Автор: Переславски и Углички епископ Теоктист
Източник: www.radiovera.ru
Превод: Пламена Вълчева
Църквата е нарекла днешния ден „Начало на индикта”, тоест начало на църковната година. Разбира се, началото на новолетието е една условност, понеже всички земни срокове, дати и отброявания са съставени за наше удобство и нямат отношение към казаното от Господ на страниците на Свещеното Писание. Въпреки това обаче, независимо за коя година става въпрос — за църковната или гражданската, за източната или западната, — знаците на времето и началото на новолетието ни напомнят за онова, което хората са искали да обозначат — стремителния бяг на времето. Свещеното Писание непрестанно ни напомня колко важно е времето в живота на човека. Например апостол Павел по повод хода на времето е казал: „И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, като скъпите времето, защото дните са лукави. Затова недейте бива неразсъдливи, а разпознавайте, що е воля Божия“ (Еф. 5:15-17). Към същото — към познаването на Божията воля — призовава и днешният евангелски откъс, който Църквата е установила да се чете в деня на църковното новолетие.
Спасителят Христос чете в капернаумската синагога откъс от книгата на пророк Исаия за настъпването на месианската ера, чиято основна и най-важна черта е Божията любов и възможността винаги да пребиваваме в тази любов, както пише апостол Павел в Посланието до Римляни: „Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ“ (Рим. 8:38–39). А където е любовта, там е и свободата. Там, където приемат спасителното слово на Христос и Неговото Евангелие, настъпва есхатологично спасение, изцеление, пълно освобождение на обществото и човека. Но примерът с онова, което се е случило в синагогата веднага след думите на Спасителя, показва, че да приемем Неговите думи и Неговото благовестие не е никак лесно. Веднага е бил зададен въпросът: „Не е ли този Иосифовият син?”. Той говори прекрасно, всички харесват думите Му, обаче — кой е Той? Възникнали съмнения. Всъщност подобна реакция спрямо Христовите думи за свободата и Божията любов не е нещо необичайно. Тя е различна на различните нива, различава се от човек на човек, но е почти неизбежна. Съмненията ни пречат да се възползваме от даровете, за които говори Спасителят. А междувременно времето тече неумолимо и ние се нуждаем от него най-вече за да се научим да не се съмняваме в истинността на Христовите думи, да не се съмняваме, че Той е Син Божий, че чрез Него и чрез словото Му е сътворен светът, че ние „чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме” (Деян. 17:28).
