Автор: дякон Ангел Вангелов
Великият пост започна. Постът е интересно време. От една страна, това е време, в което да погледнем вътре в себе си, а от друга страна, време, в което да задоволим своите религиозни потребности и чувствени възприятия. Как ще прекараме поста, какво ще ни донесе той, какви чувства ще създаде в нас зависи от правилното му възприемане и разбиране.
Това ме накара да споделя някои мои мисли по въпроса.
Често чуваме, че постът е път. Както всяко клише, така и това ние не подлагаме на анализ. Да, път е, но към какво води той? Сигурно сте чували изразите: „Този само скитосва, този е пътник” и т.н. Искам да кажа, че да си на пътя и да вървиш по него невинаги е полезно и достатъчно. Ако нямаш посока, а само се шляеш, това даже е и опасно. Мисля, че същото е и с поста — ние сме в него, спазваме го, но не си даваме сметка къде ни води, дали изобщо искаме да вървим в правилната посока, или е достатъчно само да сме на него и в него. Забелязвам едно явление, подобно на това, което Христос е видял в почитането на съботата. Сякаш постът е станал по-важен от целта, за която е предназначен, или ако трябва да перифразирам думите на Евангелието — Църквата ли е за поста или поста за Църквата? Като под „църква” разбираме всички хора, които се спасяват в името на Христа.
От една страна, ние знаем, че за чистия всичко е чисто, знаем, че немощният във вярата яде зеленчук, знаем, че когато Младоженецът е с нас, нямаме нужда от пост. От друга страна, Църквата ни подканя да постим и особено в периода на Великия пост, тази покана е много силна. Цялото делнично богослужение е пропито от поста.
За да разберем този на пръв поглед сблъсък, както и идеята на поста, ще е добре да се върнем назад в историята на Църквата и да се опитаме да разберем защо св. отци са определили пост и какви смисли са вложили в него.
Великият пост е един от най-древните, като изключим този в сряда и петък. Съществувала е традиция преди Господските празници да има еднодневен пост. Постът преди Пасха е най-дълъг, като отците са отредили през него да се извършва катехизирането на желаещите да станат християни. В този период паралелно с въздържането от храна оглашените са били запознавани и с истините на християнството. Затова в този период четивата са изпълнени с педагогически смисъл, особено апостолските четива, които са взети от Посланието до Евреи, което е най-обширното и дава цялостен поглед върху Божието домостроителство (идеята за спасението на човека), като започва с образи от Стария Завет, които стават реалност в Новия Завет чрез Христос. Понеже запознаването с християнството не е просто учение, а вяра и живот, освен грижите за ума, Църквата е отредила и въздържане от храна, като възпитателен елемент за тялото, който има смисъл само ако води към крайната цел — кръщение в Христовата смърт и влизане в Неговата Църква, живееща в Неговото Възкресение и очакваща Неговото второ идване. На Пасха, по време на литургията се е извършвало кръщението на новите членове на Църквата и първото им причастяване с Тялото и Кръвта Христови. Те са влизали като живителна сила в тялото на Църквата и са показвали на дело, че тя побеждава смъртта, побеждава гоненията, побеждава злобата на този свят. Затова те са се подготвяли през целия пост, запознавали са се с тайните на християнството, живеели са ги на дело, кръщавали са се и са побеждавали света чрез общението си с Бог, благодарение на Когото имаме надежда за живот вечен още тук, на земята.
Това е едната гледна точка, която исках да споделя. Другата е за това как постим — какво е за нас храната и как влияе на живота ни.
Може да се каже, че първият човек Адам е постил в рая, защото Бог му е казал да не яде от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Бог ни е създал като венец на творението, вдъхнал ни е от Своето дихание, като ни е поставил да управляваме всичко и ни е призовал да се развиваме, за да се издигнем до нашия Творец и да станем богове по благодат. Бог обаче иска от нас послушание и смирение, иска творението да познава своя Творец. Мисля, че затова Той е поставил Адам в пост. Как сатаната изкушил Адам? Яж и ще имаш живот в себе си. Яж и ще станеш бог. Яж и няма да имаш нужда от Твореца. Адам помислил, че ако яде, ще придобие живота и ще може сам да дава живот, ще стане равен на Бога. Помислил, че животът е в храната. Отплатата за тази заблуда е ясна — тление и смърт. Храната, която си мислим, че ни дава живот, всъщност ни дава смърт, тя ни дава само моментна енергия и сили да вървим към края. Истинският живот не е в храната, а в Бога, защото само Творецът има живот в Себе Си.
С идването на Христос и победата Му над смъртта, ние имаме и друга храна, която наистина дава живот — Тялото и Кръвта Христови, които получаваме на св. Литургия и които ядем с надеждата, че ще ни отведат там, където е бил Адам преди да яде от ябълката.
Мисля, че една от идеите на поста и въздържанието е да ни накарат да разберем, че храната наистина не дава живот. Не казвам да спрем да се храним и да приемаме само евхаристийните дарове, а да приемаме храната с идеята, че тя е Божие творение, което ни е дарено, за да разберем, че животът е в Твореца, а не в творението, и да ядем с благодарност.
В този ред на мисли: пост ли е, ако изядеш четири купи боб и половин хляб, защото си подивял от глад? Нарушаваш ли поста, ако изядеш една пържола с благодарност, че Бог не те е забравил и ти дава начин да оцелееш до Неговото второ идване?
Ще се върна на изкушението на Адам. Как сатаната се опита да изкуши Христос в пустинята? С какво започна? Когато Христос вече огладня, той Му се яви и Му каза да превърне камъните в хляб и да яде. И какво отговори Новият Адам — че не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово Божие.
Църквата в своята история никога не се е водила от устави, заповеди, правила и разпоредби, а от идеята да спаси и последната човешка душа с любов и подкрепа. Христос не ни е казал да постим, за да се спасим, а да дадем вода на брата си, да го посетим в болницата и в затвора, да проявим любов към него. Това не значи да зачеркнем поста, но мисля, че за да има полза от него, трябва да го изпълним с правилните смисли, за да не се окаже, че не само ние не влизаме в царството Божие, но и на тези, които искат да влязат, пречим.
Лек и спасителен пост!
