от Наталия Наришкина
Източник: www.pravmir.ru
Превод: Татяна Филева
Когато ние питаме жената как си представя детето, тя трябва да се обърне не към обстоятелствата, които я карат да направи аборт (за тях ще поговорим по-нататък), а към това кой е този, от когото иска да се освободи.
От опита на психологическите консултации в медицинските заведения сме стигнали до следния извод: съществуват определени техники за разговор с жената, записваща се за аборт, които могат да повлияят на нейното решение. Но би било много оптимистично да предполагаме, че задавайки й само няколко въпроса, ще постигнем целта: тя да се размисли и да се реши да роди. В най-добрия случай можем да се надяваме на това, че жената поне ще се замисли над това, че абортът не е единственият, още по-малко – най-добрият изход от нейната житейска ситуация.
Работата на психолога с тази категория жени – това е работа по „разколебаването” и усилването на съмненията. Жената е дошла да се запише за аборт – тя вече е направила избор, взела е решение, но в нея винаги остават съмнения – и те са на другата страна на везните. И работата на психолога се състои в това да предизвика тези съмнения, да им даде глас. Не можем да знаем коя чаша на везните ще надделее, тъй като жената сама взема решение, но все пак можем да се опитаме да я „разколебаем” в нейната недобра убеденост да направи аборт.
Предлагаме десет въпроса, които можете да зададете на близка на вас жена, ако искате да й помогнете в трудна ситуация. Те не са уместни във всяка ситуация, необходимо е да оценим доколко ни има доверие, какъв е нейният характер, в какво състояние е сега, колко време има за беседата и т. н. В действителност това не са въпроси, а теми, които могат да се обсъдят в разговор. Тъй като жената, вземаща решение за аборт, често се намира в кризисна житейска ситуация, трябва да й се даде възможност да се изкаже, да разкаже подробно за своите проблеми, за това, което действително я вълнува, затова е по-добре да построим разговора под формата на диалог, а не на назидателна беседа, въпреки че, разбира се, в някои ситуации е оправдано и предоставянето на информация, и апелирането към гласа на съвестта. Но по-добре да й позволим да се съсредоточи върху себе си, върху своите чувства. И така:
1. Как си представяте сега детето, което носите?
Този въпрос е важен, тъй като в момента на вземането на решение за аборт съзнанието на жената е привързано изцяло към житейските обстоятелства, притискащи я да направи аборт, и тя не вижда нищо друго. Психолозите наричат това състояние „тунелно мислене”[1]. А когато питаме жената как си представя детето, тя трябва да се обърне не към обстоятелствата, които я принуждават към аборт (за тях ще говорим по-късно), а към това кой е този, от когото тя иска да се избави. В отговор на този въпрос може да има различни реакции, например: „Изобщо не искам да мисля за това” или „Никак не си го представям”. Затова, за да стигнем по-далеч от такива отговори и все пак да обсъдим интересуващата ни тема – развитието на детето в утробата до този момент, е достатъчно просто човешка чувствителност. Но понякога е полезно да реагираме остро на такива думи: „Разбирам защо не искате да мислите за това, но от това детето няма да престане да бъде човек. Това, че Вие се криете от такива мисли, не променя нищо”.
След въпроса за развитието на детето жената може да се вглъби в себе си, и въпреки че едва ли си представя добре от медицинска гледна точка как е развито нейното дете именно сега, тя вече започва да се обръща към него като към отделно съществуващ човек. Можем да й разкажем как се развива детето в този период. За някои е достатъчно да видят на ехограф как тяхното дете помръдва или да чуят биенето на сърцето му, за да вземат решение да го запазят.
2. Какво име бихте дали на Вашето дете? Какво повече искате, момче или момиче?
Тези въпроси също помагат на жената да превключи вниманието си от обстоятелствата върху самото дете, малко да помечтае.
3. По какво това дете в утробата се отличава от по-голямото Ви дете?
Този въпрос е подходящ за жената, която вече има деца. „А с какво детето, което още не се е родило, за Вас се отличава от онова, което се е родило?” По-нататъшният разговор може да се превърне в интелектуална дискусия на темата, че то още не е човек, а другото вече е, но тази дискусия трябва да бъде върната в първоначалното й русло, тоест да продължаваме да сравняваме тези две деца: „А Вие, когато очаквахте по-голямото си дете, също ли го възприемахте като нищо, което някога ще се роди и ще стане някой? Какво беше за Вас първото дете, когато го очаквахте? Кога то, според Вас, е станало човек? А това по какво се отличава от него? Както някога сте чакали онова дете, така ще чакате и това, то е същото”.
