Автор: Зоран Калев
“И се затече Исав насреща му, прегърна го, хвърли се на шията му и го целува; и плакаха (двамата).” (Бит. 33: 4)
Може ли лошото да стане добро?
“Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата му.” (Лук. 6: 45), ала често промяната на лошото не изглежда истинска, често се случва дори вярата в Бога да не може да ни убеди, че човекът срещу нас не лъже. Една чудна промяна, която изисква смелост, за да бъде осъзната – това е срещата на двамата братя Исав и Иаков.
Като първороден син на Исаак, Исав също получава Божиите обещания, но се превръща в един червен от злоба човек по прякор Едом, обагрен като червената леща, заради която той продава на Иаков даденото му от Бога – първородството. Но въпреки че Исав се зарича да отмъсти на брат си (Бит. 27: 41) и прекарва повече от трийсет години в омраза, той се помирява с Иаков като го прегръща и целува (Бит. 33: 4). Еврейските ръкописи придават голямо внимание на този момент – над думата “целуна” има поставени точки. Това показва че случката е “много странна”. Но защо?
През погледа на Иаков, Исав е както страшилище, така и брат, чието умилостивение той иска да спечели като изпрати дарове за него (Бит. 32: 20). Исав се придвижва с антураж от четиристотин мъже и това няма как де не тревожи Иаков, но преди да срещне своя изменил се брат, той самият изживява промяна. След борбата с ангела Господен, Иаков получава ново име – Израил. Иаков преди това моли Господа да го избави от отмъщението на Исав (Бит. 32:11).
Иаков никога не отрича едно кардинално правило – че е недостоен за милостите на Бога към него. Но дали е кардинално правило, че Исав мрази Иаков?
Ето, когато Иаков се покланя седем пъти до земята, молейки се той и семейството му да останат живи, Исав се приближава с тичане! Същият човек, който преди ожесточено го е преследвал, сега изгаря от обич към него! Нищо разказано в Писанието по-нататък не намеква, че целувката е престорена. Лошото наистина е станало добро. Иаков може да каже, че в лицето на брат си Исав, той е видял “Божието лице” (Бит. 33: 10) така, както предишната нощ е получил откровение от Бога чрез ангела при мястото, наречено Пенуел.
Братя и сестри, ако си спомним за онова, което ни е заръчал Господ Иисус Христос – “да имаме любов помежду си” (Йоан 13: 35), тогава няма да избягаме от целувката на Исав. “Много е странно”, когато лошият изведнъж се промени и иска да ни доближи отново. Това обаче е най-истинският начин, по-който Бог ни възлюбва – чрез лицето на ближния. Нека се помолим да имаме тази Божествена любов в самите нас, да имаме повече сили, за да приемаме всяка добра дума, всяка милувка, прегръдка и целувка – без значение какъв е бил човекът преди това!
