Автор: Мария Строганова
Източник: www.pravmir.ru
Превод: Татяна Филева
Благотворителната програма за помощ на бременни жени в криза „Спаси живот” неотдавна откри нов и уникален фотоконкурс „Тях можеше да ги няма…”, със снимки на деца, родени, след като, от началото на януари, техните майки са се отказали да направят аборт. За работата на програмата, както и за основните причини, подтикващи жените да абортират, разговаряме със Сергей Чесноков, президент на Автономната нестопанска организация „Международен фестивал на социалните технологии за защита на семейните ценности „За живот”.
– Сергей, разкажете ни за работата на благотворителната програма за помощ на бременни в криза „Спаси живот”, в която за половин година работа – от януари до юли 2015 г. – специалистите са успели да спасят 1110 деца.
– Предабортна, по-точно противоабортна, консултация в Русия се провежда в много центрове за защита на майчинството вече няколко години. Тази година посредством движението „За живот”, сформирано около ежегодно провеждания Международен фестивал „За живот” беше разработена мащабна благотворителна програма за помощ на бременни в криза „Спаси живот”, в която понастоящем взеха участие повече от 100 психолози и социални работници в над 50 града на Руската Федерация. Именно, московските благотворители бяха вдъхновени от опита на град Омск, в който във всички женски консултации работят доброволци от регионалния център за защита на майчинството „Неочаквана радост” със статут на социални разбойници, оказвайки и психологична, и материална помощ на бъдещите майки. В резултат на това от 2011 г. в Омск бяха спасени над 900 бебета, чиито майки искаха да направят аборт. Сега работата на програмата се разпространява и в други градове, установяват се контакти с женските консултации на нивото на договор с официалното присъствие на социален работник или психолог.
Ние провеждаме не просто предабортни, а именно противоабортни консултации – бих искал читателят да долови тънката разлика между тези две понятия, защото в първия случай самата дума настройва пораженчески – тоест, че абортът така или иначе ще бъде направен. Според статистиката на нашата програма в 14 % от случаите жената променя решението си и преминава на отчет за бременност.
– Какви са основните причини, подтикващи жените да направят аборт?
– Основните причини са следните:
Проблем с партньора и натиск от страна на околните
Един от най-честите проблеми е липсата на подкрепа и помощ, а понякога, особено при първа бременност, и отсъствието на самия партньор. Има случаи, когато мъжът не желае второ или трето дете. Случва се и майката да подтиква дъщеря си към аборт.
Веднъж имаше случай, когато мъжът буквално тероризираше жената, настоявайки да направи аборт. Причината беше следната: ехографският преглед показваше, че ще бъде момиче, а мъжът, човек с кавказка националност, много искаше момче. Той вече имаше няколко дъщери и беше решил, че още една дъщеря не му е необходима. В резултат на това оказваше много силен натиск върху жената, заплашваше я. Но специалистите все пак успяха да помогнат на жената да издържи на натиска, дори известно време се намираше в защитено жилище. Когато се роди момче – въпреки това, което показваше ехографският преглед – мъжът дойде в нашия център с пълни торби с портокали и мандарини и каза, че винаги ще бъде благодарен за това, че му се е родил наследник.
Действително, като правило, ако жената издържи на този натиск и вземе решение да ражда, много често ситуацията се обръща в обратна посока – и роднините, и майката, и съпругът напълно се променят. Бившите противници се превръщат във възторжени баби и бащи. Когато видят вече роденото дете, у тях се пробуждат и майчинските, и бащинските и бабините чувства.
Умора, стрес
Често жената просто се намира в тежко психично състояние, в стрес. Например имаше случай, когато една жена позвъня на телефона на доверието, който също участва в програмата, и започна да разказва, че всичко в живота й върви зле. А когато психологът започна подробно да разговаря с нея, в края на краищата се изясни, че всичко опира до обувките, които жената не е успяла да си купи. Това беше, така да се каже, материализация на всичките й проблеми, комплекси, натрупали се трудности – всички скърби на живота се свеждаха до това, че няма обувки. И ето, след като тези обувки й бяха купени, тя разбра, че не всичко е толкова лошо и животът може да се обърне в друга посока.
„Не съм готова да стана майка”
Случва се майчинският инстинкт да дреме, жената просто не разбира какво е да имаш дете, не разбира кого носи в себе си. Например в първия триместър на бременността, когато у жената протича хормонална пренастройка, тя още е с неуравновесен хормонален фон и съдбата на детето не я интересува, тя дори не осъзнава какво е аборт.
