Автор: О. Андрю Стивън Дамик/ 10 юли 2012
http://orthodoxyandheterodoxy.org/2012/07/10/the-eminem-ethic/
Превод: Людмила Грибнева
Ако си добър с мен и аз ще бъда добър с теб.
Толкова е просто. Еминем)
Статията е първоначално публикувана в блога ontheRoadsfromEmmaus през февруари 2012 г.
Забелязах тази визия днес, във Facebook. Тя изважда на преден план широко приетата етика, която тук съм нарекъл Етиката на Еминем. По същество, когато става въпрос за неговата добрина, разните категории раси, сексуални желания, външност и икономическо положение нямат значение. Това, което има значение е, да „си добър с мен”.
Звучи доста добре. Това е нравствено изгодно положение, което вероятно повечето хора от американската култура биха прегърнали. Вероятно дори звучи възвишено. И разбира се, това е един познат морал. Майкъл Джексън ни каза през 1991 г., че нямало значение дали си черен или бял. Той вероятно би добавил и разните категории на Еминем, ако пишеше песента си сега.
Вероятно най-очевидната позиция тук е, че тези различни категории човешки същества и модели на поведение нямат голямо значение, когато става въпрос за добрина към околните. С това съм съгласен. Хваля желанието на Еминем да бъде мил и добър с хората, независимо от тези категории.
Но нека го обмислим за момент. Вероятно това е един от най-основните копнежи на човечеството – да преодолеем разделението помежду си. Дори и най-яростният нацист, въпреки желажието си да заличи всякакви различия от Германия, всъщност искал мир, а не разделение – разбира се, методът му за постигането на това бил чудовищен. По сходен начин Етиката на Еминем е спорна, защото изключва различията от чувството му за общност, но в неговия случай това са различия, основани на поведението на човек – да бъде мил и добър.
Скритото послание на тази етика е нейната противоположност: Ако не си добър с мен, няма да бъда добър с теб. Това е етика на отмъщението. Няма нещо в Етиката на Еминем, което би спряло войните, което би преодоляло различията, което би донесло мир, защото той ни оставя извинението да не бъдем добри към онези, които не са добри с нас.
Оставя ни също и с моралния проблем: Ако това да бъдеш добър зависи от доброто държание на другите, кой тогава поставя началото на доброто? Първоначално някой трябва да е добър към друг, който все още не е бил добър към него. Но ако всеки следва Етиката на Еминем, тогава никога няма да има каквато и да е добрина, защото всички ще чакаме първо другите да започнат да са добри с нас, преди и ние да им върнем услугата.
Нека сравним тази етика с етиката, която, честно казано, е най-висша от всички:
И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото. И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите. И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. (Лука 6:32-36)
Когато при раждането на Иисус ангелите известили на овчарите, че ще има „мир на земята”, това е, което със сигурност са имали предвид. Иисус се ражда в свят доминиран от езическа етика и задължение за отмъщение – това, което всъщност е Етиката на Еминем. Но Иисус дошъл, за да донесе нещо по-висше, нещо много по-добро, и това е етиката на любовта.
Истинската любов не е задължение или взаимност. Не е това, което дължиш на някого другиго, и не е нещо, което връщаш в замяна. Изпращайки Сина Си, Отец поставя началото, но не на добрината, а на любовта. А какво е любов? Това е да те е грижа и да даваш на другия по един саможертвен начин. Иисус го казва изключително ясно в горепосочения цитат, Той дори ни казва да обичаме не само тези, които не са били добри с нас, но дори онези, които ни мразят и ни се противопостяват, неблагодарните и злите.
В предходния пасаж, Иисус казва това:
Но вам, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят, благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят. На тогова, който те удари по страната, обърни и другата; а на оногова, който ти отнеме горната дреха, не пречи да ти вземе и ризата. Всекиму, който ти проси, давай, и от оногова, който взима твое нещо, не изисквай назад. И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. (Лука 6:27-31)
В нашето време Златното правило (всъщност взето от Лука 6:31, последното изречение от горния цитат) е изопачено в атеистичната Етика на Еминем: “Прави на другите това, което те ти правят.” Но християнинът, както Господаря си, е призван към нещо много по-велико, защото е поданик на Царството на любовта, защото Бог е Любов и защото Той първо ни обикнал, дори когато сме Му били врагове.
Никога няма да преодолеем осъждането, предразсъдъците, омразата, насилието и войната, ако просто се грижим за онези, които правят същото за нас. Но началото на новото Царство е поставено, и победата приближава. Има само един начин хората да станат поданици на това Царство.
Ще бъдеш ли един от тях?
Почитаемият отец Андрю Стивън Дамик е свещеник православния храм „Св. Павел” в Емаус, Пенсилвания, автор на OrthodoxyandHeterodoxy (ConciliarPress, 2011), и хост на подкастите OrthodoxyandHeterodoxyи RoadsfromEmmaus
