Автор: Отец Андрю Дж. Баракос
Първоизточник: http://www.orthodoxytoday.org
Има една история за младеж, от най-горните класове на гимназията, чийто баща го завел в автокъща, за да си избере подарък по случай завършването. Открили желаната кола и бащата казал, че той ще се погрижи за останалото. В деня на завършването, бащата на младежа казал: „Поздравления за успешното завършване, искам да ти подаря това.” И му подал Библията. Синът побеснял. „Как смееш да не си изпълняваш обещанието и да не ми подариш кола!” Това казал младежът хвърлайки Библията и излизайки. По-късно постъпил в колеж и до края на живота си нямал повече нищо общо с баща си.
След много години получил новината, че баща му починал. Младият човек се върнал в къщата на баща си, за да се погрижи за имуществото. В библиотеката попаднал на Библията, която баща му му бил дал. Приближил се, хнавал я и я отворил. За негово учудване вътре намерил чек с точната сума за колата, заедно с една бележка. На нея пишело: „Скъпи сине, колкото и да е важна колата за теб, не исках да забравяш най-важното нещо в живота. Ще разбереш кое е то в деня, в който проявиш достатъчно грижа, за да отвориш тази Библия.”
Господ прави същото с нас. Всеки път, когато мислим че знаем кое е най-важното нещо, Той ни го отнема и ни напомня за по-висшите ценнотси. На първи септември отбелязваме началото на новата църковна година в Православната Църква. Посланието е ясно и силно за това кое е най-важно, докато Църквата ни подготвя за Кръстовден на четиринадесети септември. Кръстът е нашият спътник и нашата основа като християни. Той ни посочва, че ако искаме да сме последователи на Христос, трябва да се отречем от себе си, да вземем кръста си и да Го последваме. Да вземем кръста си означава, че по свободната си воля ние живеем живот, който отрича този свят като самоцел – ние живеем за Божието царство!
Може би трябва да преосмислим кое е най-важното за съботните вечери. Вместо вечеря в ресторант и гледане на филм, защо да не посетим вечерната служба от 17 ч.? Може и да открием, че четиридесет и петте минути прекарани в църквата са много по-удовлетворяващи, отколкото харченето на огромни суми пари за гледане на филм, който забравяме съвсем скоро. Между другото, чудя се какво ли значи да похарчим седем долара, за да гледаме един некачествен филм и само един долар за сандъчето с даренията в църквата?
Може би трябва да преосмислим начина, по който прекарваме седмиците си. Може и да открием, че един час прекаран в Неделното училище е много по-удовлетворяващ, отколкото един час гледане на телевизия вечер. Общуването със събратята християни, задаването на дълго таени въпроси и споделянето на нашите преживявания са неща, които днес наистина се случват.
Може би трябва да преосмислим начина, по който прекарваме сутрините си. Може и да открием, че половин час, отделен за молитви и четене на Библията е много по-удовлетворяващ от една разходка в центъра или из мола. При общуването с Бог чрез молитва и прочит на Светото Писание ние откриваме истинската си природа на духовни същества, която ще увехне и изчезне ако не я поливаме.
Каквото и да мислим, че Бог ни е отнел, ние можем да го използваме като възможност да открием скрито съкровище. Бог знае от какво се нуждаем истински и ни го предоставя, само ако сме способни да преосмислим някои неща от живота си.
Отец Андрю Дж. Баракос е свещеник в гръцката православна църква «Успение Богородично» в Скотсдейл, Аризона. Той е наместник на югозападния регион на метрополията на Сан Франциско и е член на управителния съвет на Hellenic College/Holy Cross Greek Orthodox School of Theology.
Можете да прочетете още статии от о. Андрюс на адрес www.assumptionaz.org
