Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов
Не знам дали някого си го почувствал. Да се е случило нещо в живота ти, да си изпаднал в меланхолия, вече да нямаш желание да живееш, да не искаш с никого да говориш, да виждаш живота като смърт и радостта като лъжа, любовта като измама и мира като измамен сън.
Сърцето ти да се изпълва с мрак, очите ти със сълзи, умът ти със зли помисли. И да вярваш, че нищо не може да направи нещата по-добри. Нищо и никой…
Именно тогава, когато се оттеглиш от всякаква светска надежда, от всякаква човешка утеха, се осмели да коленичиш пред Бога без нищо да Му казваш. Никакво обяснение не е нужно, няма място за думи в тази молитва, в този момент.
Твоето мълчание, твоята сълза, твоето наранено сърце ще говорят на Бога.
Да знаеш, че колкото и непоносима да е болката, колкото и сурови да са събитията, колкото и интензивен да е конфликтът, колкото и да си загубил доброто настроение в живота си, Бог винаги те очаква. Очаква те без ропот, без претенции, без злоба, без наказания. Очаква те, за да те утеши, да те умири, да ти даде утеха.
Колкото и непоносимо да се чувстваш, колкото и всичко да изглежда непоносимо, не се оттегляй. Обърни се към Бога, Който вижда и познава дълбините на сърцето ти, Който вижда болката ти, раните ти.
Само Бог ни познава. Затова и само Той може реално да ни помогне в такива случаи. Да ни помогне да стъпим отново на нозете си, да възкръснем от гроба на депресията и мрака, да се разгори сърцето ни и да се озовем във веселието на радостта, на светлината, на мира, на безопасността, на спасението.
***
Придобий смирен дух и ще се спасиш. Раят е пълен със смирени хора, не с безгрешни. Защото само Господ е безгрешен. Останалите — грешници и несъвършени, болни и уязвими — живеем в страсти и грехове.
Затова „билетът” за Рая няма да го намериш в съвършенството, защото то не може да се постигне; ще го намериш в смирението и простотата.
Светостта се ражда в сърца, които нямат за цел изтъкването и славата, нито своето нравствено усъвършенстване или постигането на някакви добродетели (като индивидуални постижения), а имат за цел Христос и ближния. Всички вършим грехове, всички имаме някакви страсти.
Въпросът е да имаме смирение, така че най-малкото да не се занимаваме с живота на другите и да ги осъждаме, а да гледаме нашата „гърбина” и виждайки и признавайки нашите недостатъци, да доближаваме ближните си с милост и снизхождение, с простота и любов.
Въпросът е да имаме смирение, за да доближаваме Бога с чувство на уважение и дълг, а не с високомерие и самохвалство. Бог нищо не ни дължи. Ние дължим всичко на Него. Колкото и „добродетели” да имаме, колкото и аскетически битки да сме спечелили, отново сме Му длъжници. Бог няма нужда от нас, нито от нашите добродетели, нито от постите ни, нито от молитвите ни. Ние имаме нужда от Бога и правим всичко като отговор на Неговата любов.
Да придобием смирение. Което означава да се уподобяваме на Христос, Който е пример за нашия живот, Който ни каза ясно: „Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце” (Мат. 11:29).
Има много примки в духовния живот и навярно най-голямата е да мислим, че сме преодолели успешно всички примки.
