Автор: свещ. Леонид Кудрячов
Източник: www.pravoslavie.ru
Превод: Татяна Филева
За особено внимателния и прекалено сериозен читател ще направя следната уговорка: аз не се опитвам съзнателно да науча някого на бездуховно възпитание на децата. А и срещат ли се християнски семейства, поставящи си такава цел? Само псевдохристиянски семейства, в които родителите кръщават своите деца „за късмет” и „против уроки”, а нормалните въцърковени християни смятат за фанатици. Вредните съвети, толкова необичайни за православната публицистика, въпреки това могат да се окажат много полезни, защото понякога си струва да погледнем познатите неща от друг ъгъл. И така, да пристъпим.
„Да кръстиш и да забравиш” – ето работещо решение за онези, които се стремят да овладеят ситуацията от самото начало! Минало е Тайнството Кръщение, били са направени множество чудесни снимки, след ен на брой години, ако са се запазили, ще можете отново да си ги разглеждате. И това е всичко. Повече не е необходимо да си спомняме за това и не следва да се замисляме за смисъла, целите, отговорността за това, което е извършено и т. н.
Погледнете разпределението на деня в някое невярващо семейство. Как преминават делничните и празничните им дни? Как възпитават децата си? Сравнете всичко това със своето семейство. Спомнете си детската игра „Открийте десетте разлики” и си поиграйте на нея с обратен знак. Отстранете всички принципни различия между начина на живот във вашето семейство и това, което се случва при атеистите. Ефектът е гарантиран: да възпитаваш във вяра в такива условия е невъзможно, защото вярата без дела е мъртва (Иак. 2:20).
Още един прийом: възложете духовното възпитание на кръстниците
Погледнете колко лесно и удобно можем да разпределим задълженията си: родителите се грижат за физическото израстване и формирането на общи социални навици у децата, а кръстниците – за тяхното духовно развитие. Тази система дава особено удивителни резултати тогава, когато кръстниците живеят в друг град, а още по-добре – в друга страна.
Ако родителите все пак не могат да се въздържат от участие в религиозното възпитание, трябва да отчетат, че да се занимават с това е необходимо между другото, спонтанно, не редовно. Ако посещаваме своята градина рядко и за малко, то реколтата от лобода и всякакви плевели ще бъде изумителна. Родителите трябва по-често да си напомнят нещо от народната мъдрост, като: „Бавно, но сигурно”, „Бързата работа – срам за майстора”, „Услажда се, когато е малко”.
И не надценявайте възможностите на детския ум! Не го форсирайте! Ако детето се е научило да говори, това не значи, че с него вече е време да се говори за Бога! Нали още е рано! Как то ще може да разбере това, над което са си блъскали и си блъскат главите най-великите умове? „Едно малко дете дошло при баща си и попитало…” – всички знаете приказката. Ето в такъв – общонравствен – контекст може да се беседва с детето, но на въпросите за Бога, душата, живота и смъртта отговаряйте твърдо: „Като пораснеш, ще разбереш!”
Ако детето се е научило да чете, не му давайте текстове с религиозно съдържание. Защото няма да ги разбере! И няма смисъл подрастващият да взема в ръка Библия за възрастни! Още повече, че тя никъде няма да избяга, винаги можеш да я извадиш от най-дълбоката вътрешност на шкафа за книги. А виж, научно-техническият прогрес не стои на едно място. Ако на съвременното дете не купиш навреме поредната общоупотребявана джаджа, то рискува да израсне изостанало и откъснато от реалността. Нали трябва да бъдем в крак с времето!
Изобщо, да говорим на детето за Бога е възможно, ако при това спазваме техника на безопасност. А именно: а) разказвайте за Бога общо и, като цяло, колкото е възможно по-абстрактно и отвлечено, наблягайки на трансцендентността; б) всячески избягвайте да споменавате за Въплътения Бог! Засега детето няма да разбере Кой е Христос, какво е направил и каква връзка има това с всеки от нас, неговата вяра няма да има преобразяваща сила. Нали ако дори от най-мускулестата ръка извадите костта, тя ще се окаже напълно недееспособна. А Христос е костта, ядрото, основата, същността на християнското упование.
Духовното развитие активно се потиска с думи, разминаващи се с делата. В такъв случай можем да говорим, за каквото искаме и колкото искаме красноречиво, но главното е да постъпваме противно на това. Говорейки за Бога, живейте така, като че Го няма. Говорейки за молитвата, живейте без нея. Напомняйки за любовта, редовно устройвайте караници и скандали. Учейки за Църквата, не влизайте в нея.
Един вреден съвет, отнасящ се до храма: действайте „чрез противното”
Между другото, ето един вреден съвет, отнасящ се до храма: действайте „чрез противното”. В този смисъл, че е необходимо да постигнете това, че на детето да му бъде неприятно на това свято място. За целта избирайте църква, където непременно ще причастят детето, дори ако се наложи да го натикат в миша дупка. Стойте на дълги служби с детето, дърпайте го за дрехата и злобно съскайте срещу него за непослушание.
Както виждаш, читателю, имаш безброй възможности. Само не забравяй: тези съвети са вредни. Преди използването им ги обърни обратно!
