Автор: Едуард Цукарзи
Източник: www.pravmir.ru
Превод: Татяна Филева
Една четвърт от жените в света поне веднъж в живота си са страдали от депресия. Това разстройство заема второ място сред причините за нетрудоспособност. При това само 25 % от страдащите от депресия се лекуват адекватно от нея. За това що е депресия, по какви признаци можем да я разпознаем, с какво могат да помогнат близките и с какво – лекарите – разказва кандидатът на медицинските науки, ръководител на отдела за нелекарствени методи за лечение към Московския Научноизследователски институт (НИИ) по психиатрия Едуард Едуардович Цукарзи.
Признаците са разнообразни, причините неясни
‒ Едуард Едуардович, моля Ви, разкажете ни що е депресия и кои симптоми свидетелстват за болестта.
‒ В клиничното разбиране за депресията тя е психично разстройство. Не заболяване, а разстройство. Трябва да различаваме депресията от реакциите на скръб и загуба, защото за депресията е характерен определен набор от клинични прояви, които при това трябва да се наблюдават в течение на определен период от време – ежедневно, не по-малко от две седмици. Депресията се проявява по различни начини, но като правило, нейните основни симптоми – душевна болка, усещане за тежест зад гръдната кост, мисли с негативно съдържание, чувство за безизходица и безперспективност. Много често пациентите обвиняват себе си – у тях възниква това, което наричаме идея за самообвинение. Освен това, за тази класическа депресия е характерно забавяне на мислите и движенията: на пациентите им е трудно да мислят, те говорят по-бавно, по-бавно схващат, също така са характерни двигателни нарушения – хората са по-пасивни, и това понякога достига нивото на ступор, на пълна апатия.
‒ В резултат на какво възниква депресивното разстройство? Винаги ли е възможно да открием причината?
‒ Причините за депресията не са изяснени докрай. Приблизително се знае какво се случва на нивото на нервните синапси, на нервните връзки. Традиционно депресиите се делят на предизвикани от външни фактори – негативни преживявания – и ендогенни депресии, тоест такива, при които този външен фактор е трудно да се определи. Често това са сезонни депресии.
‒ Живеем сред постоянен поток от информация, от емисиите с новини постоянно слушаме за трагични събития, терористични актове, гибел на хора… Възможно ли е депресивните разстройства да са свързани именно с тези обстоятелства?
‒ Това не е причина, а по-скоро негативен фон, който може да съдейства за развитието на депресия у хора с уязвимост, с висок риск от афективни разстройства.
‒ Какви последици може да има депресията? Развитието на кои болести може да провокира?
‒ Последиците от депресията – това са, първо, нарушаване на социалното функциониране, включително и нетрудоспособност. Смята се, че в най-близко бъдеще депресията ще заема второ място в света сред причините за нетрудоспособност след сърдечно-съдовите заболявания. И показателите за нетрудоспособност се увеличават. Това в действителност са едни драматични цифри.
И второ, в случай, че депресията се присъедини към друго заболяване – соматично, неврологично, протичането на тази болест значително се влошава.
‒ Самоубийство и депресия – по какъв начин са свързани тези две понятия? Едното произлиза ли от другото, или това са явления от един и същ порядък?
‒ Не може да се каже, че суицидният риск и депресията са неща от един и същи порядък, но при всички случаи впоследствие се установява, че повечето лица, склонни към самоубийство и са правили опити, са се намирали в състояние на депресия. И за депресията е характерен суицид: 15 % от хората с депресия са се опитвали да сложат край на живота си.
‒ Бих искал да чуя Вашето мнение като вярващ човек: има ли нещо общо между депресията като болест, разстройство и греховните страсти, като униние и отчаяние? Светите отци описват унинието и отчаянието като състояние на дисбаланс, на загуба на цели в живота. Някои безпомощно отпускат ръце, други дни наред лежат неподвижно – за това се споменава и в светоотеческата литература. Има ли някаква връзка тук?
‒ Аз, разбира се, не смятам, че това са напълно тъждествени явления, а две пресичащи се категории. Несъмнено, от медицинска гледна точка отчаянието и унинието често се съпътстват от депресия, и обратно, депресията често се съпътства от отчаяние и униние. Това са различни категории, но те описват едни и същи състояния.