Допълнителен въпрос на тази тема: „А с първото дете всичко ли е било безоблачно? Налагало ли Ви се е да преодолявате някакви трудности, за да се роди?” Като правило, и с предишното дете на жената й се е налагало да преодолява някакви трудности, ако не по време на бременността, то вече след раждането на детето. Възможно е да се окаже, че заради детето много пъти е пренебрегвала себе си. И възниква следният въпрос: ако тя по принцип вече е способна да направи нещо за своето дете, може ли и за второто дете да направи нещо, което е направила за първото?
А след това, когато го види, когато го срещне, нейната радост ще покрие всички загуби, и вече ще й се иска да се грижи за него.
„Представете, че това дете вече се е родило, и Вие сте го взели на ръце”.
Ако детето се е родило, много жени вече не са можели да се откажат от него. Абортът фактически се явява отказ от дете. Абортът става, ако има дете, а жената отказва да го пусне в своя живот, до голяма степен поради това, че не го познава. Когато жената взема детето на ръце, тя вече не може да му каже: „Не, аз не те искам в своя живот, защото ще се наложи да те храня”. Работата е в това, че жената не може да си представи да се откаже от роденото дете и задачата е тя да си представи своето дете в утробата като вече родено, защото то някога ще бъде такова.
4. Желаете ли да имате деца?
Този въпрос е много деликатен и сложен. Трябва да го зададем много навреме, с голям такт и внимателност към жената. Нали можем да го зададем и небрежно: „Ето, ти искаш да направиш аборт? А ти изобщо искаш ли да имаш деца?” И тогава ще получим социално шаблонен отговор: „Да, по принцип искам, аз съм нормална жена. Но сега обстоятелствата ми пречат”.
Затова този въпрос трябва да бъде своевременно и деликатно зададен, за да избегнем социалното клише. Задачата на този въпрос е да дадем на жената възможност да се замисли за своя живот, за своята съдба като цяло, да си представи своята житейска перспектива, да си спомни за своите ценности, да се замисли за някои основни за нея неща. И тя вече няма да бъде привързана към конкретната житейска ситуация, в която се намира сега и която я подтиква да направи аборт. Ще помисли за себе си като за човек и жена. Иска ли да има деца изобщо? С какво иска да бъде изпълнен животът й? И тогава този поглед към нейния живот в перспектива ще й помогне да разбере, че тя в действителност желае да има деца. И това може да повлияе в полза на бъдещото дете.
Отговаряйки на този въпрос, жената ще може да говори за своите страхове, за отхвърлянето на женствеността, за бунта против своята женска роля и за още нещо. Ще можем да я изслушаме, да обсъдим някои важни моменти; ще можем да й помогнем да се избави от някакви страхове или стереотипи.
5. Какво Ви пречи да родите дете?
Сега даваме възможност на жената да поговори за конкретните обстоятелства, които я тласкат към аборт. Това е много важен въпрос, защото тези обстоятелства трябва задължително да се обсъдят с нея. Да й дадем възможност да отговори на този въпрос подробно, да разкаже за проблемите, страховете, съмненията, поради които мисли за аборт. Необходимо е да я изслушаме внимателно и деликатно, нали тези проблеми действително са сериозни за нея, дори ако на Вас те не изглеждат такива. Възможно е на Вашата събеседничка да й стане по-леко просто от това, че сте я изслушали с разбиране. След това трябва да й дадете възможност да погледне проблема от друга гледна точка, тъй като тя е толкова съсредоточена върху тях, че не вижда никакви други варианти за решение, освен аборта.
Можем да я попитаме: „А как трябва да са промени ситуацията така, че да се решите да родите детето?” И да обсъдим заедно с нея какво можем да направим, за да се доближим до тази ситуация, и действително ли само при такива обстоятелства тя може да роди дете? Трябва да се опитаме да обсъдим с нея различни варианти за решаване на проблемите, и е възможно да се намерят гениални и прости решения.
Много проблеми всъщност са въображаеми, и страничният наблюдател и събеседник ясно вижда тяхната измисленост, неоснователност. На жената преди аборт нейните житейски трудности изглеждат много по-страшни, отколкото са в действителност. И събеседникът може да се опита да накара самата жена да види това, да я изведе от състоянието на „тунелното мислене”.
