Автор: Крис Аврамопулос
Източник: http://www.goarch.org
Колко често улавяш родителите си да те карат да казваш „благодаря”? Всеки път, когато някой приятел ти даде лакомство или някой възрастен ти помогне, чуваш глас иззад рамото си: „Какво се казва сега?”. Разбира се, родителите ти искат да се държиш почтително и да имаш добри обноски, затова и те учат да казваш „Благодаря”, но се чудя дали наистина знаем какво означава да бъдем благодарни.
Благодарността е състояние на съществуване и начин на живот за всички православни християни, за теб и мен. Духът на благодарност е ключова черта на един християнин. Тя ни разграничава от света. Тя ни прави различни.
Благодарността е повече от сравнение на собствените ни житейски обстоятелства с тези на някого другиго. Тя е повече от това да имаш достатъчно храна, приличен дом, добро здраве или финансова сигурност, защото всяко от тези неща може да бъде загубено за миг. Благодарността е да бъдеш признателен на Господ за това кои сме, за Неговата жертва за нас и за надеждата и радостта на вечния живот.
Но как да покажем благодарността си на Господ?
Вярата в Бог оказва ефект:
На първо място, православният християнски живот е живот на вяра – вяра в Бог, Който положил живота Си за нашето спасение. Никой не би отрекъл, че християнският живот е пълен с вяра. Но св. Иаков казва, че ако имаме истинска християнска вяра, тя ще бъде явна в нашите добри дела. Той пише: „Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата?… Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва” (Иаков 2:14,17). Той казва, че ако имаш вяра в Христос, и животът ти е заключен в тази вяра, тогава вярата ти по естествен начин ще те води до добри дела.
Доказателството на вярата ти е в добрите дела. Може ли да се намери доказателство в твоя живот? Отново св. Иаков казва: „Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си.” (Иаков 1:22). Прекалено често се присъединяваме към хората, които чуват, но пропускат да сторят делата, които ще ни направят изпълнители. Правейки добрите дела, които Иисус ни учи да правим, чрез действията си показваме, че нашата вяра е истинска. Доказателство за благодарността в християнския живот е Вяра, която поражда добри дела.
Любовта се равнява на жертвата:
Но не спира просто дотам. Християнският живот е живот на Любов. Любов не само на думи, но и в действие, а любовта в действие е жертва. Любовта е жертва. Св. Иоан казва: „Любовта познахме по това, че Той положи за нас душата си: и ние сме длъжни да полагаме душите си за братята” (1 Йоан 3:16). Трябва да жертваме волята си за волята на Христос, точно както Той жертвал волята Си заради волята на Отца.
И ти като много други може би практикуваш някакъв спорт, а много от тренировките ви са в неделя сутрин. Какво правиш? Продължаваш ли да участваш в спортен клуб, който предизвиква конфликт между теб и вярата ти, която определя неделя сутрин да бъде време посветено на свято богослужение? Вяра, която предлага Тялото и Кръвта на Иисус Христос в светото причастие, за да могат всички верни да Го получат и да станат едно с Него.
Кое ще избереш? Ако жертваш участието си в този спортен клуб, чиито тренировки са в неделя сутрин, това е един истинска начин да покажеш, че поставяш Бог на първо място. Това показва, че Христос е толкова важен в живота ти, че искаш да го покажеш като Му предложиш благодарност и служение по време на неделната Божествена Литургия.
Вече казахме, че Делата са доказателство за Вярата, а Жертвата показва Любовта. Но има още една страна на нашата благодарност към Христос, за която трябва да помислим.
Последователство/Апостоли за Христос:
Какво означава да бъдеш последовател? Знаем, че първоначалните 12 последователи следвали Иисус, и пътували с Него по време на службата Му. Те живели с Него и ядели с Него, приели Него и Неговото учение, неговите ценности и Неговия характер. Не само това, но те също станали апостоли като преподавали вярата на другите, помагайки им да познаят Иисус.
Те били истински привърженици, истински последователи на Иисус. Ние, като православни християни от 21-ви век, също сме последователи ако живеем така, както Той ни учи. В евангелието от Иоан, Иисус казва: „ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици” (Иоан 8:31). Иисус казва, че ако се стараеш да живееш живота си така, както съм те учил, тогава си Мой последовател. Тогава наистина можеш да се наречеш християнин.
Ако обичаш по начина, по който Той ти е казал да обичаш – чрез ЖЕРТВА – тогава ти си част от Него и доказателството за твоята благодарност е ясно. Ако се стараеш да вървиш с Вяра, извършваш делата Му, и се подчиняваш на волята Му, доказателството за благодарността ти е ясно.
Клонът на едно дърво остава жив и носи плод само защото е прикрепен и извлича хранителни сокове от дървото. Ние сме клоните, а Иисус е дървото. Ние извличаме живителни сокове през Него.
Да бъдеш благодарен на Бог не е просто идея. Често казваме неща, които са без съдържание. Днес говорихме за истински начини да покажем благодарностите си към Бог – не само на думи, но чрез начина, по който предлагаме живота си на Бог:
- Вярата ни води към дела на милосърдие, помощ на нуждаещите се, предлагане на времето и дарбите ни;
- Любовта ни насърчава да жертваме живота си и да бъдем покорни на Божията воля, така че нашата воля да бъде същата, като Божията; и
- Да живеем живот, чийто център е в Христос и да вървим по Неговите пътища, както правели Неговите последователи и апостоли, водейки ни до самия център на Вярата ни.
Нека милостта и любовта на нашия Господ и Спасител Иисус Христос бъде с всички вас. Амин!!
Понастоящем Крис Аврамопулос е Director of Youth and Young Adult Ministries за Метрополията на Чикаго. Възпитаник на University of Wisconsin, Медисън, завършил през 1992 и на Holy Cross Greek Orthodox School of Theology, което завършил през 1998. Работил като свещенически асистент/ директор по младежта за енорията на SS. Constantine & Helen Greek Orthodox Church, Палос Хилс, Илиноис в продължение на 5 години. Работи в сферата на младежкото свещеничество повече от 12 години.