Под властта на стереотипите
Чест проблем е отсъствието на твърдо решение да имаш деца, на детност. Съществуват редица стереотипи, които се втълпяват на жената, включително и чрез медиите – че не трябва да ражда, докато не е направила кариера, не се е изучила, не си е „поживяла” и т. н. Тези стереотипи е много трудно да се преодолеят. Важно е да подчертаем, че от реална материална помощ се нуждаят много малко жени, които в крайна сметка се отказват от аборт – 1 от 10 случая. Тоест, 90 % от жените, които са се размислили дали да направят аборт, в действителност са били подвластни на стереотипите.
„Защо да умножаваш бедността”
Материални затруднения. Колкото и да е странно, това не е главната, и дори е най-рядко срещаната причина, поради която жената иска да направи аборт.
– Как трябва да разговаряме с жените, идващи на беседа с консултантите преди аборт, за да ги разубедим?
1. Първата задача е да разберем какво се случва с конкретната жена, защо тя е дошла да прави аборт. Да се ориентираме в каква ситуация се намира, каква помощ й е необходима – психологическа, материална. Затова трябва да извикаме жената на разговор, да я изслушаме, а след това, когато стане ясно точно от какво се нуждае, да й окажем помощ.
2. Ако жената е подложена на натиск, много е важно да й дадем възможност психологически да се раздели със своето обкръжение, да излезе от зависимостта, за да осъзнае, че мнението на мъжа, който й оказва натиск, или на майка й, която я тласка към аборт – това не е нейното собствено мнение. Самата тя може да има друга гледна точка, други мисли и желания.
3. Да намерим в обкръжението на жената някого, на когото тя може да се опре. Защото често става така, че мъжът оказва натиск, а майката всякак я подкрепя, с нетърпение очаква този внук или внучка. Или жената има приятелка, която я подкрепя и й помага.
4. Да се даде възможност на жената да разбере, че детето не е виновно. Например, партньорът може да е избягал, да я е излъгал и да е постъпил подло, но детето вече го има, то вече е с нея, и само от нея зависи какво ще бъде по-нататък. Трябва да мислим не за този, който вече го няма, а само за този, който е с нея, когото тя носи под сърцето си.
5. Важен аргумент може да бъде разговорът за огромната вреда от аборта за здравето на жената. Абортът може да доведе до това жената вече изобщо да не може да ражда, да настъпят дългосрочни последствия, придружаващи заболявания. Целият организъм на жената след зачеването се настройва, хормонално се „разгонва” за бременност, той се „разгонва” много повече, отколкото автомобилът, който с огромна скорост се носи в определена посока. И ако организмът рязко бъде спрян – бременността бъде прекъсната, това ще бъде подобно на авария за автомобила.
6. Да не оказваме натиск. Много често жената, която се готви да направи аборт, възприема всеки разговор като нахлуване в нейната лична ситуация, опит за неприемане на нейния избор. Затова нашите активисти са подготвени така, че в никакъв случай да не оказват натиск върху жената, а преди всичко да й предоставят информация за вредата от аборта и важността на майчинството, и вече след това да се опитат да установят диалог. Преди в консултациите имаше само една информация – за това какви видове аборт се извършват и какви контрацептивни средства съществуват. Например в рамките на програмата беше разработен пакет от просветни материали в четири листовки: за радостите от майчинството, за развитието на детето в утробата, за последствията от аборта за здравето на майката, както и емоционален „Дневник на нероденото дете”.
Дори когато жената вече идва с вече установена позиция и въпреки всичко прави аборт, информацията не остава без последици. Известни са случаи, когато жените не правят втори аборт, осмислили след време получената от психолога информация, или реално почувствали върху себе си, върху своето здраве, последиците от аборта.
7. Ако сме успели да влезем в диалог, по-нататък много неща зависят от таланта на психолога. Например в Омск има един забележителен психолог, Марина Владимировна Химич, която е успяла да разубеди много жени, които, изглежда, са били твърдо решени да направят аборт. Тя задава на жените няколко трудни, провокативни въпроси. И жената, за да отговори на тях, се налага да излезе от релсите на обичайното мислене, да погледне на света иначе, с други очи. Тоест задачата на психолога е да разгледа ситуацията по друг начин, да покаже света от друг ъгъл, да разруши стереотипите. Много често жената вижда, че нейният предишен свят, този, в който не е имало място за нейното дете, съвсем не е този свят, в който би искала да живее – мрачен, нерадостен. Нима може да бъде радостен светът, в който майката не оставя място за своето малко дете?