Има жени, които поради недоволство от живота аргументират аборта с нежелание да причиняват неприятности на детето. Те казват: то ще бъде без баща, или в бедност, или го очакват някакви други трудности.
Срещу тези аргументи съществува един много твърд и категоричен метод, но и той помага понякога. Можем да попитаме: „А ако сега Вашето дете можеше да издаде глас, ако можеше само да се разпорежда със съдбата си, то как Ви се струва, какво би отговорило? Какво би предпочело то – този живот с всичките му недостатъци, или изобщо да не съществува? Как Ви се струва, какво би искало то?” Тук отново оживяваме детето в очите на неговата майка, тъй като един от основните проблеми на аборта е в това, че жената съвсем не го възприема като отделен човек. Тя гледа на него изключително като на обстоятелство от своя живот. И с този въпрос открито поставяме пред нея следната алтернатива: ние наричаме аборта не медицинска операция, а лишаване на детето от живот. Не проповядваме пряко, че това е убийство, а косвено указваме на това с въпроса: „То би ли искало да живее зле, или изобщо да не живее?”
6. Защо Вие смятате, че имате право да направите аборт?
Можем да зададем такъв глобален въпрос. Всъщност това е една много голяма тема. Този разговор може да тръгне в различни посоки, в зависимост от това какво ще отговори жената. Тя може да каже: „Това е юридически разрешено”. По-нататък можем да зададем въпроса: а тя смята ли, че всичко, което е юридически разрешено, е и нравствено допустимо? Да, след аборта, разбира се, няма да я вкарат в затвора. Но от нравствена гледна точка как ще изглежда нейната постъпка за самата нея? Бременната жена може да отговори: „Но аз мога да се разпореждам с тялото си!” Тогава можем да попитаме: „А защо Вие сте убедена, че това тяло е изцяло Ваше? Убедена ли сте, че именно тази част от Вашето тяло има същия пол, както и цялото Ви тяло? А къде сте виждали части от тялото, които да имат различна кръвта група от останалото Ви тяло?” Накрая към всичко това можем да добавим: „И така, убедена ли сте, че това е Вашето тяло? То не е ли случайно тялото на друг човек, макар и разположено вътре във Вас?”
На вярващите хора този въпрос може да се зададе по следния начин: „Чие е това дете?” Закономерната реакция е – мое и на мъжа ми, разбира се. Но за вярващия човек можем да напомним, че то в действителност е Божие дете. То просто Ви е поверено за известно време, за да се грижите за него. И не бива с лека ръка да се разпореждаме с онова, което не е наше. Вярващият човек трябва да си спомни, че детето не му принадлежи и че за това, което е направил с детето, което ще му бъде дадено за известно време за възпитание и грижи, за съдбата на това дете той ще трябва да даде отговор – висш отговор пред Бога. И там ще го питат не за това каква марка мобилен телефон е имало детето, имало ли е самостоятелна стая, модни дрехи и пр.
Можем да й зададем следния въпрос: „Представете си, че сте умрели – това все някога ще се случи. И след смъртта сте се срещнали с това дете. То казва: „Мамо, защо не ми даде да живея?” Тогава какво ще му отговорите? Мислите ли, че обясненията, с които се оправдавате сега, ще прозвучат убедително за него? Или Бог ще попита: „Защо си направила това?” А за Бога тези обяснения ще имат ли някакво значение? Ще бъдат ли изобщо някакво оправдание?”
7. Как си представяте процедурата на аборта, знаете ли нещо за последиците от нея?
Тук можем да разкажем за това, че тя, разбира се, ще бъде под упойка, но… Първо, това е операция, извършвана наслуки. Много хора мислят, че по време на аборт лекарят вижда всичко, което става вътре. Но нали абортът не е коремна операция, когато, например, се разрязва коремът и всичко се вижда. При аборт инструментът се вкарва в половия орган, намиращ се вътре в тялото. Лекарят прави операция под контрола на ултразвуково изследване и фактически опипом.
Много лекари са писали за безспорната вреда от аборта за здравето на жената. Например, докторът на медицинските науки, професор и директор на Центъра по клинико-морфологична диагностика на репродуктивната патология в Санкт-Петербург Борис Глуховец в своите научни трудове пише за това, че „операциите по изкуственото прекъсване на бременността дори в първокласни гинекологични стационари могат да се усложнят със сериозни увреждания на шийката и тялото на матката, с развитието на маточни кръвотечения, представляват рисков фактор за възникването и на други усложнения, което може да доведе даже до летален изход”. Вече не се говори за това, че абортите по желание се явяват една от главните причини за неизносването на плода и вторичното безплодие.
