ЧИСТОТО НЕБЕ НА СЪРЦЕТО

854 0

Автор: архимандрит Варнава Янку

Превод: Константин Константинов

Често нашите отци, за да направят по-понятен духовния смисъл на Христовите думи, използват картини, обикновено взети от природата. За да разберем и ние по-добре какво означава чистото сърце, което Господ облажава, нека разгледаме два примера от всекидневния ни живот.

Както подготвяме земята, за да я обработим, или както пречистваме златото, подобен е и процесът на очистване на сърцето ни.

Преди земеделецът да засее необработената нива първо разорава твърдата почва, отстранявайки тръните и плевелите. След това вали дъжд, духат ветрове, слънцето стопля почвата и лека-полека семената поникват, нарастват, разцъфтяват и дават плод. От подобен предварителен труд се нуждае и сърцето ни, което стана кораво, нечисто и тъмно от действията на страстите и на лукавите духове.  С прилагането на Божиите заповеди като с  рало разбиваме неговата твърдост и отстраняваме злобата и нечистотата на пороците. Но за да даде Божието слово плод в нас, е необходимо действието на Светия Дух. „Дойди и се всели в нас,  и ни очисти от всяка сквернота“ се молим всекидневно.  Светият Дух напоява и укрепява дълбините на сърцето ни. Просветлява и разрушава нашия мрак. Стопля нашето ледено и безчувствено сърце. Размеква нашето коравосърдечие. Прави сърцето ни чисто и бляскаво, „добра земя“, богато на добродетели, способно да види Бога, подходящо за царството небесно!

Когато работниците в златната мина добиват златото от земята, то до такава степен е примесено с кал, че едва се различават малки частици. За да отстранят пръстта, те първо го мият обилно с чиста вода. След това го поставят в пещ, при много висока температура, докато се стопи и  от него се отдели всяка нечистота.  Това чисто злато е готово да приеме върху себе си отпечатъка на някой лик, да украси скъпоценни предмети или да бъде съхранено в специална хазна. Подобен процес следваме при очистването на сърцето ни, потопено в греха и общуващо с нечистите лукави духове.  С водата на Кръщението се отстранява калта на порока и сърцето приема печата на дара на Светия Дух. Бива изпитвано „седмократно“ в пещта на живота и лека-полека отхвърля всяка следа от  егоцентрична нечистота, която се гнезди в неговите дълбини. Тогава сърцето ни блести от чистота и върху него се откроява образът на Царя Христос. Весели се всекидневно, защото живее тук и сега царството небесно!

Св. Григорий Нисийски коментира това блаженство и  има много оригинален и интересен тълкувателен подход: „Какво означават думите „защото те ще видят Бога“? Съгласно библейското значение,  да видиш Бога означава да Го имаш. Защото този, който е видял Бога, е придобил безкрайния живот, вечното нетление, безсмъртното блаженство, нескончаемото веселие, истинската светлина, непристъпната слава, постоянна радост, обещанието за блаженството. На мен свят ми се завива, когато мисля за чистотата на сърцето. Защото се касае за нещо  по-горе  от нашата природа. Виждането на лицето на Бога е невъзможно. В Стария Завет Сам Бог уверил пророка Моисей: „Лицето Ми не можеш видя, защото не може човек да Ме види и да остане жив“ (Изх. 33:20). В Новия Завет това  утвърждава както евангелист Йоан, когато пише „Бога никой никога не е видял“ (Иоан. 1:18), така и ап. Павел, казвайки: „…Когото никой от човеците не е видял, нито може да види“ (1 Тим. 6:16).

Божията същност е необхватна в своята същина, понеже е непристъпна и недостъпна за всяка духовна и сетивна твар, за Ангелите и хората. „О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога? Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!“ (Римл. 11:33). Не е възможно с човешки силогизми да стигнем до познанието на нетварния Бог. Никой от предишните добродетелни мъже не е могъл да ни открие по  понятен начин познанието на божествената същност, защото  то е  над всяко познание“ (Беседа 6 върху блаженствата).

Нашето честно вътрешно занимание с търсенето на богопознанието, макар и да е непонятно за нас, свидетелства за нашата дълбочина и истина.  Това вече е една победа над светското мъдруване, което ни държи пленени на земята.  Защото земята като магнит ни влече към материалните и всекидневните неща, с които изтляваме, умираме, заличаваме се. Първото нещо, което трябва да направим, е да видим в нас дали сме поставили като цел на живота познанието на Божията истина, дали ни интересува търсенето на абсолютното, дали ни движи копнежът по Бога.