Рискова група – жените
‒ Съществува ли някаква статистика за депресията, свързана с възрастта и особено с пола на предразположените към нея хора?
‒ Това са много важни въпроси. Според различни данни, от 3 до 6 % от хората в света страдат от депресии, а това никак не е малко – повече, отколкото страдащите от други психични разстройства. При това от депресии по-често страдат жените. Смята се, че това разстройство се проявява през живота у една четвърт от жените. При мъжете показателите са малко по-ниски – от 7 до 20 %.
Освен това съществуват и други впечатляващи цифри: смята се, че в 2/3 от случаите пациентите не попадат при психиатъра – по различни причини – и примерно в една трета от случаите се наблюдават от общопрактикуващи лекари или невролози. Ето още една достатъчно красноречива цифра: от броя на потърсилите помощ само у една трета от пациентите депресията се открива от лекарите, а у две трети не се открива – просто присъстват оплаквания от лошо самочувствие, лошо здраве. Адекватна терапия се назначава само в 1/4 от случаите на депресия.
‒ Във Вашата практика имало ли е случаи, когато човек идва при Вас и казва: „Знаете ли, Едуард Едуардович, вече нямам нужда от лечение, защото повярвах в Бога и всички проблеми изчезнаха от само себе си”?
‒ Разбира се, има такива случаи. Но в повечето случаи вярата се оказва сериозен положителен аспект, влияещ върху прогнозата и изхода от терапията.
‒ Може ли депресията да се предава по наследство, генетично?
‒ Смята се, че генетичният фактор играе особено голяма роля: предава се рискът да заболеем от депресия, съществува генетична уязвимост, проявяваща се в определени ситуации.
‒ Ако в семейството има човек, който страда от депресия, какво трябва да бъде отношението към него?
‒ Вярата и семейната подкрепа са много важни фактори. Подкрепата е особено важна на етапа, на който човек вече започва да оздравява, когато най-тежките фази на разстройството вече са зад гърба му, проявите на депресия отслабват. Тук е важно не толкова съчувствието, колкото това да събудим интерес към живота у пациента, да му помогнем да се върне към всекидневните дела, да насърчаваме неговата активност, действеност, заетост. Една от проявите на депресията е апатията, когато ти е трудно да се включиш в каквато и да било дейност, трудно ти е да започнеш. Тук подкрепата на близките е особено важна.
Алтернативната медицина
‒ Болестта може ли да бъде победена само с медикаментозно лечение? Слушал съм, че Вашето отделение се занимава с електрошокова терапия, транскраниална стимулация, дълбока мозъчна стимулация. Какво представляват и доколко са ефективни тези методи?
‒ На първо място, това не са лекарствени, медикаментозни методи. Те се прилагат тогава, когато традиционните методи са недостатъчно ефективни или не се понасят добре, тоест, когато се проявява това, което ние наричаме топична резистентност в терапията, или нетолерантност – недобра поносимост на лечението. Разбира се, методът на електрошоковата терапия съществува отдавна, и в чужбина той се използва много по-широко, отколкото у нас. Но показания за него са тежките депресии. Не само устойчиви, но и много тежки, придружени с отказ от храна, висок риск от самоубийство, силна забавеност на движенията, достигаща до нивото на ступор.
‒ Как се провежда електрошоковата терапия?
‒ Тази процедура се провежда под кратка обща анестезия: на пациента се въвеждат миорелаксанти, отпускащи мускулите, затова няма никакви конвулсии. Това всъщност е просто стимулация.
‒ А транскраниалната магнитна стимулация? Можете ли да разкажете по-подробно какво представлява тя?
‒ Да, разбира се. Транскраниалната магнитна стимулация – това е сравнително нов метод, той представлява безконвулсивна стимулация. Това е амбулаторна процедура, по време на която на определена област от мозъка, отговаряща за депресията (лявата прифронтална област) се слага бобина, и през нея се подават импулси с различна честота. Съществуват няколко методики. Това е безболезнена методика, пациентът, който се подлага на нея, се намира в съзнание. Нейната ефективност е по-ниска, показанията й са за по-леки депресии.
‒ Какво е дълбока мозъчна стимулация?
‒ Това е инвазивен оперативен метод, ефективен при тежки неврологични заболявания. В нашата клиника не се прилага. Дълбоката мозъчна стимулация се провежда от неврохирург, той по същество въвежда електроди вътречерепно, тоест това е нещо подобно на кардиостимулатор.