Професорът посочва следните данни:
‒ Абортът като причина за вторично безплодие представлява до 41% от случаите в нашата страна;
‒ След аборта честотата на спонтанните помятания се увеличава с 8-10 пъти;
‒ Около 60 % от раждащите за пръв път жени над 30 г. страдат от неизносване на бременноста поради многобройни предишни аборти;
‒ При 38 % от пациентките след аборт по желание в продължение на минимум два месеца не може да се нормализира менструалният цикъл.
След като разкажем на жената за медицинските последици от аборта, можем да я попитаме знае ли, че има не само физически, но и душевни последствия от аборта?
Запозната ли е с такъв термин като „постабортен синдром”[2]?
Тук можем да поведем разговора по следния начин: „Вие със сигурност имате жени-познати на различни възрасти. Познавате ли възрастни жени, които са правили аборт преди много години? Как оценяват сега онези обстоятелства, които са ги принудили да направят аборт: смятат ли ги за действително значими, или не? Какво преживяват в душата си?” Можете да препоръчате на Вашата събеседничка откровено да поговори с такава жена, възможно е дори да й дадете координатите на своя позната, която ще се съгласи да разкаже за своя опит.
Или ако самата Вие сте преживели нещо подобно, не би било зле честно и открито да разкажете за това, което се е случило с Вас.
В житейски план можем да гледаме на аборта като на битово, обикновено събитие. Но много е важно как ще изглежда това събитие след години, когато животът се приближи към своя край. За да се замисли жената за това какво иска в действителност – в близките няколко месеца да спи лошо през нощта, ставайки за своето дете, или след това цял живот да я измъчва съвестта и да спи лошо заради спомените и кошмарите.
8. Замисляли ли сте се някога за кого е изгодно масово правене на аборти?
За интелигентните хора е уместен и такъв въпрос. „Вие, навярно знаете, че у нас това е обикновена процедура – казваме й ние – повечето жени в живота си поне веднъж са прибягвали до това. Според статистиката за един ден се извършват няколко хиляди аборта. Замисляли ли сте се някога на кого е изгодно да е така?
Абортът като операция, като процедура е известен отдавна, но от нравствена гледна точка винаги се е осъждал. Сега той не само не се осъжда, но и на практика се насърчава. Отношението към абортите коренно се е изменило. И във връзка с това възниква въпросът: „Ако отношението така силно се променя, значи някой е заинтересован общественото мнение да бъде именно такова. Кой би могъл да бъде това, и в чий интерес е то?”
При вярващата жена можем да засегнам темата за стремежа на небожествените сили да пленяват човешките души. При това можем да кажем, че се води борба не толкова за душата на детето, колкото за душата на майката. Защото все пак решението за аборт е много сурово, жестоко решение, което остава да лежи на съвестта на жената.
Но проблемът има и практически аспекти. Абортивните суровини – плацента и стволови клетки, са много скъпи суровини, които широко се използват, и трябва да се добиват в промишлени количества. Разбира се, едва ли абортите ще бъдат легализирани именно с цел получаването на такива материали, но сега тези материали активно се добиват и хората, които правят пари от тях, в никакъв случай не искат да ги изгубят. И те имат съвсем прагматичен интерес броят на абортите да не се намалява или, ако се намали, това да бъде незначително. И по-нататък можем да попитаме жената съгласна ли е да бъде използвана по такъв начин от тези сили? От организации, от хора, които нямат никакво отношение към нейния живот и на който нейната съдба е напълно безразлична.
9. Кой във Вашето семейство е против детето и кой е за него?
Връщайки се към житейските обстоятелства на жената, можем да зададем и такъв въпрос. В началото е по-добре да попитаме кой е против детето. Защото може да се получи така, че жената да каже, че всички са против, и дори да ги назове поименно. И по-нататък можем да се съгласим, че под такъв натиск наистина е трудно да запазим своето мнение. Но дали случайно с нея не се е получило така, че тя леко е объркала себе си и своето враждебно обкръжение? Самата тя иска ли детето? И след това да й дадем възможност подробно да разкаже за това защо тя не иска и какво й пречи (вж. по-горе).