Някога анархистите пишеха по стените на университета „Искаме всичко! Не даваме  нищо!“. Копнежът за абсолютното и неограниченото, копнежът за Бога, трябва да стане нашата наслада. Чрез всекидневното търсене на Бога ще открием нашето лице, ще се насладим на нашата свобода, която ще ни доведе до чистота.

„Невидимият и Неописуемият бива виждан и става понятен за човека по много начини“, казва св. Григорий. „Ако с умозрителния ум наблюдаваме мъдростта, която се открива чрез тварите, можем да видим Онзи, Който „всичко премъдро е сътворил“. Защото така става и с човешките творби. Майсторът се открива чрез своите творби, тъй като върху тях е възложил своето изкуство“.

Наблюдавайки реда и мъдростта на творението, не можем да стигнем до пълно разбиране на Бога; можем обаче да разпознаем сред тварите мъдростта, промисъла и присъствието на Бога. Бог става видим не по Неговата напълно невидима и непричастна природа, а чрез Неговите нетварни енергии, които поддържат всички твари.

Св. Григорий гради по-нататък своето богословско слово, навлизайки в същността на темата: „Смисълът на това блаженство няма за цел само разбирането  на мъдростта и силата на Бога. Това биха могли да го разберат и мъдреците на света чрез наблюдаването на хармоничното устройство на вселената.  Гениалността на това блаженство е друга. Виждането на Бога е нещо друго. Например едно от най-ценните блага на човешкия живот е здравето. Но блаженството не означава да знаеш определението за здраве, а да живееш със здраве. Каква полза да възхваляваш здравето, в същия момент, в който се храниш с отрови, рушиш здравето си и страдаш от болести? Същото важи и за блаженството. Въпросът не е да знаеш просто нещо за Бога, а да имаш Бога в сърцето си“.

Не е достатъчно да виждаме  мъдростта на Бога в творението и да Му се дивим; желаем да имаме в сърцето си самия Бог като обитател. Някои „любители на природата“ се кланят на творението, а не Твореца. Считат, че е достатъчно да излязат сред природата, да видят залеза, да се полюбуват на красотата и величието на творенията. Абсолютизират и обожествяват природата. Не разбират, че любуването на природата е предизвикателство и покана към търсенето на първообраза на образа, към търсенето на Създателя. Не притежават духовни сензори и богоразумен ум, за да проследят зад видимите неща невидимото Слово, да чуят „логосите на съществата“, които ни отправя всяка твар. Не се навеждат дълбоко в сърцето си, не копнеят да Го срещнат там лично и да развият любяща връзка с Него.   Не понасят безмълвието и мълчанието на Бога. Не рискуват  разговор лице в лице пред Бога.  Нещо подобно изисква събличането от егото и предаването на Твореца на света.

Съществуват интелектуалци, които се изчерпват в схоластичното теоретично изследване на божественото. Достатъчно ли е това занимание за развиването на лична връзка с Бога? Господ ни дава отговора: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“. Цел на духовния живот е да намерим сърцето си! Аскезата на вътрешната чистота. Същност, средоточие, цел е виждането на Бога. Бог да стане видим в нашия живот. Безсмислено е дали ще станем по-добри или по-лоши, дали ще станем успели или неуспели. Единствената цел е виждането на Бога!

Какво означава „виждане на Бога“? Св. Григорий го обяснява ясно „Виждането на Бога е единение с Него“! Но как става единението с Бога? Единението с Възлюбения е преплетено с очистването на сърцето от страстите чрез пазенето на заповедите Му. Постига се чрез приемането на волята Му в живота ми, съгласието и сприятеляването с Него.  Не можем да сме съединени, когато имаме разногласия. Истинското познание и единство съществува в съгласието, в общото слово. Не мога да се противопоставям, да презирам Божието слово и да казвам, че искам Бога, че съм съединен с Бога.

След това св. Григорий се позовава на Христовото слово. „Царството Божие вътре във вас е“ (Лук. 17:21). И казва: „който очиства сърцето си от прилепването към природата и от всяко страстно разположение към вещите, той ще види образа на божествената природа сред собствената си красота“. Чрез очистването човекът става красив, става чисто отражение на божествената красота! „Сякаш Господ ни казва: „Вие, които искате да видите истинското благо, не се отчайвате от вашето безсилие да се насладите на това, което копнеете, тъй като божественото великолепие е нетълкуваемо и красотата неописуема. Мярата за разбирането на Бога се намира в нас“.  Творецът от мига на сътворението е дарил на природата ни това благо. Отпечатал е в човека подобията на благата на собствената Си природа. Отпечатал ги е като върху восък, с изкуството на ваятел. Поставил е върху душата божествения печат. Но когато порокът се наместил до богообразните ни черти, той е обезсилил благото. Ако обаче измием  чрез старателен живот насъбраната сквернота на сърцето ни, боголиката красота ще заблести отново върху нас.  Когато отхвърлим чрез аскезата отровната нечистота, която чрез вируса на дявола е възседнала върху нашия лик, ще приемем отново подобието на първообраза и ще станем отново благи. Защото това, което се уподобява на благото,  непременно и то самото е благо.“

Сърцето на благия човек е меко като восък. Както слънцето стопля и размеква лесно восъка и след това можем да отпечатаме върху него каквото очертание и лик и да поискаме, така и чистото сърце става еластично, възприемчиво за божествените енергии, които отпечатват върху него неизличимо техните боговидни черти. Но сърцето на лукавия човек прилича на глина, която слънцето изсушава и  втвърдява.  Същото слънце, съобразно материала, върху който попада, действа  противоположно; восъка размеква, а глината изсушава. Същото става и с действието на благодатта и на дълготърпението на Бога в душите на човеците. Тези, които обичат Бога, извличат полза от всяко едно нещо и всичко се претворява в благословение. „При това знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро“ (Римл. 8:28). Те постоянно преуспяват. Тяхното чисто сърце дава стократен плод на словото Божие, блести от божествената светлина. Напротив, хората, чието сърце е пълно с лукави помисли, приличат на глина. Втвърдяват се и се обезобразяват все повече, заличавайки всяка следа на скритата в тях божествена красота.

Св. Григорий дава и една друга картина, взета от природата. „Не е лесно за човешките очи да гледат слънцето директно на небето. Въпреки това, дори когато го гледаме в огледало, го виждаме със същия блясък! Същото става и когато нямаме необходимата сила да разберем по пряк начин Божествената светлина, а прибягваме към благодатта на образа, който е отпечатан изначално в нас.  Тъй като Бог е чистота, безстрастие и отчуждаване от всяко зло,  ако тези черти съществуват в  нас, тогава Самият Бог се намира със сигурност в нас. Когато мисълта ни е неопетнена от порока,  свободна от страсти и отделена от всяка сквернота, ние сме блажени, тъй като сме чисти. С остротата на зрението виждаме тогава върху чистото небе на сърцето онези неща, които за нечистите са невидими. Защото чистотата, освещението и простотата на сърцето са светообразни отблясъци на божествената природа, чрез които Бог, „като през огледало“ става видим за човека“.

Нека видим понятието за сърцето в еврейската, а след това и в християнската традиция, и защо то заема толкова централно място в духовния живот. Както плътското сърце е средоточие на тялото ни, така и „дълбокото сърце“ изразява средоточието на нашето битие. Нашето поведение се формира от състоянието на сърцето ни. В покайния псалом се молим „сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене“ (Пс. 50:12). Сърцето е мястото на явяването на Светия Дух . „А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче!“ (Гал. 4:6). Именно Светият Дух обновява сърцето ни.  Бог го е обещал. „Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам; ще взема из вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът“ (Йез. 36:26). Не можем да възлюбим Бога, ако сърцето ни не се очисти. И очистването на сърцето се извършва от Светия Дух. Той ни освобождава от плена в користта и тлението, дарява ни благостта, прямотата, чистотата.

Чист е откритият, свободният, празният. За да стане човек чист, трябва да отхвърли с много труд всички пречки и прегради, да опразни място, за да може Бог да влезе. При все това чистотата на сърцето не означава само отхвърляне на всяко излишно нещо, а и отказ от нещата, които стесняват хоризонта и духовния ни поглед, от нещата, които ни разстройват и ни затварят в аз-а, и от нещата, които помрачават душата ни и не ни оставят да сме открити пред Него. Всичко това е благоукрасяване на пространството, за да стане сърцето ни чисто и непорочно, готово да вмести и в него да почива Иисус Христос.

Чистотата на сърцето е резултат от всекидневното прилагане на Божието слово в живота ни, което се изразява чрез заповедите Му. Божието слово иска да се съединим с Него. Божието слово е Неговата любов да се спаси всеки човек. Божието слово става спасение за целия свят. Божието слово е слово на жертва и любов. Слово на смирение, на връзка, на единство. Потъпкваме това слово, когато го отхвърляме. Когато пренебрегваме перспективата на връзката ни с Бога и живеем автономно само за себе си, обожествяваме нашето его и задоволяваме нашата индивидуална самодостатъчност.