Нищо не е наше, а всичко е Божие

662 0

Автор: архим. Варнава Янку
Превод: Константин Константинов

Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас Божий дар е; не е от дела, за да не би някой да се похвали (Еф. 2:8)

Първият ни грях е, че не се доверяваме на Божията любов, страхуваме се от Бога, чувстваме вина и ужас и не Го доближаваме. Св. ап. Павел реално ни казва, че не се спасяваме чрез нашите дела, а чрез богатството на Божията милост и любов и чрез вярата, което означава, че се доверяваме на Божията любов, оставяме се  на Божията милост и се освобождаваме.

Не се спасяваме чрез нашата сила и чрез нашите дела, а чрез Божията благодат. Но за да може тя да подейства, е нужно да повярваме, да се съсредоточим, да се отдадем, да се оставим в нейните ръце. Това е една ос на духовния живот, една централна ос, не е онова състояние, при което се надпреварваме да постигнем нещо, а състояние, при което намираме начин да се свържем с Бога. Сам Бог  ни дава този начин — чрез Неговата милост и любов. И на практика това води до нещо друго. Както подчертава св. ап. Павел, за да не се хвалим и да не се възгордеем. Да не мислим, че сме някои, а да можем да сме братолюбиви, защото, ако повярваме, че сме някои, това веднага ще ни доведе до дистанциране от  нашия брат, до състояние на превъзходство. Когато обаче осъзнавам, че нищо не мога да направя, от нищо не мога да се освободя, нищо не може да изпълни живота ми що се касае до моето аз, само Бог ме изпълва, тогава придобивам вътрешна свобода и нищо не ме засяга и не ми пречи, и чувствам, че всеки човек е част от Бога. Тогава не изпитвам страх, а се оставям на Божията милост. Това е същността на духовния живот — да вкусим и да осъзнаем богатството на Божията благодат, да знаем, че нищо не е наше, а всичко е Божие, че  Бог прави каквото иска,  какъвто поврат Той иска и това е по Неговата воля. По този начин не се тревожим какво ще стане, не чувстваме тревога дали ще се спасим, а имаме само една грижа — да търсим всекидневно присъствието на Христос, да търсим всекидневно преживяването на Божията любов и по този начин да имаме една друга перспектива на живот, едно друго откриване. Това ни предлага Църквата — да имаме съзнанието, че или ще изберем пътя на нашата тревога, на нашия избор, при който ние определяме себе си, или ще се оставим напълно на Бога, съзнавайки, че добрите дела не са предпоставка за нашето спасение, а плод от Божията благодат и преживяването на Бога. Тоест вкусваме Христос, Христос става празненство в живота ми, става съдържание на живота ми, и тогава земята от само себе си дава плод, от сърцето ми излиза дух на благост, който не е мой, а на Бога. Следователно  смисълът на цялата аскеза е да се отречем от своите помисли, вини и страхове и  във всеки един момент да помним Христос и да Го оставим да направи каквото иска чрез нас, защото нищо не е наше. По този начин придобиваме невероятна свобода, ставаме Божии чеда и нищо не ни тревожи. Обичаме всеки човек, не искаме злото на никого и знаем, че всяко добро е Негово, а не наше …