Възможно е да се изясни, че някой от родствениците й действително е против. Какви аргументи привеждат те? Защо правят това? Правили ли са самите те аборти и как се отнасят към тази стъпка? След като изясним тези важни обстоятелства, необходимо е да помогнем на жената да се бори с натиска вътре в семейството и дори, може би, с насилието – физическо, емоционално, морално, материално и т. н.
Много е важно да узнаем има ли поне един човек, който е за детето, и този човек би ли могъл да й окаже подкрепа, в това число, например, да поеме върху себе си конфронтацията с онези, които са против.
10. Каква помощ мога да Ви окажа, за да вземете решение да родите детето?
Накрая, добре е да попитаме жената с какво именно Вие можете да й помогнете. Този въпрос е по-правилно да се зададе в края на беседата, след като жената вече е успяла да изкаже своите съмнения и страхове, и след като някои от тях се окажат „разколебани”, когато пред нея се появи някаква алтернатива на аборта.
Когато жената говори за това, че иска да направи аборт, тя изцяло е свързана с обстоятелствата, които й пречат да запази детето. И ако в този момент я попитаме: „А аз какво мога да направя?” – тя по-скоро ще отговори, че не можете да направите нищо, и че като цяло тази помощ не й е особено необходима. А когато жената се отдели поне малко от своите житейски обстоятелства, тогава можем да й разкажем за това как могат да се променят тези обстоятелства и да й предложим своята помощ. „Все пак какво именно на Вас е необходимо, за да устоите пред обстоятелствата в тази ситуация?” Може би трябва да й помогнем да намери необходимите думи за разговор с мъжа си ли с роднините си, да се посъветва с добър лекар, да й се помогне с количка и креватче за детето. Може би й е необходима емоционална подкрепа. Всяка жена има свои нужди. За много от тях самото Ви предложение за помощ може да се окаже целебно. Защото такова предложение означава да признаете едновременно и проблема на жената, и ценността на нероденото дете – толкова значима ценност, че Вие сте готови дори да извършите определени действия, да положите усилия и даже да пожертвате нещо, за да се роди то.
Можете да я посъветвате да се обърне към организации, които помагат на бременни жени, оказали се в трудна житейска ситуация. Такива организации има в различни градове на Русия.
* * *
В заключение бихме искали да кажем следното: не е толкова просто да се пробуди сърцето. И за това няма никакви специални прийоми. На жената, оказала се в трудна житейска ситуация, може да се помогне, но само при условие, че помощникът действително й желае доброто. Необходимо е не да се стремим да докажем своята правота или да убедим жената в това, че не бива да прави аборт (въпреки че безусловно сме съгласни с това), а именно, че й желаем доброто. Никоя жена не иска да бъде само „аргумент” в доказването на правотата на някой човек или идея.
Въпросите, които предлагаме, могат да помогнат на жената да вземе решение да запази детето. Но тук е важно да помним, че беседата с нея трябва да бъде водена с искрено, добро отношение, душевна топлота преди всичко към нея и нейното дете. Надяваме се, че тези въпроси ще помогнат на някого – че децата ще се родят и животът ще продължи…
[1] Това е феномен, характерен за много остри кризисни ситуации, в частност, в подобно състояние се извършват повечето самоубийства. „Тунелното мислене” се характеризира с това, че човекът не се справя с неочаквано „връхлетялата” го ситуация, губи се из множеството възможни варианти на развитие на събитията и на собственото поведение и вижда само един (като че се намира в тунел). – Бел. прев.
[2] Постабортен синдром (ПАС) – психични изменения при жената след аборт – малко известно явление не само в „соматичната” медицина, но даже и в психиатрията. Нещо повече, изхождайки от клиничния опит, както и от битовото взаимодействие с жени, преживели аборт, можем да твърдим, че ПАС е много широко разпространен. Описвайки ПАС съвсем накратко и опростено, можем да отделим две негови разновидности. Първата: жената съжалява за своето решение, разкайва се за него, преживява остро чувство за вина и болка от загубата на детето. Тъй като нейната постъпка е необратима, тези преживявания имат пожизнен характер, с времето само леко се притъпяват, а в редица случаи в късна възраст стават непоносими. Втората разновидност: жената психологически се защитава от чувството за вина и „душевно загрубява”, при нея се появява негативно или дори агресивно отношение към децата (включително и към своите), към бременните жени. И в този, и в другия случай постабортните преживявания се отразяват негативно на семейните отношения, водят до патологично възпитание на децата. Около 80 % от бездетните двойки, направили аборт, се разделят в рамките на следващата една година. – Бел. авт.
