Автор: свещ. Леонид Кудрячов
Източник: www.pravoslavie.ru
Превод: Татяна Филева
Проповедникът, така или иначе, може да развали проповедта. Но това е по силите и на неговите слушатели. Мъничко изобретателност, мъничко практика, и всичко ще се получи! Приведените по-долу вредни съвети ще помогнат да се ориентираме и да пропуснем дори и много хубавата проповед покрай ушите, ума и сърцето си.
Да започнем с най-очевидното: не е необходимо да слушаме проповедта. Проповедникът излиза на амвона, а ти излез на входа на храма, за да подишаш чист въздух. Можеш да потърсиш и свободно място на пейката. Ако намериш, седни и си подремни. Ако няма, не се отчайвай: проповедта няма да докосне съзнанието ти, ако се заемеш с целуване на иконите, палене на свещи или с такова добро дело като събиране на угарките. Нещо повече, дръж се активно и суетливо, и така ще можеш да провалиш проповедта не само за себе си, но и за другите енориаши, които ще си отвличат вниманието от твоите действия. Има и други начини да навредиш на околните. Например, в началото на проповедта седни до някоя позната бабичка и я попитай за здравето. Или се приближи до някоя майка с малки деца и със съчувствие се поинтересувай как се справя с тях. С такъв вежлив разговор можеш да убиеш два заека с един куршум: проповедта и за себе си, и за събеседника.
Честото местене от една енория в друга много помага, ако не напълно да изкорениш проповедта, то поне да минимизираш влиянието й. Тук е уместно да споменем брадатата шега за това как след силната и трогателна проповед всички присъстващи в храма, освен един мъж, стояли с просълзени очи. На въпроса защо не плаче, този човек отговорил: „Аз не съм от тази енория”. Постоянните скитания от една енория в друга пречат да видим в свещеника духовен отец, да се проникнем от доверие и симпатия към него. Неслучайно древните римляни са казвали, че nemo orator nisi vir bonus (никой не може да бъде оратор, ако не живее благочестиво). А това означава и обратното: ако не позволиш на себе си (или на другите) да видят в лицето на проповедника добър и достоен човек, то и неговите проповеди ще изгубят половината от своето достойнство.
Има още по-изкусен начин да развалиш проповедта: той е да постъпваш противно на това, към което тя призовава. Ако се постараеш, можеш да подкопаеш доверието към целия проповеднически труд на свещеника. За целта след проповедта за любовта трябва да се скараш с някого на изхода от храма, след проповедта за милосърдието – да прихнеш да се смееш, минавайки край просяка на входа, след проповедта за търпението – да се оплакваш на висок глас, на всеослушание от едни или други теготи на живота. Такова поведение ще бъде нагледна демонстрация на това, че солта на проповедта е изгубила сила, а поученията на проповедника са само прости теоретизирания, несъвместими с реалния живот. Важното е да проявиш настойчивост и всеки път да постъпваш в един и същи дух.
Добрата проповед подтиква към размисли, с които слушателят се опитва да я приложи към своя живот. Като пластир или като пръчка. От тези размисли, а значи и от ползата от проповедта, можем да отклоним някого. Достатъчно е след службата да занимаваме някой познат енориаш с това колко хубаво/лошо е пял хорът, колко тържествено е възгласял дяконът, колко ароматно е благоухаел тамянът и т. н. Не говорете за проповедта. За да изсъхне едно растение, достатъчно е да спрем да го поливаме.
Ако събеседникът въпреки това се стреми към темата на проповедта, тогава си струва да се възползваме от въпроса: „Хареса ли ти проповедта?” Това е много забележителен въпрос, притежаващ голям потенциал за разрушаване на проповедническите старания на свещеника. Да зададеш такъв въпрос, значи да сведеш проповедта от нивото на глътка вода в пустинята до нивото на деликатес в ресторанта. Това е много забележителен въпрос, притежаващ голям потенциал за разрушаване на проповедническите старания на свещеника. В първия случай не обсъждат вкусовите качества на водата, пият я, за да живеят, а във втория можеш да подушиш с нос и да изкажеш своето неудовлетворение. Ако започнеш да задаваш този въпрос навсякъде, под път и над път, на по-висок глас и по-често, той ще започне да витае във въздуха, и в края на краищата ще може да го почувства и самият проповядващ, който, на свой ред, може да се поддаде на очакванията на публиката и да започне да работи върху „приятността” на наставленията. И с това да даде шанс да пречупи или да изкриви този идеал, при който проповедникът и слушателите трябва да си сътрудничат, когато в личните беседи след службата темата за проповедта трябва да се задълбочава и разширява, когато енориашите стават рупор, с помощта, на който проповедта е в състояние да зазвучи още по-силно.
Читателю, пожелавам ти неуспех в това дело!