‒ Съществува ли някаква статистика за успешността на тези методики?
‒ У нас такива изследвания не са правени, а според чуждестранни данни, у 50-60 % от пациентите се наблюдава ефект. Това, разбира се, са резистентни пациенти, в много тежко състояние.
‒ Битува мнението, че от депресия страдат творческите личности. Споменават имената на Бах, Бетховен… Вярно ли е такова твърдение, или това са просто съвпадения?
‒ Това е неблагодарна работа – да се поставя диагноза въз основа на писма, спомени на съвременници и т. н. но се смята, че творческите хора са по-емоционални, те по-често имат периоди на творчески подеми и спадове, а в периода на спад могат да се наблюдават и депресии.
Вярвайте в по-доброто
‒ Вие говорите за това, че според прогноза на Световната здравна организация към 2030 г. депресията ще бъде на второ място сред причините за загуба на трудоспособност. Какво е Вашето мнение във връзка с това? Доколко трагични са тези цифри?
‒ Да, от една страна, тази прогноза показва мащабността на проблема. От друга страна, ние започнахме по-добре да откриваме депресията, поради което се отчитат такива цифри в СЗО. Днес показател за успешността на медицината представлява откриването, диагностиката на депресията. Тъй като депресиите често се наблюдават заедно с други соматични заболявания, е трудно да бъдат открити.
И още един важен проблем, за който искам да кажа – това е така наречената коморбидност: когато у пациента се наблюдават две психични разстройства едновременно, тоест депресията се съпътства и от друго разстройство. Това може да бъде и зависимост от алкохол, и тревожност, и панически атаки, и натрапливи състояния. Такива състояние е по-трудно да се лекуват, тъй като по-трудно се диагностицират.
‒ Освен класическата депресия, какви други видове депресии съществуват?
‒ Има клинични различия, когато депресията може да се проявява повече в апатия, или в тревожност, или в тъга, меланхолия; по-тежките депресии могат да се съпътстват от развитието на психози, тежка забавеност на мисленето и движенията, ступор. Накрая, съществува типична депресия, за която е характерно потиснато настроение, сънливост, липса на идеомоторна забавеност, което също затруднява диагностицирането й. Среща се и друг вариант – когато депресията се редува с противоположното състояние – активност, намалена потребност от сън. Това се нарича биполярно афективно разстройство, тоест то вече е друго заболяване, неговото протичане се характеризира с редуване на депресия и емоции, както и със смесени състояния, когато има признаци и на едното, и на другото. Ето тези биполярни депресии се отличават от традиционните депресии, оттук съществуват и различни подходи при терапията.
‒ Да предположим, че при свещеника идва човек, който страда от депресия. Как трябва да постъпи пастирът в тази ситуация? Достатъчно ли ще бъде лечението с думи, или той трябва да го насочи към висококвалифициран специалист?
‒ Това е много добър и много важен въпрос. Аз не мога да давам съвети на свещениците, това е неправилно и некоректно. Във всеки случай, и в медицинското заведение за не тежко болния пациент има достатъчно думи – това се нарича психотерапия. А лекарствената терапия се прилага вече при тежки депресии.
‒ Тоест, невинаги са достатъчни думите?
‒ Невинаги. И тежестта на разстройствата – това в дадения случай е критерий, показател. Има и друг показател: ако след известно време не настъпва подобрение, то, разбира се, е необходимо към терапията да се добавят и лекарства.
‒ И последен въпрос: какво бихте могли да посъветвате хората, страдащи от депресия, и техните близки, които също поемат тежестта на това изпитание?
‒ Най-важното е да знаем, че това състояние, депресията, като правило, е преходно, то завършва с облекчение. Почти винаги симптоматиката преминава, независимо от обстоятелствата. Депресията е крайно тягостно състояние за човека, и затова тук главното е да не падаме в отчаяние, а да знаем, че всичко ще премине. Вярата, надеждата и любовта трябва постоянно да ни съпътстват, тогава ще бъде по-лесно да понасяме своето състояние. Трябва да вярваме, че всичко ще премине, и това ще приближи оздравяването.
С Едуард Цукарзи,
ръководител на отдела за немедикаментозни методи за лечение
към Московския Научноизследователски институт по психиатрия
разговаря послушник Никита Попов
