с ненужни неща, които са не просто излишни, но и нечистоплътни. Всекидневно четеш хороскопи, но нито веднъж не взе в ръце Свещеното Писание. Отиваш обаче да се причастиш на Пасха, понеже не си ял месо на Разпети Петък.

Казваш, че нямаш време за духовни книги, нямаш време да научиш за твоя Бог, за твоята вяра, а от друга страна имаш време за театър и кино, за нощни скитания до сутринта.

Разбираш ли, човече, че флиртуваш с вечната гибел? Защото докато се отнасяш сериозно към всички въпроси на живота си, към вярата си се отнасяш много повърхностно.

Имаш време и възможности да научиш за Истината, но нямаш воля. И нямаш воля, защото ти харесва грехът, обичаш го. Нямаш воля, защото предпочиташ онова, което прави тълпата. Страхуваш се да ù се опълчиш, за да не те осмеят и принизят. Ала съществува ли по-голяма радост от това да те клеветят заради вярата ти в Христос, заради пълното ти посвещаване на твоя Господ и Бог, на единствения Спасител на душата ти?

Изследването на Божествените Писания е задължение не само на свещениците и монасите, но и на всеки вярващ, който държи да се нарича „православен християнин”. Естествено няма всички да станем богослови, но от друга страна е неприемливо да не познаваме догматите на Църквата.

Престани  да се преструваш, че не знаеш. Много добре знаеш какво трябва да направиш. На първо място трябва да се покаеш. Нужно е да намериш сили и да оставиш твоя грях, твоите страсти, злоба, неправда, капризност, плътскост. И е нужно да направиш това сега, а не после. Защото това „после” може и да не го доживееш, и горко ти тогава.

Сега ти се дава възможност да се покаеш правилно, да поставиш началото на покаянието. Сега ти се дава възможност да бъдеш научен от твоите духовни отци. Сега ти се дава възможност да изследваш Божието слово и да го въплътиш в живота си на дело без отстъпки.

Човекът, който иска да разбере и да живее Истината, може да го направи. Никой и нищо няма да му попречат. Стига да има желание и благо произволение, Бог няма да го остави.

За съжаление, повечето християни, макар и да имат възможности да се задълбочат в православната вяра, са безразлични към нея. И това безразличие ще бъде най-голямото им осъждане. Интересуват се от своето светско образование, професионално утвърждаване, политически пристрастия, любим футболен  отбор, любовни завоевания, външен вид, имущество. Ала им липсва интерес към спасението.

Чрез словата на богоносните отци Църквата ни е дала отговорите на всички въпроси, касаещи не само вярата ни, но и всекидневния ни живот. Ние отказваме да ги узнаем, защото те не са ни удобни. И ако случайно научим позицията на Църквата по даден въпрос и тя не ни допадне, я наричаме ретроградна и консервативна в опит да амнистираме греха си и да се самоизтъкнем като невинни и правилно мислещи.