>проповед на Томина неделя
Автор: Йеромонах Симеон (Томачински)
Превод: Татяна Филева
Източник: www.pravmir.ru
Често нас, православните християни, ни упрекват в това, че „вярваме сляпо” на всичко, за което се говори в Евангелието. Но ето днес, в първата неделя след Пасха, ние честваме паметта на апостола, когото понякога наричат родоначалник на съмненията, на колебанията във вярата. Има и такъв обичаен израз – „Тома неверни”. Но нека да погледнем действително ли апостол Тома е бил „баща на критическия реализъм” и истина ли е, че неговата вяра е била по-слаба, отколкото вярата на другите апостоли.
През тези дни на Светлата седмица ние много пъти слушахме разказа на четиримата Евангелисти за събитията на Възкресение Христово. И ето какво казва например апостол Марко:
Възкръсналият Христос вече се е явил на Мария Магдалина и на другите жени-мироносици. Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал (Марк. 16:10-14).
Апостолите не могли да повярват в това невероятно събитие – възкресението от мъртвите, макар че Христос многократно им предсказвал за това. И сега Той ги смъмрил за неверието и жестокосърдието им.
А ето какво пише апостол Лука: Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам! Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух; но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви? Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам. И като рече това, показа им ръцете и нозете. А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха. Той им рече: имате ли тук нещо за ядене? Те Му дадоха късче печена риба и вощен мед. И като взе, яде пред тях (Лук. 24:36-43).
Дори след като видели Спасителя и се докоснали до ръцете и нозете Му, апостолите не могли да повярват докрай. На Христос се наложило да яде риба и мед пред очите им, за да ги убеди: да, това невероятно събитие действително е станало!
А какво да кажем за апостол Тома, който казал: Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам? Той, като видял Възкръсналия Христос, както разказва апостол Иоан, не започнал да изпитва и да се съмнява в нищо, а веднага казал: Господ мой и Бог мой! (Иоан. 20:24-29). Веднага повярвал.
И това не е удивително, защото апостол Тома и преди е проявявал пълна преданост към Господа. Така, когато Христос говорел за Своето намерение да отиде на опасна проповед, Тома казал на другите апостоли: Да идем и ние да умрем с Него (Иоан. 11:16).
И впоследствие той засвидетелствал своята любов към Бога с много трудове на проповедта и с мъченическа смърт. Както казва свети Иоан Златоуст, апостол Тома проповядвал предимно на „свирепите, диви и кръвожадни народи”. Това били главно различни азиатски народи, например персите. Тоест той имал най-трудната и опасна мисия.
В частност апостол Тома се смята за основател на църквата в Индия. Тук, заради обръщането в Христа на жената и сина на индийския цар, той бил прободен с копия. Когато през 1500 г. португалците за пръв път доплували до бреговете на Индия, те намерили в Малипур селище на християни, които казвали, че са приели вярата от апостол Тома. Още в края на ХVІІІ век този град се наричал градът на апостол Тома.
Така ние виждаме, че вярата на апостол Тома била много силна и дори по-голяма, отколкото у много други апостоли. Просто самото събитие Възкресение Христово е толкова невероятно, толкова радостно, то толкова преобразява света, че дори било страшно да се повярва в него, да се повярва, че това е истина, че такова щастие е възможно в този свят?
Ние помним, че когато апостол Павел проповядвал в Атина, философите и всички жители го слушали с интерес, но още щом стигнал до възкресението на мъртвите, те казали: Друг път щем те послуша за това (Деян. 17:32). Тоест априори за тях това било неосъществима мечка. Но тези, които почувствали Бога, които Го видели не с очите си, а в сърцето си – те повярвали в Него.
В нашето лукаво време примерът на апостол Тома има немалко значение за нас – защото не бива да бъдем лековерни и податливи на всякакъв вид чудесни явления. Нали, както се казва в Евангелието, ще се появят лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните (Марк. 13:22). Не бива да мислим, че вярата е сляпо поклонение, че трябва само да отключим разума, да не разсъждаваме, да не се съмняваме. Напротив, първата заповед е възлюби Господа, Бога твоего, (…) с всичкия си разум (Мат. 22:37). Не трябва да отключваме разума, нито да се страхуваме от въпросите, а честно да търсим истината. Както казва Достоевски, „моята осана премина през горнилото на съмненията”.
За нас не е страшно да поставяме въпроси, не е страшно да гледаме критично на себе си и на заобикалящата действителност, не е страшно да живеем. Не е страшно, защото ние знаем – вече не от книгите, не от разказите на другите, а от опита на своето сърце знаем тази велика и всепобеждаваща истина: Христос възкръсна!
