Да украсяваме тялото си с благоприличие

1125 0

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

Когато влизаш в храма, трябва да имаш разсъдителност и да се обличаш прилично. Нека особено внимаваме как сме облечени, когато ще участваме в някое тайнство. Защото едно е да съм на пазара и да отида в храма, за да запаля свещ,  а съвсем друго — да отида на изповед или да участвам в св. Литургия.

Със сигурност дрехите показват духовното ни състояние и съзнанието, което имаме за това къде пристъпваме и защо пристъпваме. Жените не трябва да се обличат предизвикателно, а да носят пола с прилична дължина; мъжете трябва да идват с  дълги панталони и с обувки, а не по джапанки. Нужно е също дрехите ни да са благоприлични не само когато ще ходим на църква, а постоянно, защото ние сме християни и извън храма.

Тези неща навярно изглеждат ретроградни и безинтересни, но това не е точно така. Когато отивам да се изповядвам, външният ми вид трябва да отговаря на тайнството, в което ще участвам. Не е възможно жените да идват на изповед облечени и гримирани предизвикателно, а мъжете да носят къси панталони. Същото важи и за св. Литургия (неприемливо е по лъжичката за св. Причастие да остават следи от червило). Както и за св. Венчание, св. Кръщение и дори за участието ни в един молебен.

Нека това не ни изглежда ретроградно, защото в крайна сметка това, което имаме в себе си,  се проявява и навън. Тоест не е възможно, от една страна, да имам смиреномъдрие, а от друга страна, да се обличам предизвикателно; не е възможно да имам простота, а от друга страна, да се обличам пищно; не е възможно да почитам Божия дом, в който се извършват тайнствата  на Църквата ни, а от друга страна, да съм облечен така сякаш отивам на плаж.

Нужна е разсъдителност, за да спазваме съществуващите църковни наредби относно влизането в храма. И ние сме призвани да правим това с дух на послушание (дори що се касае и до мястото, на което трябва да стоим по време на богослужението).

Радвам се на онези младежи и девойки, които идват на църква облечени благоприлично и които се обличат по този начин и извън храма. Те правят това, защото са разбрали, че тялото им е храм Божи и че е нужно да го украсяват с благоприличие, скромност и чистота. Благоприличието — както и всяко друго духовно качество —  не трябва да бъде извънредно, а трайно и неизменно.

Мисля, че ако имаме смирена нагласа и църковен дух, ще приемем гореспоменатите неща, а ако имаме егоизъм и антицърковен дух, ще започнем да се оправдаваме и да ги оспорваме.