ВЕЧНИЯТ ГРАДИНАР

520 0

Автор: о. Спиридон Василакос

Превод: Константин Константинов

Създателят засадил в пръстта Своето дихание. И пръстта оживяла. В останалата пръст засадил дървета и растения, за да се изпълнят с красота сетивата на Неговото създание. Но дошъл грехът и превърнал красивото в грозно.  В най-хубавия момент, пладне, Адам — градината с все още необработени дарове — се увлякъл. Отрекъл се от Насадителя и се поклонил на своето аз от пръст. Каква трагедия! Пръстта поискала да господства над пръстта.  Градината опустяла.

Нейните обитатели станали бежанци. Жадували за Обетованата земя. Вярвали, че отново ще създадат градината, която изгубили. Опитали се да създадат оазиси, но скоро ги изоставили, осъзнавайки, че са положили основите на още едно гробище. Онези, които поискали да създадат градини на насладата, разбрали, че техните вътрешни градини са изпълнени със страдание. Колко пророци и праведници плакали върху разрушените градини!

Сред сушата процъфтяла една градина. Тя била разорана дълбоко от Божията воля и напоена с жива вода. Това е духовната градина на света Богородица. В нейната плодородна почва слязъл Насадителят.

Можеш също да Го видиш и в градини, които копнеят за Него, които отхвърлят своите тръни, които изпитват болка и жадуват за спасение.

Следваш Го в Гетсиманската градина, там, където разкрива Своята вътрешна борба за спасението на човека. И в градина го погребват. Той отново влиза в пръстта, както тогава, когато в една друга градина влязъл  в пръстта и ѝ дал живот.

Идва Мария Магдалина. Знае, че ще срещне пръст, примесена със смърт. Тук до нея достига плачът на Ева, която в една друга градина някога загубила Живота. Плачът на Мария става ужас и изумление. Гробът е отворен. Мъртвецът Го няма. Белезите на смъртта са изчезнали. Тогава Мария  тръгва  натам, където има движение и живот. Така е създаден човекът — да тича към живота. Това е градинарят, мисли си тя. Мария не греши — Градинар е. Вечният Градинар. Този, Който е засадил онова, което съществува в нас и около нас. Пръстта се среща с Живота. И мисли, че с едно движение ще завоюва Живота.

„Не Ме докосвай”, прозвучават думите Му.  Не тежки думи, както онези, които някога прозвучали по пладне, а благи и топлещи думи. „Върви при Моите ученици. Кажи им за смъртта на смъртта и остани там. Там се ражда Църквата, Моето Тяло. Там, в тази Градина на Светия Дух ще Ме докоснеш. Там вътре ще закопнееш за една друга градина, Моето царство.